RSS

сряда, 24 октомври 2012 г.

Цвете в саксия

Спомняте ли си приказката за Мимето? Ех, какво да ви кажа, това ми е любимата приказка в рими от детството! Всъщност, сега като се замисля, от по-осъзнатото детство, защото тогава вече можех да чета. И толкова пъти съм я препрочитала, докато в един момент не я наизустих и тогава, разлиствах страниците, гледах картинките и рецитирах... Ех, спомени, спомени :)
Но съвсем не с онова глезено Миме е свързано заглавието на публикациата ми. То си е съвсем реално. Това, което искам да ви покажа, е картичката, която направих за Петра, послучай Световният ден на правещите картички. С нея ме срещна жребият на Картичкофурии. След като разбрах, че тя ще е човекът, за когото ще творя, по случай празника, бързо минах през блога й, опитах се да почерпя малко информация, с която да си помогна за картичката. Но тъй като не разполагах с достатъчно време да прегледам всичко, от малкото видяно, реших, че най-удачно ще е да не се спирам на конкретен цвят. Точно така, в главата ми се роди саксията, в която да посея различни по вид и по багри цветя. Настроението ми тези дни беше цветно и съвсем, неслучайно, саксията се изпълни с цветя, набрани сякаш от дъгата.
След близо десетдневно пътуване, картичката най-накрая пристигна при Петра и уся да я зарадва, а аз мога да я споделя с вас.

И за да не останете подведени от заглавието, ще използвам случая да ви пипомня тази любима приказака за Мимето :)

Мимето /Асен Босев/
Имат си
мама
и татко
дете -
и за детето си
грижат се те.
Гледат го, сякаш
е цвете в саксия,
всичко поднасят му
те на тепсия.
Слага му баба
в устенцата хляба,
таткото - млякото,
супата - мама.
Глезят го всичките -
обич голяма!
Мими се мръщи,
потропва,
пищи:
- Супа не искам,
разбираш ли ти?
- Мамино Мими,
що искаш, кажи ми!
- Искам бисквити,
ала шоколадови,
сладки, каквито
ни дадоха Владови.
- Мъжо, бисквити
иди достави ти!
Татко излиза
набързо по риза.
Носи кутия
с бисквити, обаче
не тъкмо тия -
и Мимето плаче.
- Тези не ща!
Направете ми крем!
- Крем ли? Щом искаш,
и крем ще дадем!
- Мъжо, изтичай,
яйца ми купи.
Мамино Мими,
сега, потърпи!
Мими се плези, но...
радват се те.
Мими разглезено
чедо расте!
Радост!
Дочакват
голямата слава -
Мимето им
първокласница става!
Но първокласници
с нея и те са -
всички са роби
на тази принцеса.
Има ли Мими
домашни задачи -
има и свита
добри помагачи!
Своята работа
татко зарязва,
синя хартия
на ленти нарязва.
Прави на Мимето
ново сметало,
старото вече
било овехтяло!
Мама лицето
на Мимето мие,
бабата внучето
трие с хавлия.
Грижи за Мимето -
колкото щеш!
- Мими, почивай си,
да порастеш!
Вкъщи случайно
тя днеска сама е,
ала без работа
Мими се мае.
С кални обувки
лежи на чаршафа.
Гладна е тя,
но далече е шкафа!
Как ще се мъчи
яйца да вари!
Хляб да нареже
е трудно дори!
Но се усмихва
щастливият миг,
баба се връща -
тя среща я с вик:
- Бабо, къде си се
влачила, ма?
Обеда как
ще приготвя сама?
Баба слугува,
а Мими яде.
- Бабо, водица! -
И тя и даде!
Връща се мама -
тревога голяма!
- Мамо ма, копчето
я ми заший!
Дай ми престилката
и ме среши!
Идва и татко,
нарежда му кратко:
- Хайде, обувките
ми почисти,
иначе, татко,
защо си ми ти?
Ляга по гръб
на кушетката Мимето,
а се залавят
за работа тримата...
Тъй се минават
години наред,
стават капризите
нейни безчет.
- Искам на бар да отида!
- Иди.
- В бара с цигара ще бъда!
- Бъди.
- Искам без вас
да вървя на море!
- Щом настояваш,
тогава добре.
Мими израсна
девойка прекрасна -
нежна, кокетна
и шик издокарана,
само че с работа
всякаква скарана!
- Моля те, Мими,
ела, помогни ми!
Ето,
в мазето
слезни за кюмюр!
- Как да отида
в мазе с маникюр?
- Слушай, момиче,
хвани се за работа!
- Нека се хване
за работа бабата!
Ех, че отмяна
отгледаха те -
май че в саксията
плевел расте!
Дайте на Мими
разкош, развлечения,
но не мъчете я
с труд и учение!
Мими с труда
не желае приятелство.
Принц потърсете
за нейно сиятелство!

