RSS

петък, 27 март 2015 г.

Песента на любовта

Има много песни и стихове, посветени на любовта; много разкази, много романи...затова няма да ви заливам с дълги слова... 
Ще ви оставя да я почувствате; да почувствате любовта, без която не можем. Може да е малка или голяма; може да е непринудена или съвършена; може да е истинска. И най-добре би било да я чувстваме в моментите,в които имаме най-голяма нужда от нея; в моментите, в които усещаме липсата на любовта...любовта, без която не можем!



сряда, 25 март 2015 г.

Пролет е

Пролет е. 
И въпреки, че се усеща като зима, 
в сърцето ми е пролет. 
Душата ми е пълна с пеперуди, 
готови за своден полет.;
И птички пеят, слънце грее; 
животът свойте багри лее.
Разпервам аз криле на птица
и като лястовицата политам.
Надежда аз не нося и не обещавам
на себе си на тоз благ ден прощавам.
Размахвам с лекота крила,
готова да живея тук, сега..
Пролет е. 
И въпреки, че се усеща като зима, 
в сърцето мое слънце има.
И всеки лъч ме прави все по-цяла,
тъй както някога да бъда съм мечтала..
Да, пролет е!
И слънце има...
Усетиш ли го,
ще прогони от теб и най лютата зима.

Рамката е замислена, вдъхновена и изпълнена от моето зимно усещане за пролет. Правих я в един студен зимен ден.Посланието й е ясно - да ме стопли, да те стопли. Виж, стихотворението не беше въобще замислено... Трудно ми е да си обясня и какво го вдъхнови, тъй като в момента не можех да измисля дори как да започна публикацията. Но очевидно едничката дума "пролет", която се въртеше в ума ми, е вдъхновила сърцето и то подсказа на пръстчетата какво да напишат.
Доволна съм! щастлива съм! Без значение дали е пролет или зима!

петък, 20 март 2015 г.

Едно намерено сърце

За времето, с което не трябва да се съревноваваш, а да приемеш за другар; за хората, на които мислиш, че си се наситил, а ти липсват много; за малките неща, които имат голямо значение; за едно намерено сърце...ще ви разкажа днес.
Вчерашният ден не беше скучен. Започна с ранно ставане, трескаво приготовление и спокойно кафе. Още по-спокойно се настаних в таксито, но след втория светофар, не можах да отделя очи от часовника. Последните 10 минути не спирах да мисля, ще стигна ли преди влака да е тръгнал. Е, стигнах..... за щастие не бях единствената закъсняла. Без много да му мисля подадох един по един куфарите си на момчето, което се качи преди мен и като се уточнихме, че и двамата сме се качили в правилния влак тръгнахме да търсим места. Доволна, че съм не изпуснах влака, така ускорих крачката, че стигнах до края на първия вагон, където кондукторката ме спря и каза, че ако много бързам, трябва да се кача при машиниста, тъй като само той е пред нас :))) Настаних се и пътуването започна. Компанията беше приятна и времето мина неусетно. Слизайки от влака веднага видях сестра ми и олелията настана. Огласихме гарата и се отправихме на нашето пътешествие... Стигнахме до хотела и видяхме, че улицата, която води към него е забранена. Направихме обиколка на околията, за да осъзнаем, че към хотела няма паркинг. Вече тотално изгладнели, решихме да оставим колата и да отидем да хапнем, а по време на обяда да решим проблема с хотела. Паркирайки, съзираме един хотел, който се оказа "нашия хотел". Близо до най-хубавото заведение, чист и в самия център. Хвърлихме набързо багажа и отидохме да обядваме. Вече щастливи от чудесната обстановка и вкусотиите, се върнахме обратно в хотела.
Там щастието ми беше пълно - ровейки в единия от куфарите, напипах нещо странно. Побързах да извадя всичко от джоба  и една доволна усмивка блесна на лицето ми. Намерих моето изгубено сърце....

