RSS

четвъртък, 4 януари 2018 г.

Съвършенство, щастие и гордост

Времето минава бързо, направо лети. Помня този ден като вчера.
Беше студен зимен ден и през облаците успяваше да се прокрадне слънце. Аз отново бях улисана в работа, докато не звънна телефона:
-Имаме си момиченце. Честито, вече си леля!
За няколко минути останах с ехото - леля, леля, леля... Опитах се да осъзная - плаках, усмихвах се, треперих. Опомних се и видях, че слънцето вече грее по-ярко. И точно в този момент, светът ми се промени завинаги. Свят на съвършенство, щастие и гордост. Свят побиращ се в едно име - Полина.
А беше толкова фина и малка. Изпитвах страх да я докосна, за да не я нараня. Но не можех да се наситя да я гледам и да й пея. Вече престрашила се я гушвах нежно и така до безкрай, пеех песнички и я приспивах...
Колко бързо минава времето! Вече си има собствена стая с мечтаното двуетажно легло, в което заспива сама. А понякога ме кани на гости с приспиване. Тогава готвим в нейната кухня, играем игри, четем приказки, а на сутринта се гушкаме в леглото преди да станем. Понякога пък не й е до мен, защото както тя казва: "Не виждаш ли, че съм заета." А когато дойде в къщи и ме види да творя, грабва ножичките си и картоните, сяда до мен и казва: "Лельо и аз ще работя." Друг път ми звъни да ми поръча да й сготвя супа. А преди ден ми обясни, че съм се объркала - "Лельоо, само в баницата не обичам сирене, на питката трябваше да сложиш!" И така ден след ден, тя ме учи на нещо ново. Всеки неин бисер или изява, ме кара да се чувствам едновременно щастлива и горда, че именно мен е избрала за своя леля.
И така, последните пет години.
Днес тя е звездата на деня! Вече пораснала, с прическа и специална рокля, съвършенството става на 5!
Расти все така здрава, умна, пленяваща и красива, прицесо!
Запази упоритостта, с която постигаш всичко! Усвои търпението,за да изпъкне изяществото ти!
Продължавай да раздаваш от вълшебните си усмивки и да огряваш денят ми със слънчевия си поглед!
Бъди щаслива и безгрижна в игрите! Приключенствай, пътешествай заобиколена от верни приятели!
Мечтай и откривай нови светове и знай, че всичко е възможно!
А ако нещо ти се струва невъзможно, знаеш на кой да се обадиш :)
Обичам те безкрайно, разкошотийке!

Този път реших, всичко, което подготвям за роженният й ден да е изненада. След дълго питане с кои герои да са поканите и целият й рожден ден, тя се спря на Замръзналото Кралство. Чудесно, вече имах идея - ще направя поканите във формата на замъци! И така след известно рязане и оформяне и малко нерви, завърших поканите в срока, който бях обещала. В момента, в който й казах, че поканите й са готови, бяхме на разходка и тя пожела веднага да ходим до вкъщи, за да ги види. Доста нетърпелива е, а тъкмо бяхме излезли. Вложиш малко въобръжения и я накарах да минем под ледените виулки в центъра, за да се почувстваме като в кралството, а накрая ще идем и при поканите. За съжаление не запечатах момента, в който й ги показах, но беше...Уау! "Ама това е дворец!" Едни удивени сини очи гледаха с възхищение, а аз; аз бях за пореден път изпълнена от щастие.
Хиляди въпроси - от къде намерих лъскавите хартийки; как съм знаела, че щи й харесат; как изрязах замъците..... А аз зададох само един.
-Да, много ми харесват! Аз си представях, че ще бъдат така като картички, а ти как си успяла да направиш замъци? Много са хубави и с лъскавко, както обичам!
-С много любов, за теб принцесо! - отговорих аз.
Точно така, това, което не се получава с любов, се получава с много любов!
Не знам дали банера, който съм подготвила и цифрата ще породи същата усмивка и удивление, но ще ви кажа по-нататък, като видя реакцията й.
А вие продължавайте да вършите всичко с много любов!
Слънчев ден!


сряда, 3 януари 2018 г.

Покани за рожден ден Количките

Привет, привет!
За много години!
Желая ви да бъдете здрави, все така креативни и ентусиазирани и през тази година,да изпълните всичките си цели!