събота, 13 октомври 2012 г.

Картичкофурийска размяна

Здравейте, цветни приятелчета!
От месец не съм ви показвала нищо, но спокойно - всичко, всичко ще ви покажа, само имайте търпение :)
Като за начало ви приветствам, с новата украска на блога ми, повлияна от пъстрата есен навън. Този сезон е толкова различен и уникално красив. Заповча с отрупаните с листа дървета в зелен тон; после листата по земята стават все повече и във все поразличен цвят - от жълто-оранджево, до червеникаво-кафяво, докато накрая клоните на дърветата стърчат самотни, а земята е застлана с шарен килим... Тук там някоя птичка прелита и украсява самотните клони... В миг се изсипва есенен дъжд и след него листата стават тъмнокафяви и мокри. Поредният дъжд, отмива изгнилите остатъци от листа, а след него идва ред и на следващия сезон. Но да спра до тук, защото все още е есен и все още е цветно!
През първите дни от есента аз имам личен празник, който тази година, беше по-личен от всякога, но за него ще ви разкаща по-нататък. Още неотърсила се от емоциите на моя празник, дойде и праникът на всички, които с ръце и сърце правят картички. Този ден се чества през първата събота от месец октомври, тази година - 6-ти Октомври. И по стар картичкофурийски обичай, нашите феи от Картичкофурии, организираха размяна на картички. Без да се замисля, нито за миг, записах се :) И така, жребият определи, аз да бъда късметчето на Didi Georgieva. До сега не бях запозната с творчествота на тази дама, надникнах в блога й и макар, че от скоро се е присъеднила в блог пространството, е създала уютно местенце, където показва красивите произведения, които твори. Ако и вие като мен, сте пропуснали нейния блог, поправете грешката и надникнете, може да си харесате нещо или да се включите в играта, която организира Диди.
Диди се свърза с мен веднага след жребия да й изпратя адреса си. В последствие ме уведоми, че картичката ми малко ще закъснее, тъй като не е преценила времето. Нама проблем, самата аз често закъснявам със сроковете :) А и в случая не е важна точността, по-важно е желанието да зарадваш човека. У Диди, това желание е силно изразено. Аз завидях на себе си, че жребият ме "срещна" с нея и че точно тя ми изпрати картичка. Ще ми завидите и вие ... :)
Една седмица след празника, тръпна в очакване на своята картичка и всеки ден, когато пощальонката идва, я гледам с надежда. Днес тя идва и ми подава бележка с думите: "Има пакет за теб, но тъй като е по-голям, не го взех. Трябва да отидеш в пощата да си го получиш." На лицето ми огря усмивка. Нетърпеливо, след края на работния ден, се ескортирах до пощата и..... там ме очакваше ето това:
"Ама какъв пакет?" - казах си аз - "Това си е цяла кутия и то не каква да е - това е подарък!"
Отново се усмихнах, този път повече, взех кутията и нетърпеливо, като малките деца, закрачих с бързи стъпки към къщи. Направих една бърза снимка, на грижливо опакованата кутия и пристъпих към отварянето й. А отварянето й, предизвика поредица от усмивки по лицето ми; поредица от възклицателни, се изляха от устата ми и докато се усетя, всевъзможни съкровища излязоха от кутията:
 
Картичката, се оказа книжка :) Нежна, в един от любимите ми цветове, излъчваща красота, изящество и хармония, перфектно пасваща на моето АЗ. Когато разтворих книжката - Уау!
Посланието е толкова истински и искрено, извиращо от сърцето; а късметчето, ми изпълни душата!
В едно отделно пакетче, старателно надписано етикетче, гласеше: "Подаръче за Кати". Щом го отворих, стаята се озари. Пак усмивка - открих дъгата! ... И се почувствах прозрачна :))) Диди, беше разгадала вътрешното ми усещане.
Да не си помислите, че това е всичко? Съвсем не!


Цялата тази цветна феерия, ме очакваше в дъното на кутията. И отново - усмивки, усмивки и щастие!
Така успя да ме зарадва Диди, мисля, че ще се съгласите с мен, че чакането си струваше :) Подобни емоции не се описват с думи, но до колкото успях, се опитах да пресъздам настроението, което ми създаде тази изненада. Дано да съм успяла да споделя с вас, поне частица от радостта, която изпитах.

Диди, на теб искам да ти благдоаря отново. Ти си вълшебница, гадателка, носителка на щастие! Благодаря ти, че отдели от времето си, за да твориш за мен! Благодаря, че сътвори съвършената картичка за мен! Благодаря ти, за емоцията, старанието и ентусиазма, които си вложила! Благодаря ти, за подаръчето и за цветните изненади! Благодаря ти, за истинското послание и за предложеното искрено приятелство! Благодаря ти, че изпълни деня ми с цвят и го направи усмихнат и специален!