Картичката, която ви показвам днес е с много намерени сърца.Сърцето може да е различно по големина; може да тупти с различна честота; може да изпитва различни емоции, но най-важно е, че това, което чувства то винаги е истинско!
 

сряда, 18 март 2015 г.

Пеперудено

Приветствам ви, със шарената Сряда!
Днес отдавам заслужено внимание на пеперудите. Ако и вие сте от хората, които не вярват в чудеса, спомнете си за пеперудата. Спомнете си за малкия пашкул, който не след дълго се разпуква и от него изпълзява гъсеница; за времето, което й е нужно да преживее; за дългото време на търпение, я което й поникват крила и за краткия и едничък миг, в който
тя разтваря широко финните си и изящни крила и полита... Все още ли не вярвате в чудеса? Има ги, дори и при нас хората... За да се случат, трябва търпелво да извървим пътя от малката гъсеница, до изящната пеперуда. Търпение и време, това е ключът за всяко чудо. И един ден, обикновеният човек, ще се превърне в пеперуда. 
Пеперудено ми е, лети ми се, политам...


вторник, 17 март 2015 г.

Цветно и слънчево

Шарената седмица продължава!
Статията днес е по-семпла, но това, което ви показвам, надявам се ще компенсира.
И въпреки, че цветното и слънчево настроение, отдавна е завладяло моя блог; време е да го поканя и в деня на всеки от вас. Моите дни са цветни и слънчеви. И вярно е, понякога имам и тежки дни, но знам как да се спася.  Знам, че вечер дори само като чуя гласчето на разкошотията, отново ще грейна; знам, че дори само да си помисля, за енергичните хора от клуба по танци, ще ми светне; знам, че като се отдам на любимото занимание, отново ще възвърна цветния и бляскав тон. А вие знаете ли, кое ви кара да се чувствате щастливи?
Много е важно всеки да намери своята малка искрица, която да му дава смисъл, която да го кара да се чувства истински жив. Аз имам не една такава искрица и това ме кара да се чувствам щастлива, много щастлива.
Представям ви малкото цветно щастие, което създадох в един от студените зимни дни, с мисъл за предстоящата пролет. С мисъл за всички прекрасности на живота; с благодарност, че ми е предоставено правото да ги усетя и с вярата, че всичко ще се случи.
Да, всичко ще се случи, стиа да знаеш какво искаш!


Грабвайте веселите си усмивки и започвайте да случвате прекрасния живот!
Аз завинавам на заслужена и вдъхновена почивка, ще се постарая на не наруша отправеното към себе си предизвикателство, но в случай, че това се случи, като се завърна ще компенсирам.
Усмихната Сряда!


понеделник, 16 март 2015 г.

Шарена.....Гайда

Тази седмица, ще бъде шарено!
Шарена Гайда!
Чували ли сте го това, словосъчетание? Ако не сте, е крайно време!
Шарена Гайда - е магия, това е енергия, това е стил, това е щастие, това е ритъм, това е страст, това е любов, това е... една сбъдната мечта!
Мечтите се сбъдват... трябва силно да ги искаш, трябва силно да вярваш и трябва да влагаш цялото си същество и... те вече не са мечти!
Шарена Гайда е сбъднатата мечта на група приятели (сред които, донякъде и аз), решили през пролетта на 2012 г., да основат собствен клуб, за да танцуват и разучават нови хорца за удоволствие. Водени от идеята да популяризират българският фолклор, те дали гласност за Началото на клуба.... Много скоро ентусиазмът и страстта, с който танцуват танцьорите, завладява и съвсем непознати. Само месец по-късно клубът се разширява. Днес, три години от началото, в клуба танцуват над 70 човека; като възрастова граница няма... Най-малката ентусиастка е само на 2 години и няма търпение да се хване на поредното хоро, а когато то свърши настойчиво иска: "Пак! Пак!".
Ръководител е младият и изключително талантлив и енергичен Димо Александров, който носи любовта към народните танци и традициите, от ранна детска възраст. През трите години, клубът участва на много местни и международни фестивали, отличен е с редица награди и призове. Но най-голямата награда, са усмивките по лицата на танцуващите, след поредните прекарани 2 часа в залата. Защото желанието да танцуваш с мерак, е по-голямо от желанието за изяви и награди. Защото няма човек, който да е наблюдавал как танцуват танцьорите и нещо да не е трепнало в него; да не се е породила дори частица желание да се научи да танцува. Защото точно това е идеята на българския фолклор - да разпалваш огън, от една едва мъждукаща искрица.