Днес най-малкия мъж, фен на това, което правя има рожден ден. Става на 5!
И разбира се ще ви покажа поканите за неговия рожеден ден. Направихме ги заедно, или поне част от тях.
Когато майка му казала, че ми е поръчала да направя покани, той се разплакал и казал: "Не, искам аз да ги правя!".... И понеже знаем децата колко време си ангажират вниманието с едно нещо, се спряхме на компромисния вариант, той да ми помогне да ги направя. И така започна едно сгъване лепене, а след като му омръзна, се запавляваше с рязанена картончета. И така после си имах хубаво цветно килимче :)
Сега вижте поканите и нека поздравим днешният рожденник.

Честит рожден ден, Борко!Расти все така здрав, усмихнат иумен, за радост на всички, които те обичат! Много щеастие и безгрижни игри!



неделя, 31 декември 2017 г.

Новогодишни късмети

Часове преди началото на една Нова Година, ви подканвам да изтеглите от моите късмети.
Традиция стана всяка година да правя късмети. Но измених малко традицията и първо отваряме порция късмети на Коледа, а после нова - за Нова Година. Така се получава едно окъсметяване, че чак забравяш какъв ти е бил късмета :))), но нека да е пазнично!
В последно време държа всичко да носи коледен аромат, а тазгодишнните къмети безспорно са такива. С пръчица канела, звезден анасон - за много звездност и аромат през годината. Няма как да подмина и традициионните червен и зелен цвят; да завържа всичко с канапче и дантелка, за разкош. След това прикрепям късмета и цялата тази красота наричам за сбъднатост на този, който го получи. Така всяка година...и имам отзиви, че всичко се сбъдва, да видим...
Днес преди да изпратим вече остарялата година, ви поднасям моите късмети, като ви желая, нека това, което е в сърцата ви, излезе през Новата Година и стане реалност, не приказна, а истинска! Освободете мислите, чувствата, делата, вършете добрини и неща, които ви карат да летите и се чувствате живи. Направете добро, за да стопллите деня на някой. Подайте ръка, за да усмихнете непознат. Осъществете оннова мечтано пътуване, колкото и да е скъпо, нали затова работите цяла година. Тичайте под дъжда, правете снежни ангели и разпилявайте пясък и знайте, че това не е детинщина, а чувственосст. Наберете онзи номер, на който все се спирате да звъннете; танцувайте с непознат; подарявайте цветя; изненадвайте с подаръци; обичайте! Бъдете неповторими и запомнящи се и правете всичо това от душа.
Нека всичите ви късмети и желания през 2018 се случат и когато след година се срещнем, да сте изпълнени с още повече вяра и надежда за селдващата година.
Щастлив, незабравим и споделен празник ви желая!


петък, 29 декември 2017 г.

Спомени и домашен уют

Следколедно, дни преди Нова Година, минавам набързичко, да ви покажа част от коледните ми картички.
Домашен уют и спомени, така бих озаглавила тази серия. Напомнят ми за времето, когато трепетно очаквах коледната ваканция. Всичко беше отрупано със сняг, а ние вадехме шейните и настъпваха весели и безгрижни игри. После, след няколко часова игра на снега и след като вече нямахме сухо място по себе си, се прибирахме вкъщи и сядахме до дървената печка. А на нея - старият чайник, вдигаше пара чак до тавана и в стаята се носеше аромат на липов чай и на дом... А дойдеше ли Бъдни вечер, трепетно сядахме около масата и нетърпеливо чакахме да чуем веселите звънчета. Тогава настъпваше една детска радост, едно весело отваряне на подаръци и много усмивки и доволни лица.
Ей, такива хубави спомени пазя от детството! И спомняйки си, ме обзема леко носталгия, че вече няма сняг по Коледа; дървената печка я няма, а липовият чай сякаш е с друг аромат.


вторник, 5 декември 2017 г.

Здравей!

