RSS

вторник, 31 декември 2013 г.

Ангелска песен

Само няколко часа ни делят от края на тази година... Последните дни седя и си мисля... защо ние хората не умеем да се радваме на простите неща? Напоследък попадам на истории или съдби, в които не всичко е перфектно... Хора гладни, безработни, невиждащи, нечуващи, неможещи да ходят, да говорят; хора, към които съдбата не е била така благосклонна... но въпреки това хора с огромни сърца. Замислям се и се чудя - как е възможно тези хора да бъдат толкова живи, щастливи, жизнерадостни? Как е възможно въпреки състоянието си, всеки ден да стават с желание за живот, да имат мечти, да чертаят планове? Как...
Продължавам да  мисля, да ми става и тъжно и радостно...усмихвам се през сълзи. Мисля, много мога да мисля, но действието е по-ценно. Тези хора умеят да ценят живота, да му се наслаждават, да го приемат такъв какъвто е, без претенции и уговорки. Тези хора, са истински! А ние вървим по дългите улици, разминаваме се и сякаш усмивката ни се свиди; сякаш ако кажем извинявай на човека, който неволно сме бутнали, ще обеднеем... Има толкова малки радости в живота, които не забелязваме, защото ги приемаме за даденост... Можем да видим слънцето, да усетим аромата на цветята, да докоснем водата, да вървим по пясъка, да пеем... можем да прегърнем любимите си хора да им кажем "извинявай", "благодаря", "прости ми", можем да им кажем "обичам те"... и това да изпълни живота ни с радост. Всички тия дребни дадености ни правят завършени индивиди, дали сме перфектни зависи от нас самите. 
От утре станете с усмивка, поздравете кондуктурката в автобуса, казвайте по-често "благодаря", "извинявай"; помогнете на прегърбената старица, която едва си носи торбите и бъдете по-добри. Живейте с вяра, дарявайте любов, имайте мечти, бъдете оптимисти, бъдете по-усмихнати от вчера и ще се почувствате съвършено. Всеки ден би бил хубав и щастлив, ако се чувстаме удовлетворени. А удовлетворението идва когато направиш нещо макар и малко, но значимо. Правете малки жестове, защото именно те ни превръщат в големи хора... 
Годината, която измина беше изпълнена с красиви преживявания и емоции... Някак с времето се научих по-бързо да забравям лощото и да помня само хубавото. Най-хубавият подарък за тази година, получих още в самото й начало от сестра ми - съкровището на леля - моята племенница. Тази година не пътувах много, но пък емоциии и пътуване в различни светове не ми липсваше. Научих се да бъда търпелива, да не бъда крайна в преценките си, да живея. И за пореден път се убедих, че когато имаш идея, по-добре да я реализираш на момента, защото отложиш ли за по-нататък, ще дойде последният момент, във който нервите и липсата на време те завладяват и прекрасната идея може да претърпи провал. И все пак... затварям последната страница на старата година... с усмивка.

Това е и последната ми картичка за тази година. Направих я по поръчка, за една вдъхновяваща дама. С нея искам да ви благодаря, приятели, че и тази година не спирахте да ме подкрепяте и се отбивахте тук, макар и аз понякога да липсвах. Оценявам всеки коментар, всяка ваша дума; радвам се, че ви има! Искам да пожелая на всички ви, да оставите във старата година лошите чувства и емоции. Да пристъпите във новата с нови надежди, оптимизъм, вяра в доброто и много любов в сърцата. Бъдете здрави и обичани!

Сега е време да си сипя едно празнично мартини, да се превърна в принцеса и да тъгвам за бала...Целувам ви!
Шумна, щастлива и весела вечер от мен :)

CMC#37 Happy New Year!
Хартиени вълшебства - Зимно предизвикателство №1 - "Ново начало"