Това, което отличава КФ "Шарена Гайда", от всички останали клубове е факта, че тук всички са приятели, с много любов към танците; всички тук сме част от едно семейство или както го наричаме  - голямото "Гайда-семейство". Всички празници, се превръщат в специални и незабравими, благодарение на уникалните изненади, в чест на празнуващия. А всички делници стават празници, щом сме заедно. Криво ли му е на човек, тежко ли му е - отива в "Гайдата" и забравя за проблемите си; тръгва си като нов човек.
Мисията на клуба, е да популяризира българският фолклор и традиции и да докаже на хората, че изкуството се състои не в това да танцуваш безупречно, а да танцуваш с всяка една частица на тялото си; да влагаш цялото си желание и страст; да го правиш от сърце и душа! Ето, затова КФ "Шарена Гайда" е единствен и неповторим!
https://www.facebook.com/events/713584328760356/
По случай третият си Рожден Ден, КФ "Шарена Гайда", организира самостоятелен Концерт-спектакъл. Събитието ще се състои на 22.03.2015 (Неделя), от 19.00 часа, в зала 1 на Фестивален и Конгресен център, гр.Варна. И типично по "гайденски", ще е изпълнено със смесица от емоции и изненади. Гордост и умиление, пред богатствата на българския фолклор; сълзи на радост и на възхищение, от чутото и видяното; прилив на енергия и вяра, че всичко може да се случи, стига да го искаш истински. Това са част от състоянията, през които ще преминат, всички гости, решили да се насладят на 90 минутния спектакъл. Отърсете се от ежедневието и проблемите, подарете си празник и не пропускайте събитието, за което дълго след това ще се говори. 
КФ "Шарена гайда", има с какво да ви изненада!

Аз ще ви изненадам и с поредното мое творение, което подготвих по поръчка на една от създателките и танцьорките в клуба - Маги - по случай нейният рожден ден. Това са благодарствени папируси, които трябваше задълително да бъдат на фолклорна тематика. И тъй като тя, като излъчване е цветна и колоритна, реших да смеся куп ярки цветове, които да символизират черга. Естествено не можем да минем без символите за късмет, здраве и благополучие. Резултатът са много жизнерадостни свитъци. А в някоя от следващите публикации, ще ви покажа и представата на Маги за тях. Така се получиха два вида фолклорни папируси.
 
 
 
Ако и вие сте изпитали поне част, от това, което изпитах аз, докато писах всеки един ред от настоящата статия, не пропускайте да се запознаете по-отблизо с КФ "Шарена Гайда". И в случай, че пропуснете концерта, не пропускайте и всичко останало! Харесайте страничката във Facebook и се запознайте с нашите снимки и видеоклипове.

неделя, 15 март 2015 г.

Цветът на 2015 и сватбен сезон открит

Днес ще си говорим за цветовите тенденции и по-конкретно за цветът на 2015. Цветът на годината е Марсала. Цветът е червеникавокафяв и е вдъхновен от италианското ликьорно вино,  което носи същото име. То се произвежда в околностите на градовете Марсала и Трапани на остров Сицилия.
Честно да си призная, първоначално като видях този цвят се зачудих - "Що за скучен и тъмен цвят може да бъде цвят на годината?" Вглеждайки се по-дълбоко, осъзнах, че марсала е много топъл цвят и създава изискана визия на всичко, което е оцветено в него. А като започнах да работя с него, го обикнах. Първоначално направих един приятен колаж в тон марсала, който ме вдъхнови за по-нантатъчна работа.


