RSS

събота, 25 юни 2011 г.

Детска покана за рожден ден

Ако ме попитате какво правих преди две седмици по това време, ще ви кажа - правих покани. Покани ли?! Какви, за кого?! Но по-добре е да ви покажа, така, че който няма търпение, може да пристъпи направо към снимковия материал :)
Всъщност това е и първата ми истинска поръчка. Толкова много се вдъхнових и заредих с енергия, че успях да се вместя в краткият срок :) Поръчката дойде от бивша моя колежка, с която учихме магистратура. Омръзнало й от еднотипните покани, които се предлагали и решила да се обърне към мен. Излишно е да казвам, че много се зарадвах, че е харесала това, което правя и е решила да ми се довери. Нямаше конкретни изисквания, поканите трябваше да са детски за първия рожденден на сина й. Реших да предложа два работни варианта, от които тя да си избере.
И така след като решихме какво ще правим, седнах с цветните картони и останалите аксесоари и започнах "производството". Текстът за поканите, получих от самата нея. По нейно желание направих също и папирусчета за децата.
След двудневно рязане, лепене и оформяне, всичко беше готово, опаковано и подготвено за път. А специално за малкия юнак, направих картичка (която ви показах по-рано тук).
Тук е мястото отново да благодаря за доверието на родителите, а на малкия юнак да пожелая да расте здрав, безгрижен и много игрив!

Поканите .....
Папирусчетата .....






четвъртък, 23 юни 2011 г.

Детски рожден ден - Мечо Пух

"Понякога седя и си мисля, а понякога - просто си седя."
В духа на тази публикация, започвам с мисъл от Мечо Пух. Любимец на малки и големи, той е толкова наивен и в същото време мъдър, че няма как да не го обикнеш. И вярно е, че и аз понякога само си седя, но в студените януарски дни седях и творях красоти, за първия рожден ден на едно малко Слънце :)
По желание на майка й (моята приятелка,която ме накара да преоткрия себе си), направих цветя от хартия, които тя нарече пеперудки :); надпис, украсен с разцъфнали цветя и накацали пеперуди; детски шапки с Мечо Пух (които много се харесаха по вкус на децата и не приличаха на себе си, преди да успея да ги снимам) и папирусчета за малчовците с Мечо Пух.
Тържеството беше чудесно, децата се забавляваха с толкова красиви играчки, че дори им завидях :) Но и масата също беше за изпускане... Едни красиви детски сандвичи и вкусутийки се кипреха от там, в които ще си призная и аз имам малко участие. Предлагам и снимковия материал, а дали ви е харесало и на вас, може да споделите :)

Цветенцата-пеперудки, които накацаха на една от стените ...
Папирусчетата, подарък за децата или по-скоро за техните майки :), които побързаха да ги приберат, за да не бъдат унищожени :) Посланието е благодарствено, с обещанието: "...живот и здраве догодина ще се видим всички, когато ще правим повече белички, а аз ще духна две свещички." Папирусчетата бяха пъхнати в кутийки с фората на Мечо Пух, които не успях да заснема.
Ето и вече подредените цветенца ...

Специалния надпис и тези балони, които така бързо отлита нагоре, че милите деца, не могат да им се нарадва :)
А ето и малко снимки на масата, тортата и самата пожденничка с щастливите родители. В далечината на масата може да забележите шапките, но същността им не може да се разкрие от тези снимки.
Ежко - таралежко ...
Салата Часовник, която визуализира часът, в който е родена Александра
И какво е рожден ден без торта? И тя по пътя на логиката е с Мечо Пух и беше тооолкова красива и вкусна :)
А това е щастливото семейство ...
Сега е времето и от тук да им благодаря за всичко и да им пожелая да бъдат винаги здрави, толкова мили, усмихнати и обичащи се, и да не забравят, че и аз ги обичам.

Кутийка в злато и бордо

Ето, че таз седмичното предизвикателство на Елшите - 2 в 1 ме накара да отделя малко, от ценното си напоследък време и да публикувам една направена преди три месеца кутийска, с подарък.
Кутийката направих по повод рожденния ден на моята приятелка. Подарих й ваучер за масаж. Идеята ми беше да избягам от ония пликове, предназначени за целта и да го поднеса по по-оригинален начин. За това направих, кутийка, която освен ваучера, побра и моите пожелания за рожденичката, под формата на папирусчета. (На снимките, ваучера все още не е сложен)

сряда, 15 юни 2011 г.

