RSS

неделя, 14 април 2013 г.

Прегръдка за вдъхновение



В повечето случаи, картичките, които създавам, са за някого. Обикновено, всичко това се случва в последната секунда. Едва излязла изпод ръцете ми, картичката, потегля към своя притежател, без да съм успяла да й се нарадвам. Затова в малкото време, което ми остава преди предаването, картичката претърпява солидна фото сесия. Често, приятели ме питат: "Защо си я снимала сто пъти?" и моят простичък отговор в такива случаи е: "Ами, за да й се нарадвам!". Нали знаете, човек трудно се разделя, с  нещата, които е създал... 
Но има и такива картички, които създавам просто така - без повод, без причина; в момент на внезапно връхлетяла ме емоция и вдъхновение. Тези картички си остават при мен за по-дълго. Наредени пред мен на бюрото ми, те чакат да открият точния си притежател. Така остават с дни, докато не им се нарадвам хубаво; после ги премествам на етажерката, където е колекцията с последните ми произвения. Картичката, която ще видите днес е от тия, които са правени в прилив на емоция, без конкретна причина. Всъщност това беше поредица от картички, които направих в рамките на няколко дни. Една, от тези картички, ми стана любима; получи се толкова близка до моята същност, че съзерцавайки я, се вдъхнових да напиша и стихотворение. Сега, като я гледам и като чета стихотворението, съм на мнение, че се допълват взаимно и ще бъде немислимо, картичката да стигне до притежателя си без текста, вдъхновен от нея.

 Прегръдката

Във радостни и трудни дни,
не искам друго, просто прегърни ме;
със нежност ти ме обгърни,
животът, че е хубав покажи ми!

Прегръдката, ме кара да политам 
и да споделям радостта си;
прегърнеш ли ме, чувствам се по-силна,
без думи ти споделям обичта си.

Когато тъжна съм и страдам,
единствено, прегръдката, ми стига.
Не ме разпитвай, кой и как ме наранява,
а прегърни ме истински и силно!

Безмълвна, в твоята прегръдка, да остана,
                                         съзнавайки, че има рамо,
                                            в което мога да се сгуша
                                             и тихо на живота песента да слушам.

                                            Прегръдката е дар прекрасен, 
                                            не знаеш колко ценна е за мен.
                                        Когато нещо е неясно,
                                        не ме разпитвай - 
                                       прегърни ме, за да оцелея!




Прегръщам ви и ви желая една усмихната Неделя!

сряда, 10 април 2013 г.

Kate Land на 2 години




Ето, че съвсем неусетно минаха цели 2 години, от както положих началото на моя блог. Това е моето местенце, не случайно го наричам моя свят. Тук всичко си е както на мен ми харесва, всичко е цветно и усмихващо, спокойно и изпълнено с любов. Колко бързо лети времето, сякаш вчера стоях пред дилемата да създам ли блога; сякаш вчера се чудих дали ще се справя и дали на някой ще му е интересно да наднича тук. И така като вчера минаха две цветни години. През това време отглеждах блога си като малко дете. Бдях над него и го пазех от спамъри; сменях му дрешките, като всеки сезон го обличах с нова премяна; хранех го със различни свои творения; разхождах го, из знайни и незнайни предизвикателства и го обгръщах с много любов. Малко по малко, той растеше със всеки изминал ден. И колкото повече се развиваше, ставах все по богата и по-изпълнена душевно. Днес съм щастлива, не само заради събитията, които изпълват всеки миг, а защото това местенце изпълни мисията си – да радва, да дарява усмивки и спокойствие. Създавайки го, имах ясната идея, че той трябва да бъде уютен и гостоприемен, да предлага интересни публикации и красиви творения, за да можеш ти, който надникваш тук в забързаното ежедневие, да си отдъхнеш и да забравиш за терзанията си. Ако съм успяла, за тези две години, да те накарам често да се връщаш тук и да усещаш тихото спокойствие, то значи мисията е изпълнена.
И с цел да продължа да ви доказвам, че истински значими са най-малките неща, бавно започвам да крача по пътеката. Днес е денят, в който поставям едно ново начало. Блогът има достатъчно зряло стебло, за да се разлисти и да даде началото на първото си клонче – Kate Land – създадено с любов – това е своеобразното продължение на блога във Фейсбук. Направих страничката, за да бъдат творенията ми лесно достъпни до всички, които им се радват, а нямат възможност да следят блога. Там ще продължа да споделям своите творения и се надявам да срещна още много приятели.
Още едно малко клонче покълна от стъблото. За всички, които нетърпеливо и трепетно ме питаха, защо не си създам поне електронно магазинче, искам сега да кажа - Мили мои, всичко се случва бавно, но това не означава, че няма да се случи. Защо мислите, че съм перфектционистка?! И ето го, моето on-line магазинче, където можете да откриете част от нещата, които създавам или да си поръчате нещо специано направено за вас. 


