RSS

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Размяна на картички

Есен е, а днес дори на зима напомня :) Четейки блоговете, разбирам, че студеното време е повод за нови проекти при повечето от вас. Уви, за мен и студеното време не се оказа подходящо, да се задържам повече време в къщи. Между работата, курса по испанки и народните танци, време за картички почти не остава. Какви ти картички, аз две публикации пиша цяла седмица! Е не се оплаквам, някой ден ще си открадна малко време и ще сътворя нешо.
С подобаващо закъснение все пак успявам да публикувам картичките, тази, която получих и тазикоято изпратих послучай Международния ден на правещите картички - 1 октомври. За първи път участвам в подобна размяна и веднага щом видях на кого трабва да изпратя картичка, започна едно чудене - какво точно ще се хареса на Вели/Green-Eyed Girl С интерес прегледах творчествот й, и тъй като се затрудних да определя кой е любимият й цвят, реших да не се ограничавам само с един цвят в картичката. Моделът, който направиех е картичка с джобчета, отдавнаа исках да го пробвам. И въпреки, че има какво още да се желае по изпълнението й, тя е успяла да изпълни мисията си - да зарадва и усмихне получателката си.

А това е картичката, която получих от Яна/Pink_and_Blue .И въпреки, че пристигна след празника, успя да ме зарадва и усмихне. Много ми хареса, още повече, че техниката изонит е далечна от мен и се възхищавам, на всякакви творения, продитувани от нея. Благодаря ти, Яна! 
Ако има нещо, което да добавя като забележка, е че картичката не беше надписана. Може да е по основателни причини, но едно пожелание, би ме трогнало още повече :)
Това е от мен за сега, успешна и по-топла седмица на всички!

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Последно 20 и един вълшебен ден

