RSS

неделя, 1 март 2015 г.

Мартеници бели, бели и червени...

Привет, прекрасни!
Вече е Март...Нов месец, време за промяна, за нови дела и за пробуждане. Този месец предизвикавам себе си, да събудя леко позаспалия си блог и да ви направя свидетели на по-голяма част от творчеството ми. Казват, че ако искашш да ти се случи нещо, което до сега не ти се е случвало, трябва да направиш нещо, което со сега не си правил. Аз, приемам да започна от днес, а вие?
И така, на 1-ви Март, традицията повелява, да се закичват мартеници за здраве. Вярвам, че и вие сте си вързали пресукани бяло-червени кончета, с пожелания за здравае, щастие и благополучие. Това ви пожелавам и аз - бъдете здрави и усмихнати!
Тази година направих няколко специални мартеници от филц. Оказа се, че филцът е много приятна материя и е удоволствие да работя с него. Въпреки, че понякога шиенето изисква много време и труд, крайният резултат е чудесен - сякаш фигурките оживяват. 




Все пак, не успях да направя мартеници за всички, а и не исках, затова се разходих да видя,какво предлагат тази година...Имаше доста търговци, но разнообразието не беше голямо...Почти всяка сергия, беше отрупана с "китайски" произведения, които са досущ като традиционните мартеници. И ако преди години, нямаше да минаправи впечатление, то сега подминават тези сергии, без дори да погледа към тях. Тази година, реших да купя ръчно изработени мартеници, защото символиката на мартеницата, не е само в преплетения конец, а в традиията и историята, която носи. Конвейрните мартеници нямат история, нито душа... Измежду многото сергии, имаше и такива, на които си личеше, че всичко е направено стрателно и внимание. Особено се впечатлих от щанда на една възрастна старица...тя имаше около десетина модела плетени мартенички. застанах пред тях и ги гледах, умувайки на кой каква да избера и дали ще ги носят. Тази жена беше хвърлила толкова много труд, а продаваше мартеничките си за стотинки... Като ме видя, че се застоях ми каза: "Такива мартенички, няма да мерите другаде." Погледнах я и с усмивка й споделих, че още с първия поглед съм разбрала, че лично тя ги е плела. Първоначално, купих само една и й пожелах да бъде здрава. Жената толкова се зарадва, че каза: "Точно от това имах нужда!". Стана ми приятно. Разходих се по всички сергии няколко пъти и през цялото време мислех за мартеничките на възрастната дама. Върнах се отново при нея, купих още няколко мартеницин и удовлетворена от красотите, които си избрах, се врнах отново на работа. Искрено се надявам, че и тази възрастна дама е почувствала поне малко от моето удовлетворение и щастие. Като завршек на публикацията, ще си позволя да ви призова: Купувайте ръчно изработени стоки - така освен, че подарявате нещо различно, което предизвиква радост у получателя; вие дарявате радост и на човека, който ги е създал!

0 коментара:

Публикуване на коментар

С нетърпение очаквам и чета всеки ваш коментар!
Благодаря, че се отбихте в моето пространство!