RSS

понеделник, 31 декември 2012 г.

Новогодишно

В навечерието на идната година спирам за малко и тук, за да ви благодаря.
Благодаря на всички вас, знайни и незнайни, приятели и почитатели, които се спирате тук, за да почерпите вдъхновение, да отдъхнете, или да се насладите на простичките неща. Именно те, простичките неща ни карат да живеем истински. Затова моето пожелание към вас е да ги търсите и откривате, да им се радвате и наслаждава и да ги използвате, за да живеете добре! Бъдете здрави, винаги сияещи от щастие, много обичани и влюбени и нека през новата 2013-та година се сбъднат и най-смелите ви мечти и желания! Вярвайте, чудеса се случват там, където вярват в тях!
Оставям ви със сиянието на свещите, с мехурчетата пенливо шампанско, с блясъка в очите и с едно красиво стихотворение ......
Ръчно декорирана свещ - подарък за мама
 Ръчно декорирана свещ - подарък за една прекрасна приятелка
 Ръчно декорирана свещ - подарък за малката ми братовчедка
 

Новогодишна приказка
автор Нели Господинова 

Приседнала е тихичко на прага...
Така тежат отминалите дни!
Една жена, прегърбена и стара,
с дванадесет угаснали луни.
В последната си нощ е уморена.
Кутийка от кибрит държи в ръце,
за да си свети в зимата студена...
Да сгрее някак старото сърце.
Запалва клечка. Огънчето плахо
потрепва над земята и света.
И става топло, а земята глухо
брои последните й часове.
След нея втора с пръсти обгорени.
О, как е светло в старата душа!
На клечката е цялата вселена -
изгряла е най-чудната звезда.
И в този миг небето се разтваря,
за да изпълни хиляди мечти.
Така желае Старата на прага
да бъде Млада още сто луни.
Къде са двете клечки от кибрита?
Угасват в мрака с миналите дни...
Запалва трета в сетната минута...
Дванайсет...
И сърцето не тупти.
Отива си... Но в нас нали е жива...
Гърми шампанско. Блесват сто звезди.
И тя възкръсва.... Нова! И щастлива!
Прегърнала дванадесет луни.
Прекрачва смело прага на живота.
Искри разпръсва с лумнала заря.
И с блясъка си тръгва към Голгота...
Да се спаси в дванадесет часа.

Предай нататък - подаръци, Част 1

Здравейте феички!
В началото на годината се включих в инициативата Pay it forward. Имах ясна идея какво ще подготвя за хората, които се запишат при мен. Но все се успокоявах, че годината е пред мен, а с напредването й излизаха все нови ангажименти и така, докато не стана Декември и не се заех сериозно с изпълнението на задачката.
Тук е времето да благодаря на петте момичета - Боряна, Валя, Галя, Тони и Диди, които се записаха да получат нещо ръчно изработено от мен. Да си призная, в началото не мислех, че някой ще се запише, но момичетата ме изненадаха много приятно с проявеният интерес :) Момичета, благодаря, че проявихте нужното търпение и изчакахте цяла година, за да се подготвя, надявам се да съм успяла да ви зарадвам и да ви предам усмивка и добро настроение!

Ето и два от комплектите, които вече са при Боряна и Галя. Останалите, ще ви покажа, когато се уверя, че другите момичета са ги получили :)

Комплект ръчно декорирана рамка за снимка и картичка, за Борето
 Картичката
Включвам я при Краси
Хоби предизвикателство №29 "Декорирай само с ножичка, пънчове и шаблони" 
и при Двете Елши - "Коледа"


 Рамката за снимка

А това е декорираната рамка за снимка за Галя (в бързината пропуснах да снимам нейната картичка, но и тя е коледна).


Вече имаме две зарадвани дами, остава и другите три да си получат пакетчетата и ще ви покажа и техните подаръци :)

неделя, 30 декември 2012 г.