Поредицата от рождени дни продължава с моя - 30.09.2011. Както споделих по-рано тук, тази година той е различен - последният, в който започва с 20 и ... Поради тази причина, исках да го отбележа по-запомнящо се, но покрай подготовката за партито-изненада, времето, с което разполагах, беше съвсем малко, а умът ми - изцяло зает с това, как да спретнем перфектната изненада. И така, седмица преди рождения си ден взех решението, че няма да има шумен празник - ще почерпя само най-близките ми хора. И въпреки всичко, домашната обстановка напомня за ден като всички останли, така, че зодия везна, промени решението си ден преди празника :) Докато работех ми просветна - "ще се съберем дамска компания и ще отидем на онова караоке, в което никога не съм ходила". Речено - сторено - направих резервация, поканих дамите и купувайки кутия бонбони, се запътих към партито-изненада (все пак след 12:00, щях да бъда рожденничка). И ако сте прочели предната публикация, вече знаете какъв е бил ефекта на изненадата :)
Наближава 00:00 часа, обикновено, винаги когато сме празнували рожденния ден на споменатия приятел, след 12 всички ми честитят, черпим се малко и това е. Малко преди 12, две от момичетата, започнаха да се суетят. Аз нали съм си прозорлива, веднага разконспирирах, че ще ми поднесат тортата на рожденника със свещички за мен - 29. Е да, но моята прозорливост се оказа не толкова развита. Точно в 00:00 часа, загасиха лампите и се появиха сторта с искрящи свещички. И какво да видят очите ми?! Цяла, кръгла, съвсем нова торта и приближавайки я чета: "ЧРД, Кате!" Ей в този момент, си е заслужавало човек да ме види - бях едновременно безумно щастлива, недоумяващо учудена и свършено очарована. Все си мислех, че ще ми подготвят свещички, но в най-смелите ми представи стигах до там, че ще са разположени върху паста или върху тортата на рожденика. какви прекрасни, приятели, имам само - сетили са се да поръча специална торта само за мен и освен това са успели да го запазят в тайна! Освен това в момента, в който приключихме с тортата, ми подадоха картичка. Пратка от една талантлива девойка, която много искала да ме зарадва. И да, успя! След като отворих плика, бях сигурна, че картичката е от нея.
Този прекрасен мъфин ме гледаше така щастливо, че едва успях да му устоя. А пожеланието  - толкова искрено и точно като за мен.
След това емоционално, начало на рождения ми ден, какво ли ме очаква през деня?
Въоръжете се с търпение и време - продължавам да разказвам :)
Тук е момента да споделя, че се чувствах страхотно и дните преди рождения си ден - просто ми беше празнично. А за това ми настроение, спомогнаха и една далечна картичка, която пристигна още на 27.09. от една приятелка, която живее в Германия.
Тази страхотна картичка отъпка пътя на изненадите :)
На 29.09. както си седя в офиса вглъбена в поредната неотложна задача, която трябва да свърша, получавам SMS. и тъй като си мисля, че е напомняне за неплатената ми сметка, не му обръщам внимание. След малко, обаче, любопитството взе да ме гложни и прочитайки го, разбирам, че съм удобрена по програмата - Аз мога повече - да уча испански. Очичките ми светнаха в миг и си помислих, че това е най-прекрасния подакък, който бих могла да получа :) (може би, защото не знаех какво ме очаква на следващия ден). Желанието ми беше толкова голямо, че на 30.09., недоспала, естеснено, след като усях да изненадам сестра ми, да й споделя за прекрасните емоции от предната вечер и да си получа ранната изненада от нея, се отправих да си взема уведомлението. Моята изненада към нея е естествено почерпка - нали на рожденика му се пада да почерпи. От вечерта й оставих бележка, след като си направи кафе, да си отвори хладилника и там да си открие изненадата (любимите й еклери). А тя милата, видяла тортата и нищо неподозираща, започнала да се самообвинява, колко несетена била, щом сама съм си поръчала торта :) Толкова мило ми стана, като ми го разказа! И след като вече си бя измила очичките, трябваше пак да заблестят - в дневната ме чакаше картичка точноот сестра ми, която въпреки моето скриване на ножицата, успяла да ми направи картичка сама (само за 4 мин). И пак грейнах, като слънцето, щом я видях :)
А в моята стая, ме чакаше отново пощенски плик - още по подчерка разбрах, че е от мама и тати, отварям нетърпеливо и изваждам една слънчева картичка, изработена, отново специално за мен, от майка ми и надписана с монго любов и от двамата. Милите ми, те, винаги се стараят да направят денят ми специален - и успяват!
Още по щастлива, излязох от къщи и се надявах да съм първата в брото по труда, но уви, преди мен имаше един човек. ОК, все до 9:00 часа, ще успея да мина, но от там излязох чак 9:50 часа. И така, вече закъсняла, с подобаваща почерпка за колегите, се отправих към офиса.
Още с влизането ме грабнаха да работя, но след като отпратих жената, която ме чакаше и се заех да подредя почерпката, колежката, застана пред мен с един прекрасен букет, толкова нежен и чудесно декориран, че успя да ме остави без думи...
След поздравленията и от другата колежка, беше време, вече малко да поработя. Излишно е да ви казвам, че не знаех къде се намирах и това, за което най-малко мислех, беше работата, но трябвше да свърша поне неотложните неща.
И съвсем неусетно, стана обяд - аз на телефона с клиентка, в този момент влизат двама колеги (които работят в друг офис). Единият сяда срещу мен, а другия - продължава към вътрешността на офиса. И учудена, защо не се спря да ме поздрави, затварям телефона и докато си приемам поздравленията от другия колега, вторият изкача зад гърба ми пеейке Happy birthday и с торта със грейнали свещички. Е, това вече можеше да ми докара инфаркт, ако бях в по-напреднала възраст! Продължавам да гледам учудена, задаваща безброй въпроси, с умупомрачително щастлива усмивка, с благодарност и малко вина. И отново следваше да си пожелая желание и да докажа, че ще се сбъдне :) Обяснявайки,  как съм се шегувала за тортата и на майтап съм казала, да направи торта, същия този колега се появява с огромен бял букет от лилиуми и хризантеми. "Ей, момченце, не се прави така, ще докараш някой сърцетуп на кака си!" И изричайки тези думи, съм толкова щастлива, от тази съвсем неочаквана и неподозирана изненада и в същото време горда, че един 20-годишен младеж, е склонен на подобна постъпка. В този момент завидях на себе си. Освен прекрасни приятели и близки, май има и чудесни колеги!Тортата беше шоколадова - такава, каквато аз обичам и беше толкова вкусна,но в еуфорията въобще не ми дойде на ум да я снимам. Успях, обаче, да увековеча букета :), така, че гледайте него - и дайте воля на въобръжението си за тортата...
И след поредната изненада, вече нямаше как да се концентрирам. Свърших каквото не можеше да се отлага и в края на работния ден, се отправих към къщи. Влизайки в стаята, ме посреща една феерия от цветове- един огромен, пъстър и невероятен...букет от балони, който подскачаше жизнерадостно в ритъма на сестра ми. При вида му, не можах да си намеря място, оставих, цветята, които носих, на плота и настана едно скачане, една радост, едни възклицания.
Е, все съм знаела, че картичка ще ми нарави,но мислех, че до там ще се спре, а за подобен букет, дори не съм и мечтала. Ама това е - да имаш най-страхотната сестра на света! Тя винаги намира най-правилния начин, за да предизвика онази истинска усмивка на лицето ми, винаги ме изненадва нестандартно и затова толкова много си я обичам!
Успокоявайки страстите, нахлузваме новите тоалети и се отправяме към мястото на празника.
А първата гостенка е Любимката (това, е братовчедка ми, която си спечели това прозвище). Влиза в заведението, с внушителна саксия и лилав пакет. Хризантеми, едни такива жълти, жизнерадостни, приближават към мен и с всяка стъпка, моята усмивка расте. Перфектни са! 
А в лилавия пакет - пижамка, също толкова радостна и забавна :) Няма как да не ви споделя, че и Любимката, винаги знае как да ме зарадва и изненада. Невероятно е, да имаш такива прекрасни хора около себе си!
Малко по-късно, идват и останалите две дами - Маги - винаги с широка усмивка! От нея е и втория слънчев букет с лилиуми. А веднага след букета, получавам и много нешен и съвършен комплект бижута, от всички.
Последната изненада, идва с една усмихната и мила дама, която освен с чаровната си усмивка и доброто настроение, ме изненада с едно нежно бижу и пожелание ..... (то си остава за мен :)
Вечерта продължи с песни  и танци, много щастливи лица, много усмивки и прекрасно настроение. 
И нали не си мислите, че приключихме с изненадите? Идва ред и на последната - и не, това не е тортата. Нея я изядохме на следващата вечер, а тя беше също толкова емоционална, забавна и изненадваща - получих един страхотен комплект за парти и пожелания за много партита, така, че стягайте се за парти :)
Кулминацията на моя празник, идва с най-олемите купонджийки и свежарки - Валето (сестра ми) и Маги - и с тяхното изпълнение, специално за мен на песента Рожден Ден на Мая Нешкова. Знам, че ще си кажете - какво му е необикновеното, в караоке да се изпее тази песен? Необикновено е усещането, което, човек изпитва, когато пеят специално за него! Необикновен е начинът, по който я изпяха - с огромно желание, неподправена искреност, пламтяща душа, бликаща любов, искрящи очи и с най-прекрасните и щастливи усмивки. (Съжалявам само, че не успях да направя клипче, но бях толкова запленена да ги гледам и слушам, че забравих за апарата).
"...за приятелите наши,
нека вдигнем тежки чаши,
нека зло да ни забрави,
да ме живи, да сме здрави
и живеем 100 години..."