Мисля, че вече настъпи момента да изкажа благодарността си към всички вас! Всички вие – моите приятели, почитатели, последователи. Благодаря ви, мили хора, че ви има! Благодаря ви за подкрепата, за коментарите за мненията и за усмивките, които получавам всеки път, когато ви поднасям свое творение. Вие сте тези, заради които всяко мое усилие, всяка безсънна нощ и пропусната среща, си струва! Благодаря ви, че ви има!

И тъй като е празник за блога, а и за мен, реших да зарадвам 3 от вас, с мои творения. Понеже блогът става на две годни, двете подаръчета, ще са за две от вас тук, а третото, ще е за един от почитателите ми във фейсбук.
Ето и условията:
Първото подаръче, ще дам на един от всички мои почитатели тук.
За второто подаръче, имам малко условие – споделете в коментар или в отделна ваша публикация, какво е за вас Kate Land – с какво асоциирате блога, как се чуствате тук, какво ви лиспва и какво искате да видите; или направете картичка, която да подхожа на мен и на блога ми. Изберете един от двата варианта и споделете, за да могат повече хора да се включат.
Третото подаръче,  ще бъде за един от моите фейсбук последователи. Там условието е да харесате страничката, да оставите коментар и да споделите страничката, за да могат да се включат повече хора.
Имате един месец време до 10.05.2013, за да изберете кой вариант ви харесва, за да се включите в надпреварата за моите подаръчета. На 11 май ще избера печелившите, на случаен принцип. А за второто подаръче, ще избера коментара или картичката, които ме докоснат най-силно.

Желая ви успех и много слънчево настроение!


П.П. Поради неготовност от моя страна, срокът за участие се променя до 20.05.2013, 00:00 часа, а наградите ще бъдат изтеглени на 21.05.2013.
Благодатя ви, за разбирането!

Време за Обичане



Историята, която искам да ви споделя, подхожда много повече на един по-зимен месец, в началото на годината, но пък е пряко свързана с картичката, която ще ви покажа. Попаднах преди месеци на тази история, съвсем случайно, доказвайки езиковите си знания в една институция. Може би доста от вас я знаят, но мен дотолкова ме впечатли, че остана в съзнанието и ми се прииска да ви я споделя и да я пресъздам в картичка.

* * * * *
В древен Рим, по време на управлението на император Клавдий II, който бил умопомрачен и свиреп воин, армиите му нямалп достатъчно на брой войници, от които той се нуждаел. Клавдий, не можел да установи причината, защо все повече млади хора, не искат да се присъединят към армията и да се впуснат в битка. Накрая, той установил, че младите мъже не искат да напускат своите съпруги, семейства и приятелки, за да влязат в армията. За да се поправи това, императорът издал нов закон и отменил всички бракове и годежи в Рим.
В същото това време, в Рим живял един свещеник на име Валентин. Той не признавал новия закон на императора, и отказвал да го спазва. Продължил да извършва тайно сватбени церемонии. Въпреки, че живеел в постоянен страх, че ще бъде заловен от войниците на император Клавдий, той упорито продължил да прави това, което вярвал, че е правилно. На края, дошъл денят, в който епископ Валентин, бил заловен свързва мъж и жена, в свещен брак. Тогава войниците го завели пред трона на император Клавдий и императорът отредил, епископът да бъде убит за нарушение на закона.
Докато свещеникът бил в затвора, в очакване на екзекуцията си, много млади двойки хвърли в килията му бележки с послания за благодарност, придружавани от цветя и други подаръци.
Сред хилядите млади хора, които се възхищавал на свещеника, за неговата постъпка, била и дъщерятя на надзирателя на затвора. Баща й, й позволявал да посещава епископ Валентин в килията му. По време на тези посещения, двамата говорили, смеели се и споделяли мислите си. Дошъл денят, в който било планувано епископ Валентин да умре, 14 февруари, 270 годината. Докато чакал войниците да дойдат и да го отведат, епископ Валентин написал бележка на момичето, с която й казвал, че я обича. Той го е подписал простичко: "От твоя Валентин."