Бяла Коледа и една елха

Някой да не помисли, че тази година не съм направила нито една коледна картичка?
Напротив, понаправих, дори в домашната работилничка включих и сестра ми :) В продължение на няколко публикации ще ви покажа какво сътворих тази година, всички картички са отдавна изпратени, не за всички имам информация, че са получени, но се надявам, че пощите няма да ме предадат :)))
Какво да ви разкажа за днешната картичка?! Заглавието говори само :) Като започвах да я правя не бях сигурна дали елха или венец да образувам, но прецених, че елхата ще е по-сполучлива. Получи се тиха и бяла, семпла и ненатрапчива картичка, в унисон с празника. Насладете й се...
 
Ще я включа при Двете Елши - "Коледа"

Освен картичката, ще споделя с вас и едно клипче, направено от мен. Днес един изключително важен за мен човек, има рожден ден - моята прекрасна майка! Тя е изключителна жена - силна, истинска, раздаваща, обичаща, усмихната и неотразима, но преди всичко е Човек! За нея, мога да ви говоря много. Тя е от онези хора, които винаги работят. Тя не спира, постоянно нещо прави, постоянно иска да помогне, постоянно се грижи за нас. И въпреки, че вече сме достатъчно големи, тя не спира да се грижи и да се притеснява за нас; винаги е мила, винаги има решение за всичко, винаги дава съвети и насоки и винаги каквото и да направим, застава зад нас. Тя се бори, тя обича, тя вярва... За нея почивката, е да свърши нещо друго, от заниманието, което е правила до преди малко :)  Майка ми е орисана с една такава харизма, да печели хората около себе си. Тя е усмихната, идейна, изпълнителна. Може да реши най-трудната математическа задача, може да напише най-хубавото съчинение, може да изрече най-трогателните и милите думи, може да направи най-бляскавата и запомняща се изненада, може толкова много неща! И точно за това си я обичам, толкова много; възхищавам й се за това, което е постигнала и се гордея с нея!
Понеже не съм подготвила никакъв подарък, а и няма да бъда с майчето на нейния празник, съвсем спонтанно ми хрумна, че мога да я поздравя с музикална картичка. Ето я и нея:

събота, 29 декември 2012 г.

Следколедно

Ето, че дългоочакваната Коледа мина :) 
Малко късно, но все пак и аз да ви честитя този най-светъл празник - Рождество Христово, и да пожелая на всички ви: да отворите сърцата си, да дадете воля на чувствата си, да покажете усмивките си, да изразите любовта си и да дарявате - по мъничко от себе си - емоция, щастие, поглед, усмивка, надежда, любов, признание, доброта, обич, красота, чувство, вяра, жест, сила - дарявайте по нещо малко, на онези близки и далечни хора, който случайно или не, преминават през живота ви; дарявайте, простички и обикновени неща, те не струват много, но дори и най-богатият човек на света има нужда от тях; дарявайте, за да получите обратно, доброта! 
И макар позакъсняла, много ми се иска да споделя с вас една красива приказка - Приказката за Рождество Христово. Тази година Коледа, беше различна. За първи път семейството ни не се събра по Коледа, но бяхме заедно в мислите си и в усещането за домашен уют.
Сега се насладете на приказката и на нашата Коледа .....
Продължавам с Декемврийското приключение за любимата ми сестра :)
17 Декември - Коледна фруктиера
 18 Декември - Книжка, разказваща за Дядо Коледа
 19 Декември - Една Коледна история
20 Декември - Флашка пълна с Коледни филми
 21 Декември - Бонбон Merci и послание
  22 Декември - портокал с послание (и вече готовите късмети)
 23 Декември - банан с послание :)
 24 Декември - Коледни аксесоари за глава, послание да се носят през целия ден и приказка за Рождество
25 Декември - Подаръкът


Приказка за Рождество Христово
Мило мое, сега ще ти разкажа най-хубавата и най-истинската приказка на света. Това е приказката за най-красивото и най-доброто Дете и за най-красивата и най-добрата девойка, и за техния приятел Данил.

Но защо се чумериш? Та нали всички деца са красиви и добри. Това са нашите земни ангелчета. Все пак това е нещо особено.

Девойката се казва Мария. Тя се е родила преди повече от две хиляди години, но е жива и днес. Тя е тук, в твоето сърце. Ако не вярваш, повикай я в молитва така: Пресвета Богородице, спаси нас! и ще почувстваш колко благо те милва тя.
А  момченцето? Е, нека това засега да бъде тайна.