Гледах този колаж в продължение на минути и мисълта ми вече беше друга - "Леле, какъв прекрасен цвят!"
Нали не мислите, че ще ви оставя само с прекрасния колаж? Естественото продължение, е да вкарам този цвят в ръчните си произведения. И да, поканих го в творческия си кът и вече не искам да се разделям с него. С цвят марсала обявявам началото на сватбения сезон при мен, за открит.
Въпреки, че има много комбинации с този цвят, мен най ми допада, комбинацията с екрю, слонова кост и злато. От долната палитра и вие може да изберете подходяща цветова комбинация.

Вече имам и първите мостри покани за 2015. И ако в цветовете има някаква тенденция, не знам дали това важи за формите. В крайна сметка повечето хора избират това, което им харесва, а не според тенденциите.
Няколко различни покани в цвят марсала, за да има за всеки вкус по нещо. 

Първата е леко разчупена, изразяваща свобода и дискретност. Перлички, какпчици роса, дантела и сатен, придават празничност и стил.



Това е и номер две - елегантна и нежна феерия от дантела, органза и сатен.Обикновеният канап, в съчетание с изящните пеперуди, придават завършеност на цялата визия.


 
Третата е стандарна - черна дантела, сатен и перлен картон, носят усещане за стил и традиция. 




Четвъртата е тип папирус - сатен, органза, златна нишка и перлен картон - нежност и празничност.


Харесвам си ги всичките, но вече си имам и фаворит. Ще се радвам и вие да споделите кой е вашия фаворит.




събота, 14 март 2015 г.

Мини тортичка

Днес бил денят Пи. 
Странно, че чак вчера разбрах за празника на числото Пи, който тази година бил по-специален. От малка познавам, числото Пи и да си призная, не бях чувала да има празник. Снощи прочетох огромно заглавие "Утре е феноменалният ден Пи" и ми стана интересно... Оказа се, че числото Пи има празник всяка година на 14 Март (3.14). Уникалността на днешния ден идва от факта, че годината е 2015. Ако пренебрегнем първите две цифри в годината, наистина ще открием логика 3.1415, това са пъвите цифри на константата. И тъй като подобно нещо се случва веднъж на сто години, именно за това днешния ден е уникален.
Даа, и аз си мислех днес да ви изненадам с една уникална публикация, нещо, за което до сега не съм писала... Но реших да обърна внимание и на този нов за мен празник. Та в случай, че има и други като мен, които не са чували за него, да ги информирам.
Съвета на учените от НАСА беше да отбележим и часът 09:26:53, (което дава следващите пет цифри в безкрайното число), с любимия си пай и така да отпразнуваме най-перфектното Пи на века. Е, аз часа го пропуснах, но ще ви почерпя с една от любимите си мини тортички.


Тя е опечена, за да помогне на някой влюбен да докаже любовта си към любимата/любимия. Изпълнена е с нежни бонбони Рафаело и любовни послания. Във всяко едно парче се крие страст, нежност и мистика.
Именно с тази торта ви прикандвам утре отново да надникнете тук. Това, което съм ви подготвила, донякъде има връзка с днешната тортичка, но донякъде. Усмихната вечер :)


 


петък, 13 март 2015 г.

Бу - Бу - Бу

Ако по това време на годината чувате бухали, нормално е! 
В ранна пролет, загадъчното им и величествено бухане се чува през цялата нощ. Това е времето, през което бухалите се размножават. За да могат да привлекат партньорите си, бухането им отеква надалеко. А когато се съберат, те бухат едновременно, в своеобразен дует.  Въпреки мрачния си и злобен вид, тази птица не е лишена от нежна семейна привързаност. Веднъж, създали поколение с партнцора си, те остават с него през целия си живот и са всеотдайни и предани родители. Бухалите живеят на закътани места и затънтени гори, далеч от слънчева светлина.
И въпреки строгия си външен вид, те имат причудлива украска. Мъдър, строг и самотен поглед имат бухалите, което често ги прави нехаресвани. Но аз напротив, обичам бухали. И точно такъв е героят на днешното ми творение.
С малко по-различна украска от стандартната, реших да опитомя един бухал, като му придам малко цветове и аромат. Ето я и самотната бухалка, която е облякла най-красивата премяна, застанала е сред пролетните цветове, в малко по-осветената част на гората, за да бъде забелязвана и не спира да буха, в очакване на своя партньор...




