RSS

вторник, 3 март 2015 г.

Една българка...

Днес, ще ви разкажа за една българка.
Една българка - колкото малка, толкова и голяма. Една българка, колкото лъчезарна, толкова и интересна. Една българка, колкото красива, толкова и умна. Една българка!
Ако я попитате коя е, тя без да се колебание, свенливо ще отговори: "Поли", а на въпроса, "Как ти е цялото име?", с гордост ще заяви "Полина Ковачева!"....... Родена само преди малко повече от 2 години, това малко очарование, застанало пред вас, леко позабравило притеснението, ще ви скрие шапката... И то така ще ви я скрие, че може и да не си я намерите, ако не ви упъти къде. Преди време беше скрила телефона (с паднала батерия) на майка си. И при случайният въпрос към нея: "Поли къде ми скри телефона?", тя халднокръвно и по детски отговаря - "Ще покажа." И телефона вече е намерен... Същото се случи и с един мой пънч...изчезна, сякаш потъна в дън земя... един ден стои при мен и заедно правим картички; започвам да го търся, питам я: "Поли занеш ли къде ми е пънча "сърце"?" А тя отива до коша с хартиите и казва: "Ето тука е!" Веднага обърнах коша с хартии, детето се позабавлява и игра, но пънча не се намери...все пак напоследък съм доста разсеяна, може и аз да съм го сложила някъде. Но пънчът не е важен, да се върнем на главната героиня... Ако я попитате "Как си принцесо?", тя ще ви отговори: "На дядо - принцеса". Точно така, тя е принесата на дядо, слънцето на баба, гълъбчето на Жанка, съкровището на мама и разкошотията на леля. И винаги когато някой от нас се объдне към нея с неправилното определение, тя тактично и с усмивка ни поправя. Като изключим поправката, на зададения въпрос, тя ще ви отовори: "Добре!". А на въпроса "Какво правиш?", може да останете изненадани от отговора: "Пия вода, тъкмно", "Правя картичка за Леля", "Пиша си домашните"... Да, тя е само на 2 г, но често като я питаме къде отива, казва - "На училище!"
Тази разкошотия, още от утробата на майка си е закърмена с българския фолклор и традиции. Гледайки, как майка й до последно танцува и се вълнува при вссеки ритъм на народната музика, често се шегувахме, че това дете, при раждането, ще излезе с Джангурица и ще проходи на Тракийка... Е ,не сме много далече от истината... Една на 2 месеца, я приспивах със стъпките на пирински танц, а вместо "Аз съм сънчо", й пеех химна и народни песни. От малка е все на хорото. детето рядко иска детски песнички, то с висок и силен глас заявява: "Искам хоро!". И пуснала си вече сама хоро, когато възрастните сме заети, тя грабва най-голямото си мече и започват да играят хоро. Веднага щом чуе ритъма на ръченица, оставя мечето слага ръцете на кръста и сменя такта, а също и усмивката. Песни като "Имала майка едно ми чедо" и Химна, са от месеци в репертоара й, а детските народни песни ги знае всичките. Тя присъства на ежегодното гайдарско надсвирване в с.Гела; на ежегодния фестивал на фолклорната носия, в Жеравна и където мине с малката си, кипра носийка и неустоима усмивка, винаги привлича тълпи около себе си. Чаровна усмивка, чувство за ритъм и усет към красивото - това е една съвременна българка!
В моята страничка Kate Land - създадено с любов, може да чуете специалният поздрав на Разкошотията, към всички вас, послучай днешния празник.



Питате се, защо пиша всички тези неща и кое му е уникалното на това дете? Вероятно има стотици умни и талантливи, малки деца..., но дете, което на година и четири месеца, да се движи в ритма на хорото; което на година и шест месеца, да пее "Имала майка едно ми чедо"; което на година и десет месеца да пее химна..., аз лично не съм срещала. Ето това е малка част от уникалността на това дете! По начина, по който я наричам - Разкошотия - сами се досещате, че това е моята племенница - моята гордост, моят светъл лъч, моето всичко! 

Честит празник, българи! Нека не само в дни като днешния, обърнем за миг поглед към подрастващото поколение и се вгледаме какво е то: как расте, как се развива. Нека бъдем горди с децата си, нека те да бъдат горди с нас! Нека като се върнем след време назад, видим, съхранени традиции, фолклор и обичаи! Нека възродим страна си!

3 коментара:

Borqna каза...

Ех, че хубава публикация, Кати -
искам да се върнеш тук - в блог пространството!
Искам да ни радваш пак!
И аз вярвам в ... Дядо Коледа - познай какво ще си пожелая тази година!

Katya Kovacheva каза...

Благодаря ти, Бо! Много ме трогна коментара ти (мако късно го виждам). И аз икам и ланирам да е върна по-трайно в блога, но да видим :) И мисля, че се досещам какво щеи пожелаеш от Дядо Коледа :)))

Katya Kovacheva каза...

Благодаря ти, Бо! Много ме трогна коментара ти (мако късно го виждам). И аз икам и ланирам да е върна по-трайно в блога, но да видим :) И мисля, че се досещам какво щеи пожелаеш от Дядо Коледа :)))

Публикуване на коментар

С нетърпение очаквам и чета всеки ваш коментар!
Благодаря, че се отбихте в моето пространство!