RSS

понеделник, 21 ноември 2016 г.

Семейството

В деня на християнското семейство, ще си горовим за семейството... Не ви изненадах, нали? Очевидно цялото съдържание няма да е изненадващо, но е изпълнено с много мисъл и истинност, с много ценност и любов.
Животът, ме среща с различни хора; хора, които обичат само себе си; хора, които обичат всички други, но не и себе си; хора с различни ценности и интереси; хора, които държат на семейството; хора, които не знаят кое е тяхното.
Интересно е да виждаш всички гледни точи за семейството. Някои имат такова и го загърбват, мислейки си, че другите неща са по-стойностни. Други биха дали всичко, за да имат семейство, но нямат. Трети се осъзнават на средата на живота си, че семейството им е важно. Да, всичко опира до семейството - онова, в което съдбата е решила да се родим; онова, в което обстоятелствата са наложили да живеем, или онова, което възприемаме като наше семейство. Наскоро прекрасната ми племенница (която вече е почти на 4), беше запитана от майка си: "Ти как избра да дойдеш в нашето семейство, как се появи при нас?" Хладнокръвният отговор на това малко създание, ще ви смае: "Ми ей така, дойдох! Избрах ви! ...Защото сте добрички и искам да съм при вас." 
Има моменти, в които се чувствам горда, не заради някое велико постижение, а заради моменти като този. Заради тях - от най-младия, до най-възрастния член - които наричам мое семейство! С годините животът ме научи, че каквото и да правя, каквото и да се случва, дори и понякога да им е трудно, семейтвото винаги са до мен. И няма значение разстоянието, нито различието в годините, дори и понякога да не са съгласни с моите действия, имам ли нужда от тях са винаги на линия. Дали искам нещо да променя? Не, не искам - това е идеалното семейство! И при все, че съм наясно, че няма перфектни неща, ще ви кажа: Идеално, не означава да няма дразги и разминавания, в отношенията, идеално озаначава да намираме ония баланс в отношенията, който ни кара да бъдем толерантни, добри и обичащи се; да правим компромиси, когато е нужно; да бъдем силни, когато се налага и да знаем, че всеки стои зад другия - това е идеално. 
Ако не откривате всичко това във вашето семейство, то не значи, че не е идеално. Означава, че трябва да дадете нещо от себе си, за да го направите още по-добро. 
Казвала съм го често, но ще продължа да го правя: Истински ценните неща в живота са онези малки неща, които приемаме за дадености и не винаги забелязваме. Защото, представете си какъв бил живота без семейството?
Моят, е неоспоримо щастлив благодарение и заради семейството ми и обичта ми към тях!
Обичам ви, прекрасно мое семейство! Честит да ни е днешният благословен празник!


P.S. Въпреки, че все още не съм създала свое семейство, знам, че то ще бъде точно такова, като нашето! Майче, обичам те ;)

понеделник, 14 ноември 2016 г.

Защо да изберем ръчна изработка?

Днешната поредица от публикации, завършвам с последния въпрос - Защо да предпочетете ръчното творчество пред масовото производство?
И при все, че всеки знае кое е ценно и кое не, понякога е хубаво да си припомняме какво всъщност е ръчното творчество.


Поредната покана за гости, рожден ден или сватба. Започва великото обмисляне на подаръка; мъчителната обиколка по магазините, в търсене на подходящия подарък. Какво да избера? Не обичам да подарявам ненужни вещи, а нужните всеки си ги купува. Така е, но съдейки по себе си, рядко отделям средства да си купя нещо уникално. Точно затова, когато избирам подаръци се старая да са уникални. Няма нищо по-хубаво да подариш подарък, създаден за конкретния повод и човек. Това е и основната причина, да се занимавам с ръчно творчество. И понеже познанията ми се ограничават до определени техники, в повечето случаи аз създавам картичката и крайната опаковка на подаръка. За същинския подарък, се доверявам на някой от ненадминатите майстори на ръчното творчество. Вече има специалисти  в толкова много области, така че дали ще избера да подаря бижу, дреха, чанта, сувенир или посуда, знам, че има на кого да се доверя.
Творците на ръчно творчество са хора, на които им доставя удоволствие създаването на ръчно направените изделия. Това е любов, креативност, уникалност. И това личи в самия продукт. А той от своя страна носи позитивната енергия на притежателите.
Избирайки ръчна изработка, щастието обхваща поне трима човека – създателят, поръчителят и получателят. Нали заради усмивките и ежеминутното щастие живеем? Животът е твърде кратък, за да избираме безвкусни подаръци и да отбиваме номера с нещо универсално. Понякога е хубаво да дадем воля на въображението си и да предизвикаме най-запомнящата усмивка.

Ако все още имате нужда от причини, защо да изберете ръчно творчество, ето няколко:

* Ръчната изработка означава качество, внимание и любов!

* Ръчната изработка е най-ценна, защото съдържа частица от човека, който я е изработил.