В този момент се почуствах най-голямата късметлийка няма да описвам чувствата, които изпитах, защото рискувам да се повторя, но останах горда от факта, че точно те изпяха тази песен и то точно за мен. Момичета, за този момент, дори не момент не съм си и мечтала, накарахте ме да се почувствам много специална, обичам ви! 
С такива невероятни хора, около себе си, няма ден, в който да скучая; няма час, в който да не съм щастлива; няма секунда, в която да не се усмихвам! Благодаря ви, хора, че ме карате да блестя и правите живота ми неповторим! Благодаря ви, за емоциите, които ме накарахте да изпитам; за усмивките и топлината, с която ме дарихте; за това, че направихте празника ми вълшебен и ме накарахте да се почувствам, щастлива, специална и обичана!


От толкова много изненади наистина не знаех къде се намирам и дали от емоции или от възрастта :) към края на вечерта ми стана малко лошо, но като си помислих за изминалия ден, всикчо отмина!

Ето, толкова вълшебен, беше денят на моето последно 20 :) 
Надявам се, да съм успяла да ви предам, поне частица от емоцията и щастието, което изпитах аз!

На всички вас, които се спирате тук да споделяте моите емоции, желая от сърце, да имате и вие такива незабравими моменти, които спират дъха, карат ни да се чувстваме специални и да оценим значимите хора в живота ни! Не спирайте да се усмихвате и бъдете щастливи!

неделя, 9 октомври 2011 г.

