RSS

петък, 20 март 2015 г.

Едно намерено сърце

За времето, с което не трябва да се съревноваваш, а да приемеш за другар; за хората, на които мислиш, че си се наситил, а ти липсват много; за малките неща, които имат голямо значение; за едно намерено сърце...ще ви разкажа днес.
Вчерашният ден не беше скучен. Започна с ранно ставане, трескаво приготовление и спокойно кафе. Още по-спокойно се настаних в таксито, но след втория светофар, не можах да отделя очи от часовника. Последните 10 минути не спирах да мисля, ще стигна ли преди влака да е тръгнал. Е, стигнах..... за щастие не бях единствената закъсняла. Без много да му мисля подадох един по един куфарите си на момчето, което се качи преди мен и като се уточнихме, че и двамата сме се качили в правилния влак тръгнахме да търсим места. Доволна, че съм не изпуснах влака, така ускорих крачката, че стигнах до края на първия вагон, където кондукторката ме спря и каза, че ако много бързам, трябва да се кача при машиниста, тъй като само той е пред нас :))) Настаних се и пътуването започна. Компанията беше приятна и времето мина неусетно. Слизайки от влака веднага видях сестра ми и олелията настана. Огласихме гарата и се отправихме на нашето пътешествие... Стигнахме до хотела и видяхме, че улицата, която води към него е забранена. Направихме обиколка на околията, за да осъзнаем, че към хотела няма паркинг. Вече тотално изгладнели, решихме да оставим колата и да отидем да хапнем, а по време на обяда да решим проблема с хотела. Паркирайки, съзираме един хотел, който се оказа "нашия хотел". Близо до най-хубавото заведение, чист и в самия център. Хвърлихме набързо багажа и отидохме да обядваме. Вече щастливи от чудесната обстановка и вкусотиите, се върнахме обратно в хотела.
Там щастието ми беше пълно - ровейки в единия от куфарите, напипах нещо странно. Побързах да извадя всичко от джоба  и една доволна усмивка блесна на лицето ми. Намерих моето изгубено сърце....

Картичката, която ви показвам днес е с много намерени сърца.Сърцето може да е различно по големина; може да тупти с различна честота; може да изпитва различни емоции, но най-важно е, че това, което чувства то винаги е истинско!
 

1 коментара:

Мария каза...

Това мисля, че е едно от най-впечатляващите ти творения, БРАВО!

Публикуване на коментар

С нетърпение очаквам и чета всеки ваш коментар!
Благодаря, че се отбихте в моето пространство!