А знаеш ли кой е Данил? Това е този малък тъжен пастир, който е свирел толкова хубаво на кавал, че и овцете и агънцата са го слушали. Само едно малко палаво агънце не е обръщало внимание на това и се отделило в гората. Заради това и Данил е бил тъжен.

Но виж ти чудо! Той видял в сумрака прекрасна девойка на магаре и човек в чийто очи искряла доброта и праведност. Това били Пресвета Дева Мария и нейният защитник Йосиф.

На Мария наистина й трябвала защита, защото нямала никакъв близък. А с нея се случило нещо невиждано и нечувано, най-голямото чудо на света.

Но за това ще ти разкажа по-късно.

Един лош цар издал заповед за преброяване на населението. Затова Пресвета Дева Мария и праведният Йосиф тръгнали за своето родно място Витлеем.

Вървейки през гората те видели едно премръзнало агне и го взели със себе си. На влизане във Витлеем, те срещнали младия Данил. Като видял, че той е тъжен, Йосиф извадил палавото агне от пазвата си и му го дал.

Данил благодарил на своите нови приятели и ги попита накъде са се запътили в тази студена нощ. Тогава Йосиф му казал, че отиват във Витлеем да потърсят място за нощувка.
- О, трудно ще намерите сега свободна стая, защото селото е препълнено с хора заради преброяването. Ако не намерите къде да се настаните, там при онова голямо дърво има един обор. Сега той е свободен, - казал Данил и се сбогувал със своите нови приятели.

И наистина, Пресвета Дева Мария и Йосиф напразно търсили  място във Витлеем, където да се настанят. Но за тях не се намерила нито една свободна стаичка в цялото село.

Пресветата Дева била много скромна. Затова тя помолила праведния Йосиф да отидат в обора, който им показал малкият овчар Данил.

Пътят до обора бил осветен по-ясно отколкото през деня. Никога звездите не са блестели така, както през тази нощ! Но една от тях била по-светла и по-чудна от всички останали.

Това е била нощта в навечерието на Рождество. На Пресветата Дева й предстояло да роди.

Всичко било чудесно и в тази тишина тя започнала да си спомня как когато била на три години, нейните прекрасни родители Йоаким и Анна я отвели в храма, за да живее там.

Ти знаеш, че тогава Църквата всъщност е била училище.

Със своето пречисто сърце тя е обичала Бога, както никой преди нея и никой след нея. А нашият Бог всичко вижда и всичко знае и като видял сърцето на Мария, изпратил архангел Гавриил да и каже, че по свръхестествен начин ще роди Богомладенеца Иисус. Пресвета Дева Мария била толкова послушна, че казала на архангела най-хубавата молитва: Нека бъде Божията воля! И ти казвай така в своята молитва и винаги ще ти бъде добре.

Родителите на Мария Йоаким и Анна се преселили в Царството небесно и свещеникът поверил грижата за нея на праведния старец Йосиф.

Но не само добрият Йосиф, но и небето и земята, и самият Бог, се грижели за нея в тази свята нощ.

Но какво се случило с младия Данил? Нещо чудесно трепкало в неговото сърце.

“Как да спя в топлото легло, докато моите уморени и премръзнали приятели се лутат по улиците на Витлеем? Трябва да ги намеря и да им помогна!”, мислел си Данил.

Като погледнал през прозореца, той възкликнал: - О, Боже мой, каква чудесна звезда има на небето.

- Виж, и в обора блести светлина! Може би все пак са тук? Може би им трябва помощ? Трябва бързо да отида при тях.

Оборът е бил много близо и Данил бързо дотичал до него. Неговото малко палаво агънце го следвало неотстъпно по петите. 

- О, Боже мой, каква е тази чудесна светлина? – попитал малкият пастир.
Той боязливо почукал. И ето, на вратата се показал праведният Йосиф, но озарен с такова щастие и радост, че Данил на мига се стъписал.

- Какво ли толкова чудно се е случило с моя нов приятел? –запитал се малкия пастир.

- Даниле, Христос се роди!

- Моля? - попитало смутеното  пастирче.