* Когато купувате ръчна изработка, вие осъществявате връзка с дизайнера на продукта.

* Купувайки от независими автори, вие директно ги подкрепяте. Те имат нужда от подкрепата на тяхното призвание повече от всичко.

* Да подариш ръчно изработен подарък е същността на подаряването. По този начин казвате на човека отсреща - "Искам да се чувстваш специален".

* Избирайки ръчна изработка, вие купувате не просто продукт, а изключителност. Всеки ръчно изработен продукт е уникат и не може да бъде повторен, което го прави специален.

* Да купувате ръчна изработка е печалба и за двете страни – вие обогатявате живота си с ръчно изработени стоки, а авторът бива стимулиран да продължава да осъществява творческите си идеи. И авторът, и вие сте щастливи.

* Купувайки ръчна изработка вие възпитавате и насърчавате децата си да проявяват креативност, уникалност и отношение.

* Освен всичко друго ръчната изработка е природосъобразен продукт, защото не се употребяват огромни заводски машини, химикали и няма отпадък от производството.

Вссеки сам може да си направи изводите. Идеята да споделя всичко това, не е да ви убеждавам да купувате ръчна изработка, а да ви издам някои "тайни" от кухнята и да викарам да се замислите всеи път когато купувате нещо; без значение дали е храна, козметичен продукт или сувенир. Избирайте продуктите така, че да не съжалявате за избора си.
Наближават едни от най-красивите празници в годината. Избрът на подаръци с всяка година става все по-труден. И ако все пак решите да изберете ръчно изработени подаръци, но не знаете къде точно да ги търсите, винаги съм на разположение и  радост ще ви насоча към правилния творец за вашата идея. Единственото, което трябва да имате предвид, че ръчното творчество изисква време, затова се ориентирайте на време в избора.
Това са няколко добри платформи, където стотици автори публикуват творенията си, може да намерите нещо поодходящо:

Защо ръчната изработка е скъпа?

Продължавам темата от предния пост с въпроса:
Скъпа ли е ръчната изработка?

Ръчната изработка не е скъпа, напротив. Скъпи са всички комерсиални продукти, които купуваме без дори да имаме нужда, защото рекламите ни казват, че без тях не можем. Скъпо е времето, в което живеем, защото при средна заплата от 500 лв и среден месечен разход 300 лв, човек трудно би отделил дори 20 лв за книга, а камо ли за ръчна изработка. Книга…, кога за последно си купихте такава? Аз книги купувам, друг е въпроса, че си ги трупам, тъй като времето не ми стига; а не ми стига защото се занимавам с ръчна изработка. Хващате ли тънката нишка… От шест месеца се занимавам изцяло с ръчно творчество; преди три месеца си купих 3 книги и изтеглих още 2… от всички 5 книги съм прочела общо 50 страници. Защо ли? Липса на време! Всичко е въпрос на приоритет, нали? Да, знам, точно така е! Но при положение, че избрах да се занимавам с ръчна изработка и това да ми носи основният доход, няма как да отделям много време на книгите. Ако в този момент се  зачудвате дали и вие да не започнете да се занимавате с ръчно творчество (защото е много лесно и изгодно), е време кофата ледена вода, са се излее  върху главата ви. Ще ви кажа, че не е никак лесно и далеч не е толкова доходоносно. Това, че отделям по-голяма част от времето си за изработката на ръчни творения, не означава, че съм финансово независима, напротив! Богата съм, но не финансово, а емоционално! И за да съм докрай изчерпателна, ще ви кажа, че в България, човек трудно би забогатял от ръчна изработка.  Защо ли? Защото нямаме културата… Масово хората предпочитат да купуват кутийки, аксесоари и картички от Джъмбо, с идеята, че там е много евтино. Нали пак рекламите ни информираха, че там са „ниските цени“. Но хората, не си направиха труда преди да идат до Джъмбо, да проверят, колко би им струвало същото нещо ръчна изработка. Ще ви дам и примери – картичките, които изработвам са на цени от 3 до 10 лв., в Джъмбо картичките започват на цени от 3,50 лв. Разликата е, че моите картички са уникални и изработени по поръчка, а в Джъмбо, са универсални. Диадемите, които изработвам са между 8 и 12 лв, а в Джъмбо са 4,50 лв. И тук разликата е, че аз не правя две еднакви, освен ако не са по поръчка, а там всичко е еднакво; аз имам 100 модела, а там имат 10. Но хората знаят, че там е “евтино и хубаво“. Често пъти са ме съветвали да намаля цените, на които предлагам и знаете ли, не бих го направила! Първо, защото както казах, голяма част от хората, въобще не се сещат за ръчното творчество и съответно не цената им е проблема. И второ, защото когато влагаш цялата си любов и старание в нещо, е недопустимо да го предлагаш на цената на масовия му еквивалент.
Но нека се върна на въпроса защо ръчната изработка е скъпа и скъпа ли е в действителност?
За да изработя това, което представям пред Вас, изминавам един дълъг процес. Първо си набавям материали. Това не е никак трудно, тъй като магазините за материали станаха доста. Трудното идва, че всички са струпани в центъра, където, за да отидеш  и паркираш ти е нужно да си отделиш поне час. От там се връщам в работилничката и започва същинският процес. Първо сядам и си избистрям идеята за това, което ще правя…това може да отнеме от няколко минути до цели часове. След като вече имам идеята, пристъпвам към организиране на работното място и подреждане на всички необходими материали. От там нататък започва едно мерене, рязане, лепене, изрязване на отделните елементи и всичко това се случва на ръка. Тук няма машини, нито за изрязване на елементите, нито за тяхното зашиване/залепване…всичко вършат двете ми ръце. Но пък сърцето ми е голямо и прелива от щастие и положителна енергия, че може да прави уникални неща и с тях да радва хората. След няколко часа усилен труд, търпение, концентрация и прецизност, произведението е готово. От тук нататък, следва 10 минутна фотосесия, обработка на снимките и изпращане на поръчителя за одобрение.  След като получа обратна положителна връзка, опаковам продукта и го предавам лично или го изпращам към поръчителя. Едва сега вече, процесът е завършен и мога да ви покажа и на вас готовият продукт.

