RSS

сряда, 24 октомври 2012 г.

Цвете в саксия

Спомняте ли си приказката за Мимето? Ех, какво да ви кажа, това ми е любимата приказка в рими от детството! Всъщност, сега като се замисля, от по-осъзнатото детство, защото тогава вече можех да чета. И толкова пъти съм я препрочитала, докато в един момент не я наизустих и тогава, разлиствах страниците, гледах картинките и рецитирах... Ех, спомени, спомени :)
Но съвсем не с онова глезено Миме е свързано заглавието на публикациата ми. То си е съвсем реално. Това, което искам да ви покажа, е картичката, която направих за Петра, послучай Световният ден на правещите картички. С нея ме срещна жребият на Картичкофурии. След като разбрах, че тя ще е човекът, за когото ще творя, по случай празника, бързо минах през блога й, опитах се да почерпя малко информация, с която да си помогна за картичката. Но тъй като не разполагах с достатъчно време да прегледам всичко, от малкото видяно, реших, че най-удачно ще е да не се спирам на конкретен цвят. Точно така, в главата ми се роди саксията, в която да посея различни по вид и по багри цветя. Настроението ми тези дни беше цветно и съвсем, неслучайно, саксията се изпълни с цветя, набрани сякаш от дъгата.
След близо десетдневно пътуване, картичката най-накрая пристигна при Петра и уся да я зарадва, а аз мога да я споделя с вас.

И за да не останете подведени от заглавието, ще използвам случая да ви пипомня тази любима приказака за Мимето :)

Мимето /Асен Босев/
Имат си
мама
и татко
дете -
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.
Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото - млякото,
супата - мама.
Глезят го всичките -
обич голяма!
Мими се мръщи,
потропва,
пищи:
- Супа не искам,
разбираш ли ти?
- Мамино Мими,
що искаш, кажи ми!
- Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови.
- Мъжо, бисквити
иди достави ти!
Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия -
и Мимето плаче.
- Тези не ща!
Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!
- Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!
Мими се плези, но...
радват се те.
Мими разглезено
чедо расте!
Радост!
Дочакват
голямата слава -
Мимето им
първокласница става!
Но първокласници
с нея и те са -
всички са роби
на тази принцеса.
Има ли Мими
домашни задачи -
има и свита
добри помагачи!
Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва.
Прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!
Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето -
колкото щеш!
- Мими, почивай си,
да порастеш!
Вкъщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.
С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя,
но далече е шкафа!
Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!
Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща -
тя среща я с вик:
- Бабо, къде си се
влачила, ма?
Обеда как
ще приготвя сама?
Баба слугува,
а Мими яде.
- Бабо, водица! -
И тя и даде!
Връща се мама -
тревога голяма!
- Мамо ма, копчето
я ми заший!
Дай ми престилката
и ме среши!
Идва и татко,
нарежда му кратко:
- Хайде, обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?
Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата...
Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.
- Искам на бар да отида!
- Иди.
- В бара с цигара ще бъда!
- Бъди.
- Искам без вас
да вървя на море!
- Щом настояваш,
тогава добре.
Мими израсна
девойка прекрасна -
нежна, кокетна
и шик издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!
- Моля те, Мими,
ела, помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
- Как да отида
в мазе с маникюр?
- Слушай, момиче,
хвани се за работа!
- Нека се хване
за работа бабата!
Ех, че отмяна
отгледаха те -
май че в саксията
плевел расте!
Дайте на Мими
разкош, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!
Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!

2 коментара:

Didi Georgieva каза...

Кати картичката е много нежна.Много топлина и обич лъха от нея.Напомня ми и моето детство,безгрижно и цветно-точно както си го пресъздала.И аз с удоволствие обичах да чета тази приказка.Благодаря ти че ме върна назад във времето и че изпълни с красота моята сутрин.

Miss Emerald каза...

Какво да кажа... картичката е истинско великолепие, което обаче пресъздава съвсем друга приказка. А тази за Мимето... хм, и аз я обичах и непрестанно си повтарях, че няма да бъда като нея!

Публикуване на коментар

С нетърпение очаквам и чета всеки ваш коментар!
Благодаря, че се отбихте в моето пространство!