четвъртък, 12 март 2015 г.

Сладко изкушение

Готови ли сте да опитате от поредната вкусотия?
Днес ви презентирам, поредното сладко изкушение - торта "Spiderman". 
С цветовете нямах никакво ограничение, дори мога да кажа че във всичко имах пълна свобода. Първоначално бях решила да я напавя с BEN10, но като видях тези фигурки, а и след потвърждението, че малчугана харесва Spiderman, смених концепцията.
И така започнах да си набавям необходимите продукти:
20 листа картон, 220 гр или колкото желаете; цвят, по избор
20 фигурки "Spiderman"
Черен картон, мрежа и панделка
Обикновена ножичка
Ножичка с назъбени краища
Макетно ножче, подложка за рязане, линия
Лепило, търпение и вдъхновение

Това е всичко, което ви трябва за да създадете перфектната торта.
А ето и начина на приготвяне:
С помощта на режещите материали и с огромна доза търпение, оформяте парчетата, едно по едно. След като са готови, с любов и старание, биговате и залепвате, така, че да придобият истинска форма. Декорирате, според вдъхновението. Подреждате парчетата в тортена форма, фиксирате с панделката и вече може да се насладите на готовата торта.
Много важно условие е, по време на всеки етап от избора на материалите, през разговорите в поръчителя, до рязането и оформянето, да влагате много любов и желание.
Приятно похапване :)






сряда, 11 март 2015 г.

Морско съкровище

Експлоадиращите кутийки са ми страст...
Сигурно по нищо не личи, но започна ли да ги правя, ме обзема вдъхновение да направя поне още 5... Лошото е, че както повечето неща, бавно ми се получават.
Тази кутийка-изненада, направих вдъхновена от любовта - любовта към хората, любовта към живота, любовта към морето. Направих я като морско съкровище, с писмо в бутилка, където се крие едно специално послание...И в следващият момент осъзнах, колко подходяща е за предложение за брак :)
Изящно, нежно, перлено и с много морски привкус се получи това съкровище.

вторник, 10 март 2015 г.

Полет към себе си

Привет, прекрасни!
Вярвате ли в числата, а в съдбата? Преди година, точно на днешната дата, участвах в едноседмичен, трансформиращ семинар. Днес, една година по-късно на същата дата, стигнах до истинско прозрение. Прозрение, което ме накара да финализирам, доста мисли и вълнение, които ме спохождаха през последната една година и които все по-често ме навестяваха последните месеци. Прозрение, което води след себе си поредното решение.. И въпреки, че не вярвам във хороскопи, врачки и други подобни, аз вярвам в числата. Вярвам във вътрешното си усещане и в интуицията си. Вярвам в себе си!
А вие ако се чудите защо сте спали неспокойно снощи, защо сутринта ви минава странно, а денят ви е някак шантаво напрегнат - замислете се... Има хиляди знаци по пътя ни, които ни показват нещо, само трябва да се вгледаме и да ги следваме. Да ги следваме, не да стоим пред тях...
Такова е и днешното ми послание към вас. С картичката, която ви представям, разпервам криле и политам... Политам там, където всеки нов ден, няма да бъде пропилян; където ще имам свободата да правя това, което искам; където ще бъда истинската аз!



Понякога полетът е дълъг, но съм готова, докато той трае, да се наслаждавам и да се уча от събитията над които летя.
Разперете криле! Приятен полет!

Включвам я в:

Хартиени вълшебства - №15 Пастелно

понеделник, 9 март 2015 г.