А сега ми се иска вие да ми кажете: 
Скъпа ли е ръчната изработка и защо? 
Готови ли сте да платите цената на уникалността или предпочитате да не се слеете с масата?
Ако се колебаете как да отговорите на последния въпрос, наминете по-късно днес, за да откриете вашата причина - Защо да изберете ръчна изработка?

Ръчна изработка

Днес няма да ви показвам поредното си творение, а ще ви говоря за ръчната изработка.  Модерно стана в последно време всичко да е ръчна изработка или както по-модерно го наричат „хендмейд“. Като тръгнем от поканите за сватбата ни, минем през първия рожден ден на нашето слънчице и стигнем до обзавеждането в дома… Всичко, всичко трябва да е „хендмейд“. Необходимо ли ни е или държим да е така само защото е модерно? Еднозначен отговор няма, тъй като хората са различни и всеки е воден от своя мотив. Едни избират ръчна изработка, за да подхранят егото си; други защото са ценители и държат на  уникалността; трети, защото „съседката“ така прави… или иначе казано „разни хора, разни идеални“.


А всъщност и в ръчната изработка има различия. Ръчна изработка означава продуктът да бъде направен с двете ни ръце. Да, с тези две ръце, с които пишем; с които се храним; с които се прегръщаме. Но определението за ръчна изработка далеч не се изчерпва с това… Освен с двете ни ръце, продуктът трябва да е направен с цялото ни въображение; да носи всяка наша емоция и да бъде наистина единствен. Точно от тук идва и различието. Има хора, които смятат, че ръчната изработка е нещо правено с ръце. Да, с ръце, но и със сърце!
Защо обръщам внимание на това ли? Факт е, че все повече хора си мислят, че ръчната изработка е изключително лесно занимание. Тук нямам за цел да обидя никого, нито да изтъквам себе си. Всеки е достатъчно интелигентен, за да определи кое е ценно и кое не. Живеем в ерата на технологиите и ежедневието ни е свързано в интернет. Голяма част от нещата са измислени много преди нас. Интернет е пълен с идеи и хрумки за всевъзможни неща. Идеята обаче, е не да ги прекопираме буквално, а да ни вдъхновят да развихрим въображението си, да ги изменим и да направим нещо колкото подобно, толкова и различно, пречупено през нашия поглед и нашите емоции. И когато видим идея и я реализираме без грам въображение, без капка чувство и без да обръщаме внимание на материалите, с които работим, тогава и крайният продукт е далеч от определението ръчна изработка. Такива продукти срещам все по-често в интернет пространството и при тях мога отговорно да заявя, че уникалност липсва, тъй като те се правят масово. Целта на ръчната изработка е да предлагаме уникалност.
Но както е казал народа – „има хора за всичко“.  Опитът ми показва, че едни търсят евтина ръчна изработка и не им пука за качество и естетичност; други търсят уникалност и качество, на приемлива цена; а трети държат продукта, който купуват да ги усмихва и да им „разказва история“ и са готови да платят цената.
А каква е цената на ръчната изработка?
Всъщност часовете прекарани в изработка на определен продукт; безсънните нощи; вложената енергия; емоциите и чувствата… нямат цена. 

Повече за цената, четете в следващия пост...

вторник, 25 октомври 2016 г.