- Казвам ти малък приятелю, Христос се роди! Ела и виж!

- Терирем, терирем, терирем...

- О, Господи, та това е най-хубавата приспивна песен, която някога съм чувал, - тихо прошепнал смутения Данил.

В главата му започнали да се появяват много въпроси.

- Дали така Майката приспива Детето или пеят самите ангели? И дало това е Дете или е Слънце? Къде се намирам? Нима обикновеният обор може да бъде по-красив от царския дворец?

- Виж как волът и магарето топлят със дъха си Детето и Майката!

- О, Боже, дали това е сън или е истина? – прошепнал Данил. – И дали това е Бог или е Дете?

- Това е Богомладенец. Казва се Иисус. Ето, наистина Христос се роди! Йосиф казал на смутения пастир: - Пристъпи спокойно при Него.

Данил се приближил бавно до Пресвета Богородица, която приспиваше в своя скут Божия Син и Своя Син. Изведнъж някаква тъга завладя чисто сърце на Данил.

- Защо сме такива ние хората? Вместо в царски палати позволихме най-красивото дете да се роди в обор!

- Даниле, това е Божията воля, казал му Йосиф.

- Но какво ще стане, ако настине? – попитал Данил, и бързо свалил своя топъл шал и го подал на Пресвета Богородица.

- Моля те, повий Го в този шал. Това ми е най-скъпия дар от мама.

След това извадил от джоба си своя кавал, подал го на Йосиф и му казал:

- Моля те, свирете с този кавал на Христос приспивна песен; това ми е най-скъпия подарък от татко. Нямам нищо друго да Му подаря.

Тогава Пресвета Богородица казала: - Ти му подари най-скъпия дар на света – любовта.

А Христос като че ли искаше да каже:

- Да, любовта е най-красивия дар.

Но вместо думи само отворил клепачите на своите красиви небесносини очи и се усмихнал на Данил.

Но тишината била нарушена от някакви необикновени гласове. Йосиф и Данил излезли пред обора.

И, ето чудо, там стоеше множество народ, които носеха безброй подаръци. Те се бяха събрали около един пастир, който им разказваше как в полето сред пастирите изненадващо слезли много бляскави ангели и един от тях им казал, че в един обор във Витлеем се е родил Иисус Христос, Спасителят на света.

- Дойдохме да се поклоним на Царя и Спасителя, на нашия Господ. Пуснете ни при него, - викаха всички в един глас.

Елате! - покани ги Йосиф.

Изведнъж настанала пълна тишина. Полека-лека всички влизали в обора с някакво чудесно страхопочитание, покланяли се до земята на Богомладенеца и оставяли своите дарове пред яслите, в които спял Христос.

След това коленичили, а една необикновена жена започнала да пее боговдъхновено.
Всичко било чудесно, изпълнено с празнична молитвена радост.

Опиянен от щастие, Данил се върнал в къщи, легнал в своето топло легло и заспал блажен сън.

Няколко дни по-късно във Витлеем пристигнали трима мъдреци от Изтока. По този дълъг и опасен път денонощно ги водела една необикновена, много, много сияйна звезда.

Според техните мъдри и много стари книги, тази звезда била знак, че се е родил Царя на царете. Те дошли да Му се поклонят. Донесли Му като дар царски подаръци – тамян, злато и смирна.

Минали дни и години, а свидетелите на Христовото раждане разказвали за първата рождественска нощ, за раждането на Сина Божи.

А Данил? Когато и да погледнел към обора или към небето и започнел да се моли на Христос, бързо си спомнял, че Христос е тук в неговото сърце, и препълнен с любов възкликвал:

- Ела, Господи Христе, моля ти се ела и се всели в сърцата на всички деца и на всички хора!

Това се случило преди две хиляди години. Тогава Христос е дошъл и завинаги останал в сърцата на всички деца и на всички добри хора.

Ако не ми вярваш и ти го потърси с молитва в своето сърце точно както и Данил. Тогава ще видиш, че Христос е тук и че ти, както и Данил, никога, но наистина никога, няма да го забравиш.