Всичко е тук и сега

За любовта и приятелите, които все по-рядко срещаме. За онези хора, за които си струва всяка крачка, всеки извървян път, всяко усилие. За безусловната любов, която изпитваме към някого. За липсата на обещания, надежди и очаквания. За малките жестове и милите думи. За речено-сторено; за конкретните действия, които събуждат, разпалват или подтикват любовта. За истината, такава каквато е. За доверието, за вярата и за прошката. За малките, хора, които всъщност са големи. За малките жестове, направени от големи сърца. За здравия разум, който е воден от сърцето ни. За обикновеното и безцветно ежедневие, което споделено с правилните хора и мисли, придобива цветовете на дъгата. За красотата на думите и за красотата без думите; за истински ценнното и истински цененото. За усмивката, за пламъчето в очите, за въздишката...
Затова се ражда всеки нов ден. И с утрото и невинната роса; със залеза и прекрасната луна, ни кара да осъзнаем, че нищо не ни принадлежи на света. Защото всичко е тук и сега!


 

неделя, 8 март 2015 г.

Празнична песен

Честит празник мили дами!
Любими, майки, баби... каквито и да сте, бъдете истински жени, всякога. Празникът ще мине, но нека чувството ви за гордост не си отиде с него! Чувствайте се горди и обичани жени всеки следващ ден и миг; бъдете красиви; бъдете обичани; бъдете обичащи; бъдете всеотдайни; бъдете добри, но преди всичко бъдете себе си! Блестете със своя собствена светлина, защото всяка една жена е уникална и значима. Обичайте се и се уважавайте, преди всичко вие; за да ви уважават и обичат и околните. И всеки ден превръщайте в празник, за това, че ви е отредено да бъдете Жени!
Освен, че ще споделя с вас една празнична картичка, която говори сама за себе си, ще споделя и едно стихотворение, чийто автор не знам, но е уникално.

Жена
Осъзнаваш ли колко си хубава?
И колко си истинска. Без да знаеш това!
Създадена до болка да бъдеш обичана.
Макар и понякога да си безкрайно сама.

От най-нежното цвете, с най-красивите думи,
Творецът е в теб Любов въплатил.
И пролетна свежест, с поглед чист на кошута.
Своя малка богиня чрез теб е открил..

Но си поела на съдбата си тежкото бреме,
да бъдеш любима и майка-Жена.
Всички други да дирят у тебе утеха!
Да се радваш с децата си, а да тъгуваш сама.

И да страдаш обичайки, дори неразбрана,
но в живота си труден да не свеждаш глава!
Бъди просто Вечна, Добра и Желана!
И ангелски хубава и Свята Жена!


 
С картичката ще участрвам в:

CMC # 66 Spring / Пролет

Картичкофурийско предизвикателство 253 - "Пачуърк"


събота, 7 март 2015 г.

Пилета

Привет, прекрасни същества!
Времето навън е снежно, мрачно и студено, но не може да помрачи настроението ми. Седнала съм тук натопло, гледам как вятъра поклаща дърветата и никак не мие студено; около мен отново е цветно ароматно и празнично.Празничното усещане се подсили, от пратката, която получих от моите любими хора - куп малки безценни изненади, които ме замислиха отново, колко голяма късметлийка съм да имам, точно тези хора около мен. И аз на свой ред не пропуснах да им подготвя изненада и този път като по чудо бях готова на време, но поради лошите метерологични условия, пратката ще пристигне чак след празника...Само това ме притеснява, но се надявам, че това, което съм им подготвила ще им хареса и ще им удължи празничното настроение.
И така, навън захладя, а това е идеалното време да ви запозная, с едно от новите ми занимания. Филцът - този така обикновен и на пръв поглед незабележим материал, привлече вниманието ми още преди година. Имайки идея какво ще правя, купих достатъчно количество разноцветен филц, конци и допълнителни аксесоари. Купих ги и те започнаха да си чакат реда... Ангажиментите се трупаха, времето си минаваше, а филцът продължаваше да скучае; докато, в един мразвит ден, не разбрах за коледния базар за ръчна изработка, който организираха в нашия град - ЗаДруга Коледа. Без много да му мисля, се записах за участие и се вдъхнових, да обърна внимание на вече позабравения филц. Изтупах го от "праха" и започнах да режа формички. И тъй като времето беше малко и някак непосилно да ушия всичко изрязано, впреганах усилията на всички налични близки и под строгия ми контрол, създадохме мини играчки от филц. Не беше никак лесно, да се ушият толкова мнго играчки, но удовлетворението от резултата си струваше.
Днес ще ви покажа част от тях - Пилетата... Така оживяха, че на моменти ми се струва, че ще зацвърчат. Създадени изцяло на ръка, тези пернати, не спират да ме усмихват всеки път, когато ги погледна. Все още има налични от тях, така, че ако се интересувате, ще ги намерите в електрнното ми магазинче. Време е да зачуроликат и във вашия дом :)
 



