RSS

събота, 5 октомври 2013 г.

Международен ден на правещите картички

Първата събота от месец Октомври, светът обелязва Международния ден на правещите картички. 

Честит празник, Картичкофурии!
Желая ви много вдъхновение, много време за любимото занимание и признание за труда и емоцията, които влагате!!!

Какъв по-подходящ ден от деншния, да се завърна и аз в блога си, след три месечно мълчание? Няма да се оправдавам и този път с липса на време, човек винаги може да намери време за всичко, когато има желание. Не се е изпарило и желанието ми да правя картички и всевъзможни красоти... 
Последните месеци, реших да живея истински, не виртуално; реших да прекарвам повече време навън, а не в къщи на бюрото; реших безсънните нощи да са споделени с хора, а не работейки над поредната картичка. Вдъхновението ми за творчество беше преминало във вдъхновение да открия част от себе си... А без вдъхновение, трудно мога да направя картичка, достойна да зарадва притежателя си...
Какво са всъщност картичките и как ги правя?
Правенето на картички е изкуство... 
Мислите, че съм се побъркала? - Не, не съм!
Всяко нещо, което се прави с хъс, ентусиазъм и любов, е изкуство... А моите картички, може да не притежават най-сложните техники на изработка, може да не са изработени с уникални дизайнерски хартии, но пък притежават нещо много ценно - любов. Затова когато някой ми каже: "Е какво толкова, то не е голяма философия да направиш картичка!", се усмихвам тихо. Не ми е за цел да убеждавам никого колко време и усилия са нужни, за да направя дадена картичка. Всичко започва от идеята, как да изглежда самата картичка, как да бъде оформена, какво послание да носи. После материалите... и "работилничката" отваря... Бюрото ми се превръща в сергия, изваждам всичко, което имам, вземам си ножичката и макетното ножче и започва великото рязане. В моята "работилничка", няма от онези красиви машинки за релеф и изрязване на различни форми (Bigshot)..., разполагам със седем - осем пънча, две ножички с окрасителен ръб и това е целият ми набор от инструменти. Всичко изрязвам на ръка, оформям и ако ми се стори, че е криво и несъвършено, заделям някъде настрана. Така детайл след детайл, в късните часове на нощта, картичката вече е завършена; бюрото и пода са в пълен безпорядък; аз съм тотално изморена, но в същото време доволна от резултата...
...И на сутринта, ако ме срещнете и гледам сънено, не ме питайте какво съм правила през нощта... Правих картички!

Правете и вие това, което ви доставя най-голямо удоволствие 
и не забравяйте винаги да го правите с много любов!