Есенна декорация


Привет, слънчеви същества!
Последните ми постове са подтикнати от есента, но какво да се прави такъв е сезонът :)И днешният ще бъде такъв, но не мрачен и дъждовен, а слънчев, цветен и озаряващ. Есента е най-богатият на цветове сезон. В едно дърво можем да видим, невероятна гледка. Приливащи листа, разноцветен есенен килим...това е есента.И на фона на всичките тези цветове слънчевите лъчи се прокрадват крадешком иззад клоните на дърветата, за да ни усмихнат още повече.Днес повече от всякога, в творенията ми присъстват многоцветни листа. Предизвикателтво беше да направя голям венец, отрупан с листа. Не по-малко предизвикателство бях и хартиените листа. Но пък се получиха! Поръчителката много си ги хареса и това ме прави още по-щатлива. игурна съм, че и малчуганите, чийто празник ще украят много ще им се зарадват. Защото децата дават най-справедливите оценки ;)

Сега се потопете в багри, позволете на душата си да чувствав цветно и се насладете на днешния прекрасен ден.





понеделник, 24 октомври 2016 г.

Октомврийска есен

Преди да е свършил Октомври, бързам да ви споделя още едно тематично стихотворение. 
Есен е, а с всеки изминал ден мен ми е все по-коледно. Хубаво е, че от време на време има кой да ме върне  към есента. 
Ръчното ми творчество за днес е една много жизнерадостна катеричка. В края на миналата седмица, когато взимах племенницата си от градината, учителката й даде домашно - да измайтори с помощта на възрастен нещо от природни материали. Темата - "Златна есен". И ето, че няма по-подходящ възрастен от мен за "написване" на това домашно. Обичаме да си събираме шишарки и всичко от гората, така, че материалите не бяха проблем. Първоначалната ми идея беше да направим момиченца от кестени, но кестените които имам не бяха особено подходядщи, затова преминахме към вариант две. Две шишарки, по-късно се роди и нашата катеричка. За глава получи орех, вместо ръчички й сложихме канелени пръчици и естествено жълъд, който да гризка. Добавихме малко есенен цвят с велурени листа и така изпълнихме успешно домашното. Може да опитате и вие, забавно е и не е никак трудно :)

Октомврийска есен
Есента на Октомври е златна смирена,
тихо капе дъждец и душата обзема,
чувство смирено, меланхолично,
в лекия полъх на вятъра се крие нещо различно.
Прегръщат се клоните оголени вече,
сякаш са тъжни мисли на объркано малко човече.
А небето сърдито е даже се мръщи,
хора със шалове бързат към вкъщи.
Няма шум, има само магия,
тихо е, светло е...с лек привкус на зима.

 Усмихната и успешна есенна седмица, ви желая!

събота, 22 октомври 2016 г.

Съботно...с чаша вино

   Точно като за хладна съботна вечер, споделям с вас една статия, която написах през лятото. Изчаквах подходящият момент, за да ви я представя... и той настъпи. По-рано днес, бях попитана: "Не те ли е страх, да не останеш сама?" Всъщност точно за това е и статията. Отговорът ще намери всеки за себе си, всеки ще си направи своите изводи. Но живеейки живота, осъзнавайте, че понякога най-големите ни страхове, ни спират да бъдем успешни или щастливи; най-честите ни компромиси с нас самите, ни карат да се чувстваме непълноценни; а понякога в най-шумната и весела компания, имаме усещането, че сме най-сами. 
    А сега отделете две минути, сипете си чаша вино и се насладете на моята компания.


-   - Какво ще правиш тази вечер? – попита тя.
-   - Ще приключа с чистенето и ще поседна на прохлада на терасата, да изпия едно вино.
-   - Сама ли?
-   - Да, сама!
-   - Хм, ще ти върви ли виното така?
-   - Разбира се, много ще ми върви!
   Затворих телефона, хванах отново парцала и продължих да чистя. „Какво странно има човек да изпие чаша вино сам? Нали сами идваме на тая земя и сами си тръгваме от тук?“ А и тази вечер, имам нужда от малко тишина и спокойствие; от малко време за себе си. Не, не съм саможива; нито пък съм самолюбка. Още по-малко съм вълк единак, просто…умея да се адаптирам. Извлякла съм най-ценното от всички ситуации и събития в живота ми. Доста често бях сама; доста често търсех компания за по питие; доста често ми се искаше някой да ме попита „Как си?“. Страх ме е от самотата, но не ме е страх да бъда сама! 
Да, определено вкусът на розето би бил по-различен, ако беше споделен с някой, който е на същата честота, като моята! Но поради липсата на такъв човек, пия розето си сама! И ми е приятно, и ми е хубаво! Не отричам -  „светът е за двама“. Но тези двама трябва да виждат по сходен начин звездите; трябва еднакво да усещат пясъка под краката си и да намират една и съща красота в изгрева. Не, защото трябва, а защото така го чувстват!
Лято е. Едно по-различно лято, в което осъзнавам колко добре се чувствам да правя само това, което ми харесва. Не правя нищо, просто защото трябва и е редно. Затворих тази страница! И съм по-щастлива и обичам, и съм обичана! Не, защото съм сама, а защото успявам да се насладя на собствената си компания и да оценя това, което имам. Животът е прекрасен, ако успееш да му се насладиш, сам! Ако сам не успееш да видиш красотата му и двама едва ли ще успеете. Ненужно е да се мъчим да напасваме части от пъзели. Всъщност моя пъзел отдавна е нареден. Аз не търся липсващото парче, което да пасне. На мен вече ми е нужен истински и цял човек, с който да слеем нашата цялост и да се допълним в едно цяло! Не знам какво ще се случи с вкуса на виното, но знам, че ще се чувствам все така щастлива, обичаща и обичана.
А ти как мислиш? Все още ли искаш да бъдете двама на всяка цена?