Равносметка



Трима из една душа поехме ние още от първия миг след моето раждане пътя на живота. Когато за първи път съм се засмял в майчините скути от тоя смях съм се родил аз и съм поел по своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота. Пътищата ни бяха различни.
Оня, който се роди в първия ми плач, прекара живота си в сълзи. Само беди и неволи срещна той в света. Всичко му изглеждаше мрачно, небето за него бе винаги покрито с облаци, земята – оросена от сълзи. Той съчувстваше на всяка мъка, болеше го всяка неволя, страдаше с всяко нещастие. Той плака над чужди неуспехи и ля сълзи над чужди гробове.
Оня, който се роди от моята първа грижа, премина живота под бремето на тежки грижи и грохна под тях. Той ту се тревожеше за правилния ход на слънцето, ту го измъчваше мисълта, защо земята не се върти в обратна посока, защо реките са криви, моретата – дълбоки, планините – високи? С дълбоки бръчки на чело той се спираше пред всяко явление и отдаваше всичките си сили за неговото решение, задълбочаваше се във всеки проблем, изправяше се срещу всяка трудност. И така вървеше в живота, превивайки се под бремето на грижите.
Оня, който се роди от моя първи смях, премина през живота с усмивка на уста, гледайки на всичко с весел поглед и ведра душа. Той се смееше и над недостатъци и над добродетели, защото често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък. Той се смееше и над високопоставения и над унизения, защото високопоставеният често е по-низщ духом, отколкото оня, когото гледа от високо. Той се смееше и над глупоста и над мъдроста, защото мъдроста много пъти е сбор от човешки глупости. Той се смееше и над лъжата и над истината, защото много пъти за хората истината е много по-тежка от лъжата. Той се смееше и над правдата и над заблуждението, защото правдата е често по-нетрайна от заблуждението. Той се смееше и над любовта и над омразата, защото любовта често е по-егоистична от омразата. Той се смееше и над скръбта и над радостта, тъй като скръбта често бива престорена а радостта – много рядко. Той се смееше над щастието и над нещастието, защото щастието е винаги измамно, а нещастието – никога. Той се смееше и над свободата и над тиранията, защото свободата е често само гола фраза, а тиранията винаги е действителност. Той се смееше и над знанието и над невежеството, защото знанието има предел а невежеството е безпределно. Той се смееше над всекиго и над всичко, смееше се, смееше се, смееше се....
А когато изтекоха пълни шест десетилетия (това било, казват, средната продължителност на човешкия живот), срещнаха се тогава тримата пътници, събраха се пак в същата душа , от която бяха поели в живота, и си дадоха равносметка за онова, което бяха видели по света през своя дълъг път.
Пръв заговори оня, който бе носил грижите на целия свят:
- Изморих ума си и изтощих душата си от мъка по хорските неволи.
- Освободи ли поне хорат от тях , та да им стане по-леко?
- Не, защото грижата е неразделен спътник на човека. Тя е предпоставка за човешкия напредък. Убедих се, че е истински грях спрямо човечеството да му се отнеме грижата.
- А опозна ли поне живота през своя дълъг път?
- Не, не можах глава да вдигна от грижи.
След него думата взе онзи, който цял живот бе проливал сълзи:
- Очите ми изтекоха от плач и душата ми се превърна в пустиня от скръб по човешките страдания!
- И можа ли поне да изкупиш човешките мъки?
- Не, страданието си остана между хората, защото казват, животът е страдание и без страдание няма живот.
- А опозна ли поне тоя живот?
- Не, сълзите замъглиха очите ми и аз не можах нито да видя, нито да разбера нещо.
Взе думата и третият, който цял живот се бе смял:
- Устата ме заболяха от смях – толкова смешно има сред хората и живота им. Колкото повече опознавах живота, толкова повече се смеех. Дори и сега, на стари години, когато се обръщам назад, умирам си от смях.
Откъс от романа “АВТОБИОГРАФИЯ”
на Бранислав Нушич

Не можех да не ви споделя този откъс, които ще ви накара да се замислите... Направете и вие вашата равносметка - животът е смешен :)
А това са картичките, които изпратих на Валя и Диди по случай Коледната размяна, искрено се надявам да са си ги получили вече.