А ето и снимките от нашия дом:

 Светлината на нашата коледна трапеза с късметите...
 Набързо направена от мен декорация :)))
  Питката - тази година мое дело
 Вече разчупената питка
 Елхата в цялата й прелест
   И моя милост :)

Желая на всички ви усмихната и топла вечер!














вторник, 18 декември 2012 г.

Декемврийското приключение продължава

До Коледа остават само 8 дни :) Странно е, как неусетно минава времето, а напоследък ми се изплъзва толкова незабелязано. Сякаш вчера бяхме началото на Ноември, когато си мислех, как тази година ще започна от рано с подготовката за празниците... И така, плановете ми, както винаги се провалиха :) Закъснявам с всичко, но тази година, си имам едно работливо джудже, в лицето на сестра ми, която се включи в домашната коледна работилничка. Благодарение на нея, малко, по малко успях да наваксам. Не случайно, и в тази публикация споменавам сестра ми - за всичко си има причина. И за да ви създам и аз малко коледно настроение, което лъха от всички блогове, ще ви покажа изненадите, които подготвях всеки изминал ден, до момента.
Започвам от ВТОРИ, защото ПЪРВИ вече го показах ето тук :) 
Тази година, налага и съдържанието на изненадите да е различно, така, че ще се опитам да ви разкрия тези, които помня:

2 Декември - печени орехи и бадеми

3 Декември - шоколад от нашето детство :)

4 Декември - то е очевидно :), тук я впечатли повече опаковката, отколкото съдържанието

5 Декември - предложение за направа на коледни играчки, картички

6 Декември - задача да сготви шарана, традицията за Никулден и няколко подбрани рецепти

7 Декември - вързопче със сушени плодове

8 Декември - панорамна книжка

9 Декември - идея нямам каква е била изненадата за този ден :)))

10 Декември - билет за концерта на Кристина Димитрова и Орлин Горанов

11 Декември - дески коледни песни

12 Декември - основи за картички (които все още чакат да станат коледни катрички)

13 Декември - любимите й бисквитени топчета

14 Декември - коледни късмети, които чакат да бъдат нарязани и украсени


15 Декември - бонбон Chocoladoro

16 Декември - вафла (тук няма дата, защото я запилях някъде :))

Това са всички 16 изненади до момента. Останалите по-късно във времето :)
Оставям ви, с пожелание за усмихната и приятна предпразнична седмица! 
Вместо да прекарвате безмислени часове в обикаляне на магазините за подаръци, замислете се дали не можете да сътворите подаръци, с дъх на любов и аромат на чувства. Те са по-желани и по-истински от всички останали!

събота, 1 декември 2012 г.

Декември е ...

Тази седмица в къщи се носи аромат на вкусни меденки. В офиса отдавна се носи ароматът на портокали и грепфрути. Декември е! Дори въздухът подсказва, че Коледа наближава. Украсихте ли вече домовете си? Нашия дом, вече грейна в коледна премяна, ехтят коледни песни и кипи трепетна подготовка. Месецът с най-много празници, най-много очаквания, най-много емоции. От няколко години у нас декември пристига с изненадана. Нали ги знаете онези приключенски календари, които отброяват дните до Коледа. Но не точно ония, които заливат пазара още от началото на ноеври, а техните подобия, в които освен лакомство има огромна доза любов. Обикновено, тези календари радват най-много децата, но не си мислете, че възрастните ги подминават с досата. Изпитано и доказано е, че във всеки от нас живее по едно дете и няма нищо лошо детето във нас да излиза наяве понякога. Осъзнавайки колко скучно живеем, забързани в работа и грижи, реших да разнообразя поне един месец от годината. От тази моя идея най-заслужено се облагодетелства сестра ми. Обичам да правя такива жестове, за хора които го оценяват, а тя определено е такъв човек. Първата година, малко късно ми дойде тази идея и нямах достатъчно време да се подготвя, та затова всяка вечер, след като тя си легнеше, оставях, на различно място, по една кутийка с датата, в която се съдържаше бонбон и послание. Всеки ден кутийките бяха различни, бонбоните също, но усмивката, всеки ден беше една такава радостна и щастлива, чак да му стане хубаво на човек. И ако някоя сутрин нямаше кутийка, погледът веднага се сменяше и с едни леко разочарвани, искрени очи питаше: "Защо няма кутийка?" А то, защото я лакомствата вкъщи са ми свършили, я не съм успяла да направя кутийката през нощта, но до края на деня всичко се нареждаше. Така на 25-ти Декември, под елхата имаше наредени куп цветни малки кутийки и една голяма до тях, с истинския подарък. Следващата година, бях подготвена по от рано и направих къщичка от кутийки, украсих я с коледни стикери, канелени пръчици и брокат. В кутийките пак се съдържаха бонбони и послания, за изпълнение през деня. Да, определено си струва да се зарадва и някое попораснало дете. Та, ако у вас нямате малки деца, не се чудете, а зарадвайте с мил жест, който ви е под ръка. Искрящите очи, през тези трепетни двадесет и четири дни са незаменими. Тази година, понеже е по-специална за сестра ми, до последно се чудих как да ораганизирам отброяването. Но, вече имам концепция, остава само да я осъществя. Ето, ПЪРВИ, вече е готов и чака да я изненада сутринта :) 
Погледът, усмивката, гласът ... Замислете се  за истински ценните неща в живота. Те са толкова малко, а ги отминаваме забързани и незабелязващи. Тази зима обърнете повече внимание на хората, които са ви скъпи и които само с един поглед могат да ви накарат да се почувствате щастливи. Заслужава си!

