RSS

вторник, 31 декември 2013 г.

Равносметка



Трима из една душа поехме ние още от първия миг след моето раждане пътя на живота. Когато за първи път съм се засмял в майчините скути от тоя смях съм се родил аз и съм поел по своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота. Пътищата ни бяха различни.
Оня, който се роди в първия ми плач, прекара живота си в сълзи. Само беди и неволи срещна той в света. Всичко му изглеждаше мрачно, небето за него бе винаги покрито с облаци, земята – оросена от сълзи. Той съчувстваше на всяка мъка, болеше го всяка неволя, страдаше с всяко нещастие. Той плака над чужди неуспехи и ля сълзи над чужди гробове.
Оня, който се роди от моята първа грижа, премина живота под бремето на тежки грижи и грохна под тях. Той ту се тревожеше за правилния ход на слънцето, ту го измъчваше мисълта, защо земята не се върти в обратна посока, защо реките са криви, моретата – дълбоки, планините – високи? С дълбоки бръчки на чело той се спираше пред всяко явление и отдаваше всичките си сили за неговото решение, задълбочаваше се във всеки проблем, изправяше се срещу всяка трудност. И така вървеше в живота, превивайки се под бремето на грижите.
Оня, който се роди от моя първи смях, премина през живота с усмивка на уста, гледайки на всичко с весел поглед и ведра душа. Той се смееше и над недостатъци и над добродетели, защото често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък. Той се смееше и над високопоставения и над унизения, защото високопоставеният често е по-низщ духом, отколкото оня, когото гледа от високо. Той се смееше и над глупоста и над мъдроста, защото мъдроста много пъти е сбор от човешки глупости. Той се смееше и над лъжата и над истината, защото много пъти за хората истината е много по-тежка от лъжата. Той се смееше и над правдата и над заблуждението, защото правдата е често по-нетрайна от заблуждението. Той се смееше и над любовта и над омразата, защото любовта често е по-егоистична от омразата. Той се смееше и над скръбта и над радостта, тъй като скръбта често бива престорена а радостта – много рядко. Той се смееше над щастието и над нещастието, защото щастието е винаги измамно, а нещастието – никога. Той се смееше и над свободата и над тиранията, защото свободата е често само гола фраза, а тиранията винаги е действителност. Той се смееше и над знанието и над невежеството, защото знанието има предел а невежеството е безпределно. Той се смееше над всекиго и над всичко, смееше се, смееше се, смееше се....
А когато изтекоха пълни шест десетилетия (това било, казват, средната продължителност на човешкия живот), срещнаха се тогава тримата пътници, събраха се пак в същата душа , от която бяха поели в живота, и си дадоха равносметка за онова, което бяха видели по света през своя дълъг път.
Пръв заговори оня, който бе носил грижите на целия свят:
- Изморих ума си и изтощих душата си от мъка по хорските неволи.
- Освободи ли поне хорат от тях , та да им стане по-леко?
- Не, защото грижата е неразделен спътник на човека. Тя е предпоставка за човешкия напредък. Убедих се, че е истински грях спрямо човечеството да му се отнеме грижата.
- А опозна ли поне живота през своя дълъг път?
- Не, не можах глава да вдигна от грижи.
След него думата взе онзи, който цял живот бе проливал сълзи:
- Очите ми изтекоха от плач и душата ми се превърна в пустиня от скръб по човешките страдания!
- И можа ли поне да изкупиш човешките мъки?
- Не, страданието си остана между хората, защото казват, животът е страдание и без страдание няма живот.
- А опозна ли поне тоя живот?
- Не, сълзите замъглиха очите ми и аз не можах нито да видя, нито да разбера нещо.
Взе думата и третият, който цял живот се бе смял:
- Устата ме заболяха от смях – толкова смешно има сред хората и живота им. Колкото повече опознавах живота, толкова повече се смеех. Дори и сега, на стари години, когато се обръщам назад, умирам си от смях.
Откъс от романа “АВТОБИОГРАФИЯ”
на Бранислав Нушич

Не можех да не ви споделя този откъс, които ще ви накара да се замислите... Направете и вие вашата равносметка - животът е смешен :)
А това са картичките, които изпратих на Валя и Диди по случай Коледната размяна, искрено се надявам да са си ги получили вече.


 



3 коментара:

Borqna каза...

Браво!
Прекрасни са!
Весело посрещане на Новата година!

Didi Georgieva каза...

Благодаря ти много Кати.Картичката ти е вече при мен и много и се радвам.Успя да ме изненадаш много приятно.Огромно-Благодаря!!!

Katya Kovacheva каза...

Малко в последния момент, но важното е, че успях :)

Публикуване на коментар

С нетърпение очаквам и чета всеки ваш коментар!
Благодаря, че се отбихте в моето пространство!