 



Новогодишна приказка

Днес, освен картичка ще ви споделя и една любима моя приказка от Ангел Каралийчев. Картичката е изработена от сестра ми, от време на време, я избива вдъхновението и аз съммного щастлива. Приказкара я бях позабравила, но сякаш точно навреме си я припомних. В сезона на чудесата и приказните вълшебста, приказката ни подтиква да вярваме в доброто, в чудесата и да ценим хората, които са ни създали.  И тъй като ни разказва за майка, която полага всички усилия, за да се грижи добре за децата си; разказва се и също за деца, които обичат майка си безрезервно  и вярват в красиви чудеса... Точно за това ще посветя тази публикация на моята прекрасна майка, която вчера имаше рожден ден. Честит рожден ден, мила мамо! Бъди ми единствено здрава, за да посрещнем и да се радваме заедно на всички чудеса, които животът ни поднася! 




* * * * * *  *
Ти знаеш ли оная малка къщурка с книжното прозорче? Тя се намира накрай града, до самия път, който навлиза в гората. Насреща е високият комин на книжната фабрика. Цял ден този комин изкарва гъсти кълба дим. Ще попиташ: защо на прозорчето наместо стъкло са опънали бяла книга? Защото една немирна детска ръка тупна стъклото със снежна топка и го строши. Ако идеш в тая къщурка и почукаш на пътната врата, никой няма да ти отвори, но ще чуеш един ясен глас на момиче:
— Кой хлопа, моля?
Това е гласът на Калинка. Тя е петгодишно момиченце. Подир малко ще прогърми и един дебел мъжни глас:
— Хей, кой си ти? Ако си мечка, да се махаш, защото ще те заколя със сабята си!
Този пък е гласът на тригодишния Крум — братчето на Калинка. Той е мъничък, едвам приказва, бърка думите, но гласът му е страшно надебелял. Представи си, този Крум, наместо да пие вода — яде сняг. Простинал е хубавичко и сега буха здравата. Ще попиташ — нямат ли майка тези деца? Имат майка, много добра майка си имат, но тя е работничка в книжната фабрика. От зори до мрак се труди, печели пари, за да купува на децата си хляб, дрешки, дърва.
Сега ще ти разкажа какво се случи с Калинка и Крум срещу Нова година. Следобед, когато майка им тръгна към фабриката, заръча:
— Мирно да стоите! Да не се боричкате, да не изядете всичкия хляб и да не изгорите всичките дърва, защото други нямаме. Утре цял ден ще мръзнем, ако ги изгорите. Довечера, като се върна, ще ви донеса по едно кравайче и една голяма бяла книга. На нея ще нарисуваме дядо Мраз как пристига с шейна. Довиждане, деца!
— Довиждане, мамчице! — извикаха двете деца и затвориха вратата.
Щом заглъхнаха стъпките на майката, децата се втурнаха към печката. Отвориха вратичката й, клекнаха и почнаха да пъхат вътре дървата, които майка им беше приготвила за Коледа. Натихака вътре всичките дръвчета. Печката грозно забумтя и светна. Стана много горещо. Децата разтвориха вратите и прозореца. Нахлу зимният студ. подир един час, когато дървата изгоряха — стаята изведнъж изстина, защото децата не се сетиха навреме да затворят вратата и книжното прозорче.
— Когато се върне мама довечера, ще ни пребие — замислено проговори Калинка. — Какво да правим сега? Искаш ли да отидем в гората и да съберем сухи дръвца?
— Искам! — отговори важно Крум.
Облякоха си дебелите дрехи. Калинка завърза Круповите уши с един вълнен шал. След туй грабна кошчето за дърва, хвана Крума за ръката и го поведе. Беше още видело, когато навлязоха в гората. Отлъчиха се по пътя. С голяма мъка почнаха да събират сухи клончета. Додето напълнят кошчето — настана вечер. Мразовитият вятър залюля дърветата и започна да ги засипва със сняг.
— Олеле, како, една снежинка влезе в окото ми, не мога да виждам.
— Няма нищо, какиното момче — извика Калинка и обърса окото на Крума с престилката си. — Върви сега подире ми, да излезем на пътя, че затъмняхме.
Закрачиха двете деца, но наместо да поемат към широкия път, те навлязоха още по-дълбоко в гората. Затънаха до гърди в сняг. Почнаха да викат за помощ. Юначният Крум ревна. Страх го беше и от снега, и от вятъра, и от дърветата.
— Не плачи, миличко, защото, ако вълкът те чуе, ще дойде при нас и ще ни изяде.
Като чу тия думи, Крум, наместо да млъкне, ревна още по-силно.
— Кой плаче в тая самотна гора — извика някой зад дърветата.
Крум млъкна изведнъж. Двете деца се ослушаха и чуха песен на звънчета. Обърнаха се и що да видят: между дърветата тичат два бели коня. На челата им светят звезди, а копитата им — сребърне. Тия два коня теглят една шейна, накамарена с дърва. Върху дървата седнал един старец с бяла брада и голям калпак, цалият засипан със сняг. Същински дядо Мраз.
— Кои сте вие? — попита старецът, като стигна при децата и спря конете.
— Ние сме Калинка и Крум.
— Ами що щете в гората по туй време?
— Дойдохме да съберем сухи дръвца.
— Дръвца ли? Я се качвайте на шейната!
И брадатият старец пое най-напред Крума, сетне Калинка. Намести ги на коленете си. Загърна ги хубаво с кожуха си и подкара конете. Запяха отново звънчетата.
Когато стигнаха до малката къщурка с книжното прозорче, старецът спря шейната. Сне полека двете премръзнали деца и ги заведе в къщи. Сетне се запретна и стовари всичките дърва от шейната в двора. Децата просто не вярваха на очите си, че имат толкова много дърва. Като свърши тая работа, старецът с дългата брада влезе в къщи, наведе се, челуна двете деца по челата и си отиде. Калинка и Крум чуха само как полекичка заглъхна песента на звънчетата.
Късно вечерта се върна майката. Децата я посрещнаха на прага.
— Мамчице, видя ли дървата?
— Видях ги, пиленца. Тая зима няма да мръзнете. Господ здраве да дава на дяда ви Горана от Дълбок дол. Обеща ми човекът и си сдържа думата.
— Имаш грешка, мамо, тези дърва ги докара дядо Мраз с шейна. Два големи бели коня теглеха шейната — извика Калинка.
— На челата им имаше звезди — обади се и Крум със своя пресипнал дебел глас.
— Защо ти е толкова пресипнал гласът? — попита майката. — Сякаш цял ден си бил в гората. Завторете вратата. Елата сега да си получите кравайчетата. като ги изядете, ще ми нарисувате този дядо Мраз, дето ни е докарал дървата. Искам и аз да го видя. Може пък да прилича на дяда ви Горана…