петък, 30 ноември 2012 г.

Сватбен плик за пари

Напоследък все картички с джобчета правя. Какво да се прави, това искат хората. Подаръците вече не са в кутии или торбички, а дискретно се побират в пликове. То днешното ми творение е по-скоро плик отколкото картичка. Правих я по поръчка на моята колежка, която един ден ме попита: "Знаеш ли някой да изработва картички ли пликове за сватба?" И съответно моята реакция с почуда и усмивка, беше "Аз!:)" Сватбата, беше в началото на септември, та от тогава е и това творение. Тъй като подаръкът щеше да е паричен, това налагаше картичката да бъде с джобче. Получих набързо информация, че сватбата ще бъде на морска тематика, в прасковената гама. Така добих представа за себе си, в каква насока ще работя. И коментирайки, разбрах, че поръчителката харесва червеното, защото е цвета на любовта и бялото, защото все пак е сватба. След това, взех крайното решение - пликът беше изработен от бял и червен перлен картон. Много дълго умувах как да вържа в цялата тази бляскавост, обикновената морска звезда. Съчетах я с малко панделки и капчици роса и се получи завършен плик





събота, 17 ноември 2012 г.

Картичка за кръщене с джобче

И ето така не усетно станало Ноември, дори половината от този прекрасен месец, се изнизала...
А аз още имам неща сътворени от началото на годината, които не съм ви показвала :) Тази година щях да бъда редовна с публикациите си, но уви. Не искам да се оправдавам с липса на време, защото знам, че и на вас не ви стига, но все пак успявате. По-скоро, понякога ми липсва вдъхновение да седна и да напиша няколко реда. А както сте забелязали, не обичам да представям картичките си без думи.
Спомняте ли си картичката за кръщение, която ви показах в началото на Септември? Е, тази, която ще ви покажа днес й е дружка :) Но докато за първата имах идея и представа, какво точно ще представлява, тази ме хвана малко неподготвена. Тъй като бяха за един и същ празник, но щяха да бъдат подарени от различни хора, не исках да бъдат идентични. Понапрегнах се малко и реших да сътворя приказна картичка, нали децата обичат приказки. Този път за основа избрах универсален, бял катрон. Добавих малко дизайнерскаи хартии от блокчето на Woodland Folk, което си купих отдавна с огромно желание, а почти не съм използвала; малко зелена трева, няколко цветчета; капчици роса и сатенена панделка. С това, реших, че фасадата на картичката е завършена. Във вътрешността, напраих портмоне от хартия, което да побере паричния подарък Окрасих го с малко цветя; копче,за закочпалка и оставих малко местенце за пожеланията. Огледах и прецених, че приказната картичка е завършена. Потъчителката си я хареса, а сега я вижте и вие.
 Фасадата на картичката
Вътрешността ...