сряда, 19 октомври 2016 г.

Неочаквана есен

Днес ще ви зарадвам с две мои произведения. Едното, крато - печатно; а другото, цветно - ръчно измайсторено. Май ми стана навик да ви вдъхновявам с текстове, но какво да се прави - харесва ми. Надявам се и на вас ви харесва!

Заглавието го подсказва, все още сме в есенния сезон, но много скоро ще се пренесем в следващия :) Въщност, идеите в главата ми вече напират, но непредвидени обстоятелства им пречат да се осъществят. Но ...до края на месеца ще ви зарадвам и със нови зимни творения.
Сега да отдадем нужното внимание на есента.

 Неочаквана есен
Есента ме срещна така неочаквано,
на един оживен булевард,
Спрях за миг и видях изненадано,
пожълтелите вече листа.
Клони голи полюшват се нежно,
вятър студен ме прегръща от всички страни,
време е да се сбогувам с надеждата
и да тръгвам към широко отворените врати.
Дъжд вали и денят си отива,
идва нов, отново забулен в мъгла.
Сиво, мрачно е, но и красиво - 
след пороя винаги има дъга.



петък, 14 октомври 2016 г.

Успех или провал, десерт или основно?

Истината - колко често я търсим и колко често я изричаме. Готови ли сме да поемем отговорността и да живеем с нея? Ровим, за да я намерим; преобръщаме света, за да я разберем и накрая..., бягаме от нея като попарени, защото ни е страх.
Всъщност, истините са около нас, във нас. Понякога дори и да ги виждаме, не ги осъзнаваме, друг път ги изкривяваме, защото не сме готови за тях... И какво се оказва, цял живот търсим нещо, а когато го открием,  склонни сме да го оставим, въпреки всичките положени усилия; само защото ще е трудно и може да не се справим. Но може и да се справим! От неуспеха ли ни е страх? Страхът не ни води никъде. По-добре да се провалим, защото сме опитали, отколкото от страха, че ще се провалим. Всяка истина има цена, която трябва да бъде платена. Ако не си готов да платиш цената, то това не е твоята истина. Много хора искат да  бъдат щастливи, богати, известни, да имат перфектно семейство, но не осъзнават отговорностите от всичко това. Светът не е вълшебно кълбо, на което да си пожелаваме желания и да чакаме да се случат. Всъщност много е хубаво да си пожелаваме, но ако сами не работим за тези желания, те ще си останат такива. И ето я истината - искаме нещо, но не ни стиска да си мръднем пръста да го имаме. И все чакаме добрата фея, но тя все не идва и не идва. Все ходи при хората, които така или иначе си имат късмет в живота и във всичо им върви. Що за несправедливост? А несправедливостта си я измисляме ние; защото истината не ни устройва. Все чакаме да ни се паднат ония милиони от лотарията, за да сме богати и безгрижни; да се случи онова вълнувашо пътуване, за да сме щастливи... А перфектното семейство - то вече е мит. О, ма те мъжете...то вече няма нормални мъже! То и нормални жени няма, но съвършенството се крие в това да разшознаеш своя ненормалник сред всичките.
Ехо, да се осъзнаем! Ама наистина ли го искаме? Ако си лягаме и ставаме с мисълта за нещо, то няма да чакаме лотарията, принца на белия кон или пътуването до Малдивите..., за да бъдем. Не! Ами какво, ако наистина искаме нещо, няма да спим, но ще работим, за да го постигнем. И няма да се страхуваме да платим цената. А цената много рядко е изразена във финикийски знаци. Понякога трябва да пожертваме нещо, да загърбим друго, да направим компромис с трето, но истина ли е това, което искаме, това няма да ни кара да се чувстваме прецакани. Напротив - ще ни мотивира да продължим! И накрая, когато сложим черешката върху тортата, ще си отдъхнем с облекчение: "Струваше си да платя цената!"
Десертът е най-хубавият завършек на храненето. Затова докато търсите своята истина, мислете за нея като за десерт. Възможно е доста дълго да се борите с основното, докато стигнете до десерта; а ако сте достатъчно прозорливи ще преминете директно към десерта. Всичко е въпрос на лична мотивация. А сега истината - готови ли сте за десерта или ще се задоволите с основното?
Днес споделям с вас една кратка лекция на един много вдъхновяващ човек - Александър Ненов. Ако имате нужда от мотивация и позивитивизъм, разходете е из сайта му, има какво да научите!