сряда, 25 декември 2013 г.

Коледна песен

Тишина, спокойствие, мир, уют, топлина, споделеност.....това и още сто красиви неща е Коледа! С каквито определения да я нарека, няма да мога да пресъздам коледната магия. Да, Коледа за мен е магия! Коледа е времето, в което светът е омагьосан и всички стават някак по-добри. Времето, когато звучат най-хубавите и нежни песни; времето, когато отекват най-искрените пожелания. Време, в което отваряме сърцата си за чуждите радости и несгоди; времето, в което обичаме и имаме нужда и нас някой да ни обича... Времето на споделеност и на сбъднати желания; времето на топлина и уют, открити в семейното огнище. Времето, в което всички се събираме около отрупаната трапеза и си пожелаваме "Да бъдем здрави!". Времето, когато елхите блестят и техният блясък се отразява и в нашите очи. Времето, в което всички се превръщаме в деца и тайничко отправяме поглед към вратата, да видим дали добрият стар Дядо Коледа, не е дошъл. Време на очаквания и на сбъднати мечти; време на ароматни храни и напитки; времето на красиво опакованите подаръци... 
Всички очакваме подаръци, всички си пожелаваме много и колкото и да не ни се иска да признаем, всички искаме материални неща. Няма да скрия, и аз получих своите материални подаръци, но не държах на тях. Замислете се, дали скъпите предмети и вещи могат да ни направят по-щастливи и по-обичани? Могат ли да ни помогнат да оздравеем? Тази Коледа в 12 часа, когато небето мислено се разтваря, погледнах с надежда към звездите, огледах притихналия град и си пожелах единствено здраве и любов. Това е всичко, от което имам нужда. И колкото и напоследък да повтарям, че искам и имам нужда от материални неща, колкото и да се опитвам да изкарам себе си материалистка, истината е, че скъпите принадлежности биха ми дарили щастие само за миг, това, което ме прави истински щастлива е да знам, че хората, които обичам са здрави и на всеки празник ще бъдем заедно. Безмерно щастие е, да се съберем всички около масата, да вдигнем чаши, да си пожелаем да сме все така и да не спираме да се усмихваме. Щастието е в това да обичаш и да се чувстваш обичан, щастие е да знаеш, че когато имаш нужда винаги има къде да отидеш...
Коледа е! Чувствайте се безкрайно щастливи и обичани; бъдете здрави и добри и вярвайте, че коледната магия, трае през цялата година! 