сряда, 24 октомври 2012 г.

Цвете в саксия

Спомняте ли си приказката за Мимето? Ех, какво да ви кажа, това ми е любимата приказка в рими от детството! Всъщност, сега като се замисля, от по-осъзнатото детство, защото тогава вече можех да чета. И толкова пъти съм я препрочитала, докато в един момент не я наизустих и тогава, разлиствах страниците, гледах картинките и рецитирах... Ех, спомени, спомени :)
Но съвсем не с онова глезено Миме е свързано заглавието на публикациата ми. То си е съвсем реално. Това, което искам да ви покажа, е картичката, която направих за Петра, послучай Световният ден на правещите картички. С нея ме срещна жребият на Картичкофурии. След като разбрах, че тя ще е човекът, за когото ще творя, по случай празника, бързо минах през блога й, опитах се да почерпя малко информация, с която да си помогна за картичката. Но тъй като не разполагах с достатъчно време да прегледам всичко, от малкото видяно, реших, че най-удачно ще е да не се спирам на конкретен цвят. Точно така, в главата ми се роди саксията, в която да посея различни по вид и по багри цветя. Настроението ми тези дни беше цветно и съвсем, неслучайно, саксията се изпълни с цветя, набрани сякаш от дъгата.
След близо десетдневно пътуване, картичката най-накрая пристигна при Петра и уся да я зарадва, а аз мога да я споделя с вас.

И за да не останете подведени от заглавието, ще използвам случая да ви пипомня тази любима приказака за Мимето :)

Мимето /Асен Босев/
Имат си
мама
и татко
дете -
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.
Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото - млякото,
супата - мама.
Глезят го всичките -
обич голяма!
Мими се мръщи,
потропва,
пищи:
- Супа не искам,
разбираш ли ти?
- Мамино Мими,
що искаш, кажи ми!
- Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови.
- Мъжо, бисквити
иди достави ти!
Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия -
и Мимето плаче.
- Тези не ща!
Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!
- Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!
Мими се плези, но...
радват се те.
Мими разглезено
чедо расте!
Радост!
Дочакват
голямата слава -
Мимето им
първокласница става!
Но първокласници
с нея и те са -
всички са роби
на тази принцеса.
Има ли Мими
домашни задачи -
има и свита
добри помагачи!
Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва.
Прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!
Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето -
колкото щеш!
- Мими, почивай си,
да порастеш!
Вкъщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.
С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя,
но далече е шкафа!
Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!
Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща -
тя среща я с вик:
- Бабо, къде си се
влачила, ма?
Обеда как
ще приготвя сама?
Баба слугува,
а Мими яде.
- Бабо, водица! -
И тя и даде!
Връща се мама -
тревога голяма!
- Мамо ма, копчето
я ми заший!
Дай ми престилката
и ме среши!
Идва и татко,
нарежда му кратко:
- Хайде, обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?
Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата...
Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.
- Искам на бар да отида!
- Иди.
- В бара с цигара ще бъда!
- Бъди.
- Искам без вас
да вървя на море!
- Щом настояваш,
тогава добре.
Мими израсна
девойка прекрасна -
нежна, кокетна
и шик издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!
- Моля те, Мими,
ела, помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
- Как да отида
в мазе с маникюр?
- Слушай, момиче,
хвани се за работа!
- Нека се хване
за работа бабата!
Ех, че отмяна
отгледаха те -
май че в саксията
плевел расте!
Дайте на Мими
разкош, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!
Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!

събота, 13 октомври 2012 г.