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Горска есен


Днес есента ни напомня за себе си. Мрачно и студено е навън, но не и в душата ми. Както често ви казвам, откривам радост във всички малки неща. Та какво по-хубаво от един есенен ден, макар и мрачен. Напълно пододящ е за чаша ароматен билков чай, интересна книга и време за мен. Е, аз няма да го прекарам точно така, но вие може да се възползвате. Или развихрете фантазията си представете си красивите цветове на есента как огряват денят ви и нищо чудно  след няколко часа да се покажат и слънчевите лъчи. А дори и да не се покажат, може да се загърнете с мек шал и да излезете на приятна разходка... Улиците са обсипани с причудливи цветове листа, вече и кестените падат и е приказно. И в тази приказка е възможно да се случват вълшебства. Така, че опитайте да станете герой от нея, забавно е :)
В тон с днешното време, ще ви стопля с малко есенна декорация. Не крия, че есента ме вдъхновява,  но почти никога не мога да изпълня есенните си проекти, така е и тази година. Днес взех малко горски богатства и сътворих един красив есенен венец. Обичам на вратата да има нещо през всеки сезон. Малко шишарки, жълъди, мек и топъл филц и декоративни елементи и вече вратата има нова премяна. А вие вашата киприте ли я?


петък, 30 септември 2016 г.

Днес аз, празнувам живота!

Днес живота празнува мен, днес аз празнувам живота! Преди няколко години, аз му се случих и от тогава сме неразделни. Преди колко? Ама какво значение имат годините, някакви си цифри, които всяка година се сменят. Непостоянни, незначими... А само като се сетя преди години, как не исках да идва този ден; как изпадах в дупка при мисълта, че още една цифра ще се присъедини към мен. Днес, очаквам този ден с трепет и вълнение. Все още се чувствам дете, но вече не чакам подаръци... сега ми е достатъчно удовлетворение. Вече не правя грандиозни партита, сега ми е достатъчно да съм с най-близките ми хора. Сега не  обикалям любопитно около хладилника, за да видя каква торта ми е приготвила мама, вече си я правя сама. Вече не тичам през час до пощенската кутия, за поредното писмо; сега се радвам на всяко телефонно обаждане. Спрях да пазя най-хубавата си рокля, за да я облека точно днес, а я нося когато искам; защото разбрах, че няма смисъл да пазя вещите, по-важно е да опазя чувствата си. А когато лицето ми е озарено от искрящите свещички на тортата, не си пожелавам "онова" момче да ме обича, а си пожелавам да бъдем здрави, аз и хората, които обичам. Днес съм дете, но в тяло на жена; и гледам реалистично на света. Осъзнала, че живота е затова да се празнува и то не само в днешният конкретен ден, а всеки следващ. Оценила, че всеки ден е подарък и трябва да ценя всяка минута. Разбрала, че за да му се насладя истински, не е нужно да следвам нечии измислени правила, а собствените си желания. Доверила се на себе си, повярвала на сърцето си, днес празнувам, с живота! Животът трябва да го обичаш, трябва да го осъзнаваш, трябва да го искаш и най-вече, трябва да го цениш! Животът ли? Той е най-големият подарък, който съм получавала. Благодаря ви, мамо и тате, че ме дарихте с живот! Благодаря на всички хора и случки, които ме накараха да го оценя!
Днес съм щастлива, защото знам, че в днешния ден ще накарам поне пет човека да се усмихнат. А щом съм успяла и този ден не бил пропилян! 

четвъртък, 29 септември 2016 г.

За кривите пътища, смелите решения и отлаганите избори

Привет прекрасни!
Гледам, че напоследък съм занемарила писането тук и ме хваща срам на моменти :)
Разбира се, че имам какво да ви покажа, а имам и какво да ви кажа. Май доста неща около мен съм пропуснала...
Днес ми се иска да говорим за пътя; оня път, който всеки от нас поема, още с първата глътка въздух. Този път, който за всеки е индивидуален и различен. Пътят, който според нашите представи е много по-неравен и труден, от лесния път на другарчетата ни. Само, че изборът по кой път да вървим е наш. И странно как в повечето случаи хората избират равните пътеки, на които дори края можеш да видиш. А не е ли идеята да се бориш, за да видиш края? Истината е, че всички се имаме за борци, но се отказваме и при най-малката спънка; при първият провал даваме назад и заявяваме, че това не е за нас. Или още по-лошо, някой ни го натрапва.
Преди няколко месеца, взех решение да сменя посоката на своя път. След дълго мислене и равносметки, слязох от гладкия път, по който вървях почти десет години, за да поема по една неутъпкана и пълна с неравности пътека. Много хора ме питаха, защо напускам най-сигурното нещо в живота си, за да се впусна в нищото? Защото искам, защото мога, защото вярвам!

Не е тайна, че обичам да пиша и понеже нямам време да поддържам и втори блог, все по-чето ще се появявам и с текстови твоврения :) Днес ви предлагам да прочетете част от историята ми "Едно дълго пътуване", а след това да прецените дали лесният път винаги е най-добрият избор.