А ето и картичката, с която искам да ви поздравя за празника...Птичата песен е и радостна и тъжна, но винаги извира от сърцето. Нека и вашите емоции са почувствани с цялото ви сърце! Обичайте се!


вторник, 17 декември 2013 г.

Бяла картичка

Привет, творящи фейчки!
Няколко дни се изгубих, но покрай празниците и еуфорията, не остава много време за писане тук. За сметка на това, не съм спирала да творя, но пък пропуснах да снимам някои творения :) Както и да е...
Картичката, която ви показвам днес е една специална поръчка от мой колега, за братовчедка му. Преди година момичето е претъпяло тежък инцидент и за щастие, напълно възстановена, година по-късно тя празнува първият си рожден ден, след инцидента. Искрено й пожелавам, от тук нататък да й предстоят само хубави мигове и събития! Картичката, трябваше да има джобче, което да побере паричен подарък. Понеже не знам нищо за момичето, а и поръчителят не ме улесни като каза: "Искам да ми направиш една от твоите хубави картички!"...след няколко въпроса, разбрах, че любимият цвят на момичето е бял. Тогава автоматично реших, че картичката, ще бъде в бяло, без никакъв допълнителн цвят. Започвайки да я правя, различните нюанси на бялото не ми допаднаха, как се съчетават, затова добавих малко цвят слонова кост. И тъй като момичето е младо, а и поводаът е такъв, исках да направя много нежна картичка с някаква символика. Така се появи пеперудата, както гъсеницата се излюпва от пашкула и се превръща в пеперуда, така и въпросното момиче е разперило "крила", след тежкия инцидент. Пожелавам й да бъде свободна и да лети винаги нагоре, към прекрасни светове и емоции и да постига всичко с лекота!
 

Включвам я в КФП #198 - Картичка без картинка

вторник, 10 декември 2013 г.

С аромат на канела и кафе

Вторник е - едва началото на работната седмица, но тази сутрин съм си в къщи..., наслаждаваща се на сутринта, с аромат на кафе и канела... Звучи съвършено, и е! Често си мечтая сутрин, вместо да бързам за работа, да изпия кафето си на спокойствие, с нещо вкусно и в добра компания и чак тогава да тръгна. Реших, че заслужавам поне един делничен ден, в който да стана рано, защото аз съм решила, да изпия кафето си с кеф, да се радвам на любимите хора и да творя... Дааа, и този ден сигурно нямаше да го има, ако не беше днешната ми изненада за сестра ми и мисълта, че имам толкова много неща да свърша, а вече няма време :)
И така приседнала спокойно, с домашни меденки и чаша кафе, ще ви разкажа за днешната картичка. Тя е също толкова ароматна, колкото зимата; тиха, като затрупаните със сняг полета; топла като зимната камина, пред която се разказват приказки и уютна, като дома. Картичката е изчистена, но правейки я си представях точо тия малки неща, които правят денят и живота ни съвършен.
Желая ви съвършен и спокоен ден, изпълнен с приятни емоции!


понеделник, 9 декември 2013 г.

Коледно еленче

Съвсем логично, продължавам на коледна тематика. Коледа наближава, а време няма никакво. А толкова много ми се правят тези топли коледни картички...
Поредната коледна картичка е отново с еленче. Него не съм го кръстила, това оставям на вас :) ..., може би малко ми прилич ана Комета, но... Така де, не можех да оставя Рудолф без компания. И въпреки, че той препусна по направление, реших, че еленската серия трябва да бъде продължена. Така се появи днешната картичка. Основата й е от крафт картон, който прекрасно се върза с еленчето. Еленчето отново е с мърдащи очички, но този път си има и две звънчета, за да го разпознават отдалеко :) Завършвам с един стандартен надпис и две снежинки в нестандартни цветове, за разкош, и ето я готовата картичка.
 