Картичкофурийска размяна

Здравейте, цветни приятелчета!
От месец не съм ви показвала нищо, но спокойно - всичко, всичко ще ви покажа, само имайте търпение :)
Като за начало ви приветствам, с новата украска на блога ми, повлияна от пъстрата есен навън. Този сезон е толкова различен и уникално красив. Заповча с отрупаните с листа дървета в зелен тон; после листата по земята стават все повече и във все поразличен цвят - от жълто-оранджево, до червеникаво-кафяво, докато накрая клоните на дърветата стърчат самотни, а земята е застлана с шарен килим... Тук там някоя птичка прелита и украсява самотните клони... В миг се изсипва есенен дъжд и след него листата стават тъмнокафяви и мокри. Поредният дъжд, отмива изгнилите остатъци от листа, а след него идва ред и на следващия сезон. Но да спра до тук, защото все още е есен и все още е цветно!
През първите дни от есента аз имам личен празник, който тази година, беше по-личен от всякога, но за него ще ви разкаща по-нататък. Още неотърсила се от емоциите на моя празник, дойде и праникът на всички, които с ръце и сърце правят картички. Този ден се чества през първата събота от месец октомври, тази година - 6-ти Октомври. И по стар картичкофурийски обичай, нашите феи от Картичкофурии, организираха размяна на картички. Без да се замисля, нито за миг, записах се :) И така, жребият определи, аз да бъда късметчето на Didi Georgieva. До сега не бях запозната с творчествота на тази дама, надникнах в блога й и макар, че от скоро се е присъеднила в блог пространството, е създала уютно местенце, където показва красивите произведения, които твори. Ако и вие като мен, сте пропуснали нейния блог, поправете грешката и надникнете, може да си харесате нещо или да се включите в играта, която организира Диди.
Диди се свърза с мен веднага след жребия да й изпратя адреса си. В последствие ме уведоми, че картичката ми малко ще закъснее, тъй като не е преценила времето. Нама проблем, самата аз често закъснявам със сроковете :) А и в случая не е важна точността, по-важно е желанието да зарадваш човека. У Диди, това желание е силно изразено. Аз завидях на себе си, че жребият ме "срещна" с нея и че точно тя ми изпрати картичка. Ще ми завидите и вие ... :)
Една седмица след празника, тръпна в очакване на своята картичка и всеки ден, когато пощальонката идва, я гледам с надежда. Днес тя идва и ми подава бележка с думите: "Има пакет за теб, но тъй като е по-голям, не го взех. Трябва да отидеш в пощата да си го получиш." На лицето ми огря усмивка. Нетърпеливо, след края на работния ден, се ескортирах до пощата и..... там ме очакваше ето това:
"Ама какъв пакет?" - казах си аз - "Това си е цяла кутия и то не каква да е - това е подарък!"
Отново се усмихнах, този път повече, взех кутията и нетърпеливо, като малките деца, закрачих с бързи стъпки към къщи. Направих една бърза снимка, на грижливо опакованата кутия и пристъпих към отварянето й. А отварянето й, предизвика поредица от усмивки по лицето ми; поредица от възклицателни, се изляха от устата ми и докато се усетя, всевъзможни съкровища излязоха от кутията:
 
Картичката, се оказа книжка :) Нежна, в един от любимите ми цветове, излъчваща красота, изящество и хармония, перфектно пасваща на моето АЗ. Когато разтворих книжката - Уау!
Посланието е толкова истински и искрено, извиращо от сърцето; а късметчето, ми изпълни душата!
В едно отделно пакетче, старателно надписано етикетче, гласеше: "Подаръче за Кати". Щом го отворих, стаята се озари. Пак усмивка - открих дъгата! ... И се почувствах прозрачна :))) Диди, беше разгадала вътрешното ми усещане.
Да не си помислите, че това е всичко? Съвсем не!


Цялата тази цветна феерия, ме очакваше в дъното на кутията. И отново - усмивки, усмивки и щастие!
Така успя да ме зарадва Диди, мисля, че ще се съгласите с мен, че чакането си струваше :) Подобни емоции не се описват с думи, но до колкото успях, се опитах да пресъздам настроението, което ми създаде тази изненада. Дано да съм успяла да споделя с вас, поне частица от радостта, която изпитах.

Диди, на теб искам да ти благдоаря отново. Ти си вълшебница, гадателка, носителка на щастие! Благодаря ти, че отдели от времето си, за да твориш за мен! Благодаря, че сътвори съвършената картичка за мен! Благодаря ти, за емоцията, старанието и ентусиазма, които си вложила! Благодаря ти, за подаръчето и за цветните изненади! Благодаря ти, за истинското послание и за предложеното искрено приятелство! Благодаря ти, че изпълни деня ми с цвят и го направи усмихнат и специален!