петък, 6 март 2015 г.

Рамка за снимка "Веселите копчета"

Доста се чудих, какво точно да ви покажа днес. Слушайки за предстоящата прогноза и гледайки дъждът навън, реших на пук на завръщащата се зима, да ви покажа нещо пролетно и свежо. Това е една от моите ръчнодекорирани рамки за снимки, която сякаш трябваше да бъде създадена. Реших да дам почивка на канелените пръчици и за декорацията й използвах копчета. Резултатът е много цветна, закачлива и весела рамка, готова да съхрани красиви спомени.



четвъртък, 5 март 2015 г.

Торта от хартия "Мечо пух"

Сред цялата тази любов, ред е да ви покажа нещо малко по-различно. Точно за това днес ще споделя с вас първата си картонена торта. Много отдавна им бях хвърлила око на тези торти, но все не им идваше ред... Докато един ден една приятелка случайно ме попита изработвам ли торти от хартия. След известно мълчание, споделих, че до сега не см правила, но с удоволствие бих опитала. С голям ентусиазъм започнах да "пека" парче, след парче и да се наслаждавам, на това, което се оформя. Малко досадно е да режеш хиляда пъти едно и също парче, особено, ако го правиш на ръка, но признавам си, заради крайния резултат и заради щастливите детски погледи си струва. Моята малка племенница беше във възторг и през цялото време помагаше да направим тортата на Калина. И понеже не можех да лиша дедето от огромната радост, оставих на нея, сама да връчи тортата на майката на Кали; а тя го направи по най искрения и очарователен наин с безумно щастливата си усмивка.
Самата рожденничка също е била много изненадана и щаслива, а аз мога да съм само доволна от това :)
А сега, да влезе тортата!


сряда, 4 март 2015 г.

Любов и нежност

Привет, прекрасни!
Днес ще ви представя продължението на серията "Любов и Страст"... Днешната, нарекох "Любов и Нежност"... Любовта, освен страстна и разпалваща, може да бъде нежна, като финните крилца на пеперуда; нежна, като капчици  роса; нежна, като блясъка на слънчевите лъчи, озарени в морето... Ето така бих описала днешната картичка. В допълнение на тази феерична нежност, направих четири малки кутийки, в чиято вътрешност скрих кокосовата нежност на бонбони "Рафаело" и нежни послания за любовта. И преди съвсем да се разнежа, ви показвам този комплект. Всяка част създадох независимо, но накрая реших , че са създадени един за друг :)


Картичката...

Кутийките...

Намерили себе си...ЗаЕдно!


вторник, 3 март 2015 г.

Една българка...