През 496 г., епископ Валентин, бил канонизиран за светец от католическата църква и избран за покровител на всички влюбени, а 14 Февруари бил обявен за денят на Св. Валентин. Години по-късно, сещайки се за това, на което ги учел Валентин и за неговата постъпка, хората започнали да си разменят малки бележки, цветя и подаръци.

* * * * *
Не е нужно да чакате някой конкретен празник, за да докажете или споделите любовта си към някого. Правете го ежедневно, така и вие и хората около вас ще бъдете по-щастливи! Не се оправдавайте с липса на пари и време; не е нужно да разменяте грандиозни подаръци, по-важно е това, което правите да е продиктувано от сърцето. Един мил жест, една малка бележка с мило послание или цвете от женицата при подлеза, биха стоплила сърцето на всеки. Не чакай денят на Св.Валентин! Всеки ден е време за Обичане.


 Ще включа картичката в CCH #142 - Добавете висулка

Осмомартенска размяна

Отсъствието ми тук вече осезаемо започва да се усеща. Тези от вас, които не ме познават, ще си помислят, че съм зарязала блога, та дори и нещата, които правя. Истината е, че напоследък съм доста неорганизирана, имам толкова неща да направя и в стремежа си, да отметна всичко не свършвам нищо. Не бих се отказала от местенцето, в което съм себе си! Всеки ден, ме тормози мисълта, че блога ми стои празен и нямам време да покажа новите си творения. Четно казано, не искам да ви показвам просто картички, старая се те да бъдат съпътствани с интересни истории.
Днешното заглавие е странно, но не съм се объркала! Знам, че вече сме Април, но ето, че сега успявам да ви покажа картичките, които подготвих и които получих, за и от Картичкофурийската размяна, послучай 8-ми Март. Интересно е когато твориш за непознат и когато получаваш от непознат. Така се случи и този път - не познавах нито дамата, за която трябваше да подготвя картичка - Невена; нито дамата - Мира/...Just Me..., от която получих такава. Или може би, Мира бях срещала някъде из пространството и неведнъж съм се любовала на нейните красоти, но странно как до сега бях пропуснала да стана неин последовател, затова бързо поправих тази грешка. Разглеждайки блога й отново, трепетно очаквах каква ли красота ще ми подготви. И да - наистина беше ми подготвила красота и прелест! Картичката й не пристигна навреме, но пък чакането си заслужаваше. Получих я в офиса и понеже шефът отваря пощенската кутия там, се промъкна през вратата със замислен поглед и куп писма. Погледнах го и си помислих: "Кво ли му става?" След като ми предаде служебната поща в него остана един плик, който той не искаше да даде. Показа ми го с думите "Какво е това?". Разбира се, че пликът беше адресиран до мен, хладнокръвно отговорих, че това е писмо до мен и го очаквам. А той разпитвайки защо го получавам на служебната поща и какво има вътре не спре да опипва плика, мислейки, че има пари :))) Успокоих го, че е картичка, а той с почуда отговори: "Каква е тая картичка?" Него го оставих в невидени, защото не е човек, който би се трогнал или впечатлил от подобно нещо.
Но за да не се чудите и вие каква е тая тежка и обемна картичка, вижте я...

 
Не знам как е разбрала Мира, че това синьо ми е любимо, но комбинацията с розово, толкова ме усмихна. Тази прелестна картичка, ми донесе много пролетно настроение, много вълшебство. Изпипана до най-малкия детайл, тя не ми позволи да откъсна поглед от нея, в продължение на няколко минути. Изключително бях щастлива, че получавам такава разкошотия. Сякаш, Мира ми беше пратила, пролетната фея и всичко около мен разцъфтя. Благодаря ти, Мира, че направи завършека на деня ми очарователен, усмихнат и изпълнен с много приятни емоции!

След като ви споделих какво получих за празника, време е да покажа и какво изпратих аз. Както казах, жребият определи този път да изпратя картичка на Невена. Признавам си, не бях я срещала до този момент и не познавах творчеството й. Преди да започна да правя картичката за нея, обстойно разгледах блога й. Не можах да разбера кои са любимите й цветове, затова взех решение, картичката да бъде в типичните мартенски цветове - бяло и червено. Моделът съм си го харесала отдавна. Исках картичката да е нежна, да носи късмет, да има цветя и да е елегантна. Получи се, според моите представи. Като допълнение към нея, добавих едно направено от мен колие-мартеница (но пропуснах да го снимам). Въпреки, че се постарах да ги изпратя навреме, пощите не пропуснаха да ги доставят със закъснение. Но в крайна сметка, пристигнаха  при получателката си и тя е доволна. Сега ви оставям да видите и самата картичка.