Едно дълго пътуване...

"...Защо реших да си тръгна? Предадох ли се?

Никога не се отказвай от нещо, за което мислиш всеки ден. – Неизвестен автор


Извървях дълъг и нелек път от началото, до самия край. Имах своите възходи и падения; имах своите съмнения и убеждения; имах… В един момент, започнах да усещам, че нямам. Това усещане се засилваше с всяка следваща стъпка.
No reason to stay, is good reason to GO!
Преди две години се замислих:
„Какво ли ще е да се откажа от този дълъг и прав път и да поема по малката криволичеща и изпълнена с препятствия пътечка?“
Не спирах да мисля всеки ден. Преди година седнах насаме със себе си и отново си зададох този въпрос. Една планирана отпуска и един откровен разговор ме отказаха от решението тогава. Преди шест месеца, обърнах поглед към малката криволичеща пътечка. Представих си колко дълго ще трябва да вървя, за да стигна до равния и гладък път. Не се изплаших! Не бях разколебана! Бях убедена, че това е верният път за мен!
Чаках най-подходящият момент, а той е винаги днес! Толкова време чаках това днес, за да убедя себе си, че дори и с 90% от мен мога да работя ефективно; че няма нужда да бъда перфектна, за да си върша добре работата; че няма безгрешни хора; че няма невъзможни неща!
Не се издигнах нито в кариерната, нито във финансовата йерархия; но не всичко в живота е слава и пари, поне не за мен! Доказах многократно, че моите ценности са различни! А с това различие, място тук за мен няма!
“Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете.“ – Франческо Петрарка
Уморих се да свиквам с всички ежедневни странности и да приемам за нормални нелогични действия. Уморих се постоянно да мисля и да крада от личното си време, опитвайки се да си обясня поредния неадекватен ход. Все по-виновна пред себе си ставах с всеки изминал ден. Непростимо е да седя на място, където не се чувствам себе си и дори напротив, вървя срещу себе си.
Точно затова си тръгвам днес!
Знам, че си тръгвам достойно, с гордо вдигната глава! Изпълнила мисията си тук! Намерила себе си! Оценила собствените си умения и качества! Спечелила уважението на колеги и партньори! С няколко нови приятелства и още много добри познанства!

Какво научих тук?
„Проблемите са възможности в работни дрехи.“ – Хенри Дж. Кайзер
Опитвам се да си спомня какво съм отговорила на въпроса, от първоначалният въпросник: „Какво научих от предишния си работодател?“, но не успявам… Всеки ни учи на нещо!
Тук научих, че най-важното е да вярваш в себе си и в това, което правиш. Да не се отказваш; да не спираш, а да продължаваш напред, въпреки трудностите!

А сега на къде?
„Животът е твърде кратък да живееш чужди мечти.“ – Хю Хефнър
Ако средната продължителност на живота е 70 години, то означава, че 1/8 от живота си съм изкарала във фирмата. Една осма от най-съзнателният ми, ефективен и пълноценен живот…
Затварям тази страница. Време е за промяна!
Не знам какъв ще бъде пътят от тук нататък, за фирмата. Сигурна съм, че с точни действия и правилни решения, гладкия път напред ще продължи.
Аз поемам надясно по малката, криволичеща пътека на мечтите. Моите собствени мечти!
Животът е низ от редуващи се събития и случки. Не съжалявам за нищо до тук! Всяко нещо ме е научило на друго, накарало ме е да се замисля, да оценя, да стана по-добра. Да бъда тук, където съм днес!

На добър път
„Логиката ще те заведе от А до Б. Въображението, ще те заведе навсякъде.“ – Алберт Айнщайн
Ето, че дойде времето да затворя и аз вратата от външната страна. Тръгвам си със смесени чувства. Всяка раздяла е трудна, но всяко ново пътуване е несравнимо!
Днес искам да кажа само Благодаря! Благодаря, че бях част от това дълго пътуване!
На всички вас, които оставате тук - желая да бъдете по-добри от мен и да се справяте със задачите с лекота. Работете с ентусиазъм и хъс. Загърбете интригите и лицемерието. Спрете да се съревновавате по между си. Никой нищо не взима след себе си от тая Земя. Тогава няма да има значение каква длъжност сте заемали и с колко средства сте разполагали. Единственото важно накрая, е какъв човек сте били.
Безгрешни хора няма, затова ви остава да бъдете истински!"

Пътят продължава, колко е крив и колко са правилни изборите ми, ще научите скоро... Очаквайте продължение :)

събота, 17 септември 2016 г.