Розово - бонбонесто

Розово, сладко, бонбонесто ...
Рожден ден, дамски, с много бонбони ...
Точно така! Тази цилиндрична кутийка е пълна с малки бисквитени бонбони, които рожденничката много обича. Изненадата беше във вид на послания, които тя отриваше поетапно в часовете на деня. В края на работния ден, малко преди празника откри бонбонестата кутийка и реши, че в нея е скрита същинската изненада, но уви :)Част от бонбоните бяха изядени, а изненада нямаше...
Изненадата приситигна с мен, в малката розова кутийка и беше наистина изненада (желани обеци). А в центъра на всичко това стои сестра ми, чийто режден ден беше както винаги цветен и много сладък!
За декориране на кутийката ми свършиха перфектна работа цветята на Petaloo, които са ми подарък от една от игрите на Hobbisimo

понеделник, 13 юни 2011 г.

Изчистена детска картичка

Привет на всички, които наминават през моето местенце :)
След кратко затишие, успявам да публикувам една семпла детска картичка. По принцип виждането ми за детските картички, е да са шарени и весели, но предизвикателството на Иренка в Картичкофуриите, ме вдъхнови да я направя по-изчистена. Вие остава да оцените дали се е получила добре :)

Картичката направих специално за един малък принц, който тези дни пораства и за неговите родители, които ми се довериха за изработката на поканите, за детския празник. По този начин искам още веднъж да им благодаря за доверието и да им пожелая незабравим и весел празник! А мечето от картичката е едно специално намигване към малкия юнак, да расте здрав, любознателен, безгрижен, весел, много послушен и озарен от щастлива усмивка!

Това са предизвикателствата , в които ще включа картичката:
Картичкофурийско предизвикателство № 69 " Изчистена и семпла картичка"
CCH #71-Monochromatic
Bearly Mine Challenge #12 Everyone's Favorite
Deep Ocean Challenge #1





неделя, 5 юни 2011 г.

Два концерта за една седмица

Ето ме през първата седмица на Юни. Този толкова слънчев и летен месец все повече ме отдалечава от правенето на картички. Напоследък къде заради липса на време, къде заради липса на идея или поради липса на настроение, но не съм направила почти нищо ново. А имаше толкова хубави теми - като например предизвикателството на Двете елши в Картичкофуриите Лайм и лавандула, но се оказа, че картоните са ми привършили, а нямам време да се снабдя с нови. Но виждам, че има страхотни идеи и картички :)
Последната седмица ми беше достата натоварена, е със забавления,но все пак ... примесени с работа става малко тежко. Та бях на два концерта Roxette и Istar.
Малко впечатления от тях, започвам ред по ред... След работната Събота, която за мен бе почивна, в неделя сутринта отпътувахме за София, всичко беше чудесно до момента, в който пристигнаме, хапнахме и ми се доспа :) Но все пак след едно кафе отидох свежа на стадиона.
В нетърпеливо очакване на Roxettte се оглеждах насам н натам из тълпата и случайно докато гледах към небето погледа ми се спря на черен обалак. Той преближаваше, а аз не вярвах, че ще завали... И ето, че малко преди да започне концерта се изсипа страхотен дъжд. Страхотен, но ако си в къщи и го гледаш през прозореца! За щастие носихме дъждобрани и се екипирах, но това не попречи да се намокря.
Излязоха и Roxette, но представата ми за забавление не беше да съм покатерена на стол и да се опитвам да танцувам. Няколкото снимки говорят сами за обстановката на стадиона :)
Най-слиният момент, беше почти накрая, когато представяйки музикантите, китаристът изсвири "Хубава си, моя горо". Намя по-голяма гордост за нас, да чуем от един чуждестранен музикант, една толкова българска песен. Като изключим този момент, в заключение мога да кажа, че останах леко разочарована и лично на мен ми е по-добре да си слушам тяхната музика в къщи, а концертното изпълнение на Listen to your heart, като за завършем, ме разочарова още повече. И така леко измокрени и доста измръзнали се опитахме да извикаме такси, което да ни отведе обратно до автогарата. Казвам опитахме, защото след 3 обещания и цели 40 минутно чакане, нито едно такси не дойде и за малко не изпуснахме автобуса. Но все пак се прибрахме :) Като за капак точно като влезнахме във Варна се изипа отново такъв дъжд, че докато стигнем до колата пак се намокрихме, но поне този път се прибрахме на топло.
Следващият концерт е точно 5 дни по-късно, в летния театър във Варна (поне няма да пътуваме). След работа, вечеря и после концерт. Ищар излезна съвсем на време с леко прозрачна рокля и с невероятен глас. Много мила, добронамерена, истинска, земна, чаровна, а как пее ... може да те разплаче.
Много настроение внесоха музикантите й, а тя ни изненада с "Облаче ле, бяло". Изпълни съвсем сама цялата песен на български, всички останаха очаровани, изумени, възхитени ...
Много веселба танци, настроение и очарование имаше на този концерт. Сравнявайки двата, смело мога да кажа, че концерта на Ищар, ми хареса повече, а настроението, което ми донесе ще ме държи поне месец!