Днес, ще ви разкажа за една българка.
Една българка - колкото малка, толкова и голяма. Една българка, колкото лъчезарна, толкова и интересна. Една българка, колкото красива, толкова и умна. Една българка!
Ако я попитате коя е, тя без да се колебание, свенливо ще отговори: "Поли", а на въпроса, "Как ти е цялото име?", с гордост ще заяви "Полина Ковачева!"....... Родена само преди малко повече от 2 години, това малко очарование, застанало пред вас, леко позабравило притеснението, ще ви скрие шапката... И то така ще ви я скрие, че може и да не си я намерите, ако не ви упъти къде. Преди време беше скрила телефона (с паднала батерия) на майка си. И при случайният въпрос към нея: "Поли къде ми скри телефона?", тя халднокръвно и по детски отговаря - "Ще покажа." И телефона вече е намерен... Същото се случи и с един мой пънч...изчезна, сякаш потъна в дън земя... един ден стои при мен и заедно правим картички; започвам да го търся, питам я: "Поли занеш ли къде ми е пънча "сърце"?" А тя отива до коша с хартиите и казва: "Ето тука е!" Веднага обърнах коша с хартии, детето се позабавлява и игра, но пънча не се намери...все пак напоследък съм доста разсеяна, може и аз да съм го сложила някъде. Но пънчът не е важен, да се върнем на главната героиня... Ако я попитате "Как си принцесо?", тя ще ви отговори: "На дядо - принцеса". Точно така, тя е принесата на дядо, слънцето на баба, гълъбчето на Жанка, съкровището на мама и разкошотията на леля. И винаги когато някой от нас се объдне към нея с неправилното определение, тя тактично и с усмивка ни поправя. Като изключим поправката, на зададения въпрос, тя ще ви отовори: "Добре!". А на въпроса "Какво правиш?", може да останете изненадани от отговора: "Пия вода, тъкмно", "Правя картичка за Леля", "Пиша си домашните"... Да, тя е само на 2 г, но често като я питаме къде отива, казва - "На училище!"
Тази разкошотия, още от утробата на майка си е закърмена с българския фолклор и традиции. Гледайки, как майка й до последно танцува и се вълнува при вссеки ритъм на народната музика, често се шегувахме, че това дете, при раждането, ще излезе с Джангурица и ще проходи на Тракийка... Е ,не сме много далече от истината... Една на 2 месеца, я приспивах със стъпките на пирински танц, а вместо "Аз съм сънчо", й пеех химна и народни песни. От малка е все на хорото. детето рядко иска детски песнички, то с висок и силен глас заявява: "Искам хоро!". И пуснала си вече сама хоро, когато възрастните сме заети, тя грабва най-голямото си мече и започват да играят хоро. Веднага щом чуе ритъма на ръченица, оставя мечето слага ръцете на кръста и сменя такта, а също и усмивката. Песни като "Имала майка едно ми чедо" и Химна, са от месеци в репертоара й, а детските народни песни ги знае всичките. Тя присъства на ежегодното гайдарско надсвирване в с.Гела; на ежегодния фестивал на фолклорната носия, в Жеравна и където мине с малката си, кипра носийка и неустоима усмивка, винаги привлича тълпи около себе си. Чаровна усмивка, чувство за ритъм и усет към красивото - това е една съвременна българка!
В моята страничка Kate Land - създадено с любов, може да чуете специалният поздрав на Разкошотията, към всички вас, послучай днешния празник.



Питате се, защо пиша всички тези неща и кое му е уникалното на това дете? Вероятно има стотици умни и талантливи, малки деца..., но дете, което на година и четири месеца, да се движи в ритма на хорото; което на година и шест месеца, да пее "Имала майка едно ми чедо"; което на година и десет месеца да пее химна..., аз лично не съм срещала. Ето това е малка част от уникалността на това дете! По начина, по който я наричам - Разкошотия - сами се досещате, че това е моята племенница - моята гордост, моят светъл лъч, моето всичко! 

Честит празник, българи! Нека не само в дни като днешния, обърнем за миг поглед към подрастващото поколение и се вгледаме какво е то: как расте, как се развива. Нека бъдем горди с децата си, нека те да бъдат горди с нас! Нека като се върнем след време назад, видим, съхранени традиции, фолклор и обичаи! Нека възродим страна си!