Първо 30, или още една идея за юбилеен рожден ден

Както казах по-рано, предната седмица, беше седмицата на рождените дни! 
Една трескава подготовка, започна да се вихри още от Понеделник, едни нагласяния и планове, а в офиса - работа, ама много работа. Остават само вечерите, в които ще трябва да приготвя всичко, но и те не са толкова много... И така първият рожден ден беше на 29.09., един приятел подобаващо стана на 30. И тъй като сме на мнение, че всяко първо нещо трябва да се запомня - с останалата част от компанията, решихме, че на първото 30 му подхожда, да бъде посрещнато с много шум. 
Рожденикът беше решил да отпразнува събитието на 30.09. и съответно всички бяхме поканени тогава на купон. Но ние решихме да му устроим парти-изненада. И така, уговорихме се с приятелката му, на 29.09. да го изведе от къщи и да се завърнат към 20:00 часа. През това време, всички ние се настанихме у тях, започна трепетно суетене около украсата, подреждането на масата, а накрая притихнахме в очакване на рожденика.
Украсата както може би се досещате, спретнах аз. Реших да бъде в два цвята - синьо и жълто. Първото нещо, което направих бяха цветята от крепирана хартия. Първоначалната ми идея беше да ги направя на гирлянд и да ги закача някъде, но в последствие, сметнах, че по-добре ще стоят върху салфетките. Естествено, не може рожден ден, без банер, така, че измайсторих и него. И понеже отдавна ми се въртеше една идея в главата, направих и цифри, които да бележат годините на рожденика. Тях успях да декорирам, за разлика от банера, който се получи по-семпъл. Като за довършек на цялия този синьо-жълт хартиен труд, направих два разкошни пуха, малко балони в допълнение и украсата беше готова :)

За масата следвахме менюто, с което рожденникът беше планувал да ни посрещне следващата вечер - пилешки късчета с два вида сос, руска салата, пълнени яйца, студени хапки, тортийа чипс със сос, домати с моцарела, които спестихме, поради липса на място :) 
Торта естествено, че имаше - тя също беше домашно приготвена, с обилно количество течен шоколад. Предната вечер се суетяхме около украсяване на тортата и приготвяне на салати и хапки. Моята изненада, беше Мохито, което си беше едно обещание от лятото към рожденника и въпреки, че той не полежа да го опита, ще му простя, нали е рожденник :)
И така малко преди да се приберат рожденикът и половинката му, бяхме нахлузили маските, приготвили тортата със свещичките и смълчано очаквахме отключването на входната врата.
Вратата се отключи, свещичките вече бяха запалени, но така и рожденикът не влизаше. И за да не ни разконспирира, решихме той като не отваря, ние да отворим. И в този момент няма да ви опиша какво се случи. Всички му изкочихме в тесния коридор, с маски на главите и торта с горящи свещички, а той даде на заден, чудейки се - "Какви ли са тия извънземни, дето са се настанили в моя апартамент?" Няколко мига, след като успя да се осъзнае, вече грееше от щастие и се чудеше къде да си намери място. Нищо неподозиращ, влезе в стаята, където го очакваше подредената маса и горния надпис - Честит ожден Ден - 30 :) Още не беше духнал свещичките, като му изскочи и най-малкия гост (5-месечния Марти, с майка си), които му носиха подаръка. И освен, че зарадвахме рожденника, успяхме да уплашим и детето, но се надявам,че вече го е преживял. Какво да се прави, в такива моменти, еуфорията е голяма.
Свещичките вече бяха духнати, желанието - пожелано, така, че беше ред рожденника да ни покани на масата и след първия тост да си отвори и подаръка.

 
Подаръкът (опаковката) и картичката - отново бяха мое дело. Не ме питайте как  успях с всичко, но с гордост мога да заявя, че те ми се получиха най-бързо. И особенно опаковката - за скромните 30 минути бях приключила с нея. В късните часове на нощта, се наложи да направя картичка, защото съгласете се - Не може такъв рожден ден без картичка, която да остане във времето! И така след известно време беше готова и тя. Това, което ме измъчи повече беше пожеланието, което предната вечер като си лягах ми се въртеше в главата, но след цял работен ден, вече нямаше и следа от него. Но явно, тая вечер, всичко беше с мен, успях да си спомня началото и от там го измислих до края :) Рожденникът, очевидно си го хареса, тъй като попита дали всички сме го измислили, а аз скромно си признах, че съм го съчинила сама :)
 
В крайна сметка, се получи една страхотна изненада - рожденикът остана очарован, от всичко и каза, че неито за миг не е заподозрял, че му готвим нещо такова. И как, след като всички му бяхме обещали, че в петък ще го уважим? Ние пък бяхме удовлетворени, че успяхме да направим празника му толкова вълнуващ и сме убедени, че ще го помни.
И гледайки го сега вече на 30, аз като човек, на който му предстои да ги навърши смея да кажа, че и на 30, живота е прекрасен, стига да намериш правилния за теб начин да го изживееш :)


Публикацията трябваше да се казва: 
"Първо 30, Последно 20 - или 2 в 1 рождени дни", 
но тъй като заплашваше да стане, безкрайно дълка, реших да я разделя на две. Съвсем скоро очаквайте и втората от тази поредица :)
А до тогава, ви желая - 
спокойна нощ и седмица, изпълнена с топли усмивки!