Поглеждам календара - Декември... Виждам едно прекрасно лице,което ме гледа от там и се сещам за блога. Блога, в който най-напред показвах най-новите чудесийки и споделях историята на тяхното създаване...
Поизтупах малко праха и го разрових. Толкова много истории и творения, а не са дори и половината на това, което имам да показвам.
2017...4 истории и едно единствено творение. Не е случайност! Не съм забравила за това прекрасно място,която създадох с толкова много любов! Думите, думите ми липсват, затова не съм ви показвала нищо тази година. Не искам това място да се превърна в порледния блог с картинки, социалната мрежа е по-добро място за това.
Ето, за това ме няма.
Предколедно, всеки бърза нанякъде - да осигури украса, да напазарува подаръци, да приготви празнична трапеза. Аз ли - бързам и аз. Толкова бързам последните години, че пропускам подготовката. Пропускам коледните календари, отброяването; пропускам украсата и вълнението;...но аромата на печена тиква и портокали все още го улавям. Несъзнателно се превърнах в скучен възрастен. Бързам да свърша всички задачи; да не пропусна нещо, защото времето се изнизва. А после се обръщам назад, виждам, че колкото и да бързам, все нещо остава недовършено, ненаправено, неподредено. Остава и неприятното усещане, че крада от себе си.
Не съм крадец!
Спрях за момент.
Украсих. Запалих коледните светлини. Изпекох тиква. Обелих портокали. И седнах под топлото одеалце, за да ти кажа: Здравей!



С тази коледна звезда, надявам се да възродя това място и този път, дано да е завинаги!

сряда, 18 октомври 2017 г.

За силата на мечтите и хората

Имаш ли мечта? Истинска! Такава, която да преследваш всяка секунда, всяка минута, всеки час, всеки ден. 
Имаш ли мечта? Голяма! Такава, която да искаш да постигнеш въпреки неосъзнато дългото разстояние, което имаш да извървиш, докато достигнеш до нея?
Имаш ли мечта? Силна! Такава, която да те кара да трепериш всеки път щом помислиш за нея.
Имаш ли мечта? Единствена! Такава, за която си готов да се откажеш от всичко.
Имаш ли мечта, за която си готов да се бориш без значение сезоните, годините, настроенията, вярванията? Мечта, по пътя към която падаш, влачиш се, отърсваш се и ставаш;...приземяваш се, ала след това политаш. Мечта, която е отхвърляна от мнозина; приемана от още повече. Мечта, която гордо заявяваш; после шепнешком споделяш и накрая отведнъж постигнаш. Мечта, която да те кара да се чувстваш богат, заради приятелите, които те подкрепят в нея.

Има ли нещо, за което си готов да преминеш и изпиташ всичко това; нещо, което дори и постигнато ще те кара все още да гориш със същият плам, като в мига, в който си го поискал? 
Ако има такова нещо, ей тогава имаш мечта! Всичко друго е силно желание, увлечение, стремеж.

Хората сме странни същества, свикнали сме да наричаме съкровените си желания, мечти. Борим се за тях, постигаме ги и точно тогава ги изоставяме и тръгваме да преследваме друга мечта. 
Мечтата, е само една! Тя е за силните и постоянните; за хората, които имат дързостта да се осмелят да я преследват и най-вече, за хората, който веднъж постигнали я, й се наслаждават всеки следващ път и летят и горят, сякаш предстои да я постигнат отново.
Имаш ли мечта? Ако имаш, нека е единствена!

"Всяка мечта има цена и срок на годност."

Краят на днешните разъждения, слагам с една смислена песен, не я пропускайте:
Поклон, аплодисменти и това е...

https://www.youtube.com/watch?v=-Xo1QxHTrGk


сряда, 19 април 2017 г.

Рожден ден Minecraft

Знаете ли какво е Minecraft?
Ако преди няколко месеца нямах никаква представа какво е това, то сега, мога да кажа, че съм се образовала по темата. Така де...в първия момент, в който го чух, си викам какво ли пък е това. Разглеждайки картинките, се сетих, че много преди да ми е наложи да разбера какво е Minecraft, едни деца ми бяха разказвали за въпросната игра. И ето сега се наложи да се просветя окончателно :)
Всички тези на пръв поглед не особено красиви човечета и тухли, са в основата на видео игра, по която подрастващото поколение са луди..
Първото предизвикателство на тази тема получих от един малчуган на седем, за който трябваше да направя картонена торта. Речено-сторено! Пообразовах се, поработих и ето го резултата:


 

Следващото предизвикателство, бе ми отправено от майката на едно пораснало вече момче, което стана на осем. Направих две мостри на покани, но той понеже е любител на зеления цвят, избра Creeper. Сега ги вижте и вие и ще се радвам да споделите как ви се струват :)