Сега като я погледнах пак, картичката е подходяща за предизвикателството на Ем, при Картичкофуриите. Следвам диагонала Панделка - Коледен надпис - Елен, така, че ще я включа там  - Предизвикателство 196 - Коледно бинго

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Рудолфска картичка

Казах ли ви аз, че ще ви покажа още коледни картички...
За малко приключвам с нетрадиционните цветове. Днес, ви представям поредната празнична картичка, която този път е в традиционните коледни цветове. А освен цветовете, от нея закачливо ни поглежда Рудолф. Да, това не е просто елен, а е точно Рудолф. Може да му липсва червения нос, но пък съм го наградила с една червена звезда, която да му показва пътя. Очичките му мърдат, когато препуска и от където мине разнася аромат на канела. Този Рудолф не е онова хилаво еленче, на което всички се присмивали и отбягвали. Това е най-харесваният елен на Дядо Коледа :)
Чуйте и песента вдъхновила ме за тази Рудолфска картичка и докато я слушате си отговорете на въпроса: "Това, че някой е различен, прави ли го по-лош?"

Ето я и картичката...
 
  
Ще я включа при Мър-Мяу - Забавлятелство Двадесет и шесто: "Който пее, зло не мисли"

Топли ръкавички

За днешната картичка няма да ви говоря много... За нея използвах перлен картон, отново в нетрадиционен цвят, хартия с блестящи акценти, панделка, печат и две прекрасни ръкавички. Исках като я погледне човек, хем да усети снега и да потрепери, хем да му стане топло сякаш, току що нахлузва ръкавичките. Картичката вече беше факт, когато съвсем случайно, докато си миех чиниите, мислейки си за нея ме споходиха следните рими:

Да сложим меки ръкавички,
че топличко да е на всички,
огън да гори в сърцата
и нека хубаво й стане на душата.
Камбанен звън ни известява,
че Коледа пак наближава,
притихва цялата земя,
сняг сипе се навън, крещят деца.
И всички хора стават по-добри,
Боже, дай ни повече такива дни!

Това е и моят призив към вас - сложете и вие меките ръкавички, стоплете се и бъдете по-добри!

 

вторник, 3 декември 2013 г.

Бляскав Декември

Месецът - любим, на малки и големи, вече е при нас. Някак тихо пристъпваше и неусетно, без да чука се представи пред нас. Отдавна ме тресе коледно настроение и вълнение. Обичам Декември! Колкото и студено и мрачено да е навън, мислите за топлия уют вкъщи; за аромата на топъл чай и портокал; за хората, които обичам - винаги успяват да ме сгреят. Скрила топлината в себе си, излизам навън и се усмихвам на безгрижните снежинки, които се топят докосвайки ме... Прекрасно е!
Прекрасно е също да знаеш, че има хора,които можеш да зарадваш, дори и само с послание.
От няколко години, Декември в нашия дом е по-различен. Отброяваме дните до Коледа с ежедневни малки изненадки. И ако до миналата година, облагодетелствана от това беше най-много сестра ми, то тази година, това удоволствие ще има най-малката вълшебница в дома - очарователната ми племенница. Разбира се, от време на време ще радваме и мама, все пак нейна е основната заслуга, за това безценно съкровище :) Е, тя малката, все още е малка, за да разбере какво точно се случва и май скромните подаръчета радват по-скоро майка й, защото днес ми каза: "На Поли вече може да оставяш само картончета, на тях се радва повече." Ха-ха, на леля умницата, от малка знае, че не материалното е важно :)

И така в духа на Декември, ще ви покажа една нестандартна коледна картичка. Идеята беше да е блестяща, да е празнична, да не е претруфена и да бъде, в напоследък любимият ми лилав цвят. С нея сложих началото на коледната подготовка, така, че съвсем скоро очаквайте още традиционни и нетрадиционни картички с коледен дух!