За фолклора с любов

Здравейте, мили същества!
На този светъл празник се появявам, за да ви поздравя. Да ви поздравя за Вярата, Надеждата и Любовта, с които живеете живота си. Днес празнуваме всички, защото в живота на всеки ни има любов; защото всеки носи в себе поне мъничко вяра; защото всички сме изпълнени с надежда, за нещо предстоящо. Животът е прекрасен подарък, опакован с тези  истински усещания. Точно за едно  усещане ще ви разкажа днес - за любовта; любовта към фолклора.
Напоследък тази любов се засилва в мен, а с нея и желанието ми, да съхраня и предам традициите ни нататък. На думи изглежда лесно, но в действителност, това, което искам да постигна, изисква много усилия и средства. Стремейки се към нещо голямо, правя по-малки крачици; крачици, които не водят далеч, но ми носят удовлетворение и радост. Все по-често виждам шевици наоколо, чувам думата фолклор, познавам хора, които не просто танцуват народни танци, а го правят с желание. Все по-често получавам запитвания за картички с фолклорни мотиви. 
Помните ли тази картичка? Тогава бях горда със себе си, че успях да я направя. Не съм подозира, че ще предизвика интерес, но уви... Тези дни с мен се свърза едно момче, което искаше да му направя подобна картичка. Беше силно притеснен, дали ще успея да се справя навреме, но след като го уверих, че ще има картичката за празника пристъпихме към уточняване на детайлите. Момичето, за което е картичката се занимава с народни танци и пеене, интересува се от птици и е родом от Свиленград. Беше ясно, че картичката ще е с птички, а носията ще е от тракийска фолклорна област. Изискването беше да е малко по-голяма от стандартните, защото компанията е голяма и трябваше да има място всеки да напише по нещо. Това също много ме очарова - компанията демонстрира цялото си персонално внимание, което напоследък не е често срещано явление :) Веднага си пуснах народна музика и пристъпих към изпълнение. Да "ушиеш" носия от хартия не е никак лесно, но когато го правиш с желание и любов, се получава. Наистина вложих много чувство в тази картичка. По принцип всяка картичка я създавам с мисъл, но тази понеже е по така наболялата ми тема, ме изпълни. Какво се получи ли? След малко ще ви покажа резултата. Преди това много искам да споделя с вас реакцията на поръчителя, когато му изпратих снимки на готовата картичка: "просто съм впечатлен". Това ме навежда на мисълта, че и момичето, за което е предназначена, ще я хареса и това няма да е поредната картичка за рожденния й ден, а ще е специалната. Защото това е идеята на моите картички - да бъдат специални за притежателите си.
Честит рожден ден, мило момиче от Свиленград :) 
Желая ти вяра и любов да изпълват живота ти! 
Носи фолклорните традиции в себе си и ги разпространявай! 

Ето я и самата картичка, ще се радвам да чуя и вашите мнения :)




петък, 24 юни 2016 г.

АРТ събития по черноморието

Добро петъчно утро, приятели! Днес ще насоча вниманието ви към АРТ събитията този уикенд, по Черноморието. Ако тази Събота и Неделя сте в Бургас или региона, то не пропускайте I Love Handmade Арт Базар Неделна Пауза. Той се провежда всеки последен уикенд от месеца на площада до Часовника. И двата дни от 10 до 21 часа, ще можете да се насладите на творенията и красотите, които са ви подготвили авторите от Бургас и региона.
В случай, че лятото ви отведе във Варна, то ще имате шанса да се порадвате на цели три АРТ събития. В Събота, дори и да не обичате да ходите по молове, посетете МОЛ Варна, ниво -2. Там между 11 и 16 часа, в АРТ зоната на Фермерския пазар, ви очакват красивите творения на талантливи автори от града. Също така, ще имате възможност да включите Вашето дете в детска работилничка "Направи си сам" и да му помогнете да развие въобръжението си и да си направи играчка.
А в Неделя, по път за плажа, минете през двора на Аквариума от 13 до 20 часа, там ще се съберат талантливи автори от Варна и региона. Ще можете да се докоснете до красивите им творения, да се вдъхновите, а ако ви е горещо да си вземете ледена напитка от бара.
Ако не ви се разхожда на открито, може да намерите сянка отново в МОЛ Варна, ниво -2, къде всяка Неделя се събират креативни авториот Варна и региона, за да покажат своите произведения на АРТ Базар ARTISTICO.

Такъв ще бъде АРТ живота по черноморието този уикенд. Ако не ви е АРТ,  и сте по черноморието, вземете си плажните принадлежности и тичайте към плажа. Дори да нямате чадър, винаги ще е намери уютно заведение, където освен чадър, ще ви предложат и студено питие. Лято е, човек трябва да прави това, която му харесва!



четвъртък, 23 юни 2016 г.

Лято

Както забелязвате, напослледък ми е много лятно :)
Днес ви поздравявам с едно мое лятно стихотворение и ви вдъхновявам с поредното си слънчево творение.

Лято
Усещане за лято има в  мен
и то расте и ме повдига.
Докосната от слънцето се чувствам всеки ден,
животът е прекрасен и в него смисъл има.
Проблясва пак морето и новата вълна,
докосва нежно пясъка, отмива всичко
и така се случват чудеса.
А пясъкът горещ е и пари под краката,
във шепите надежда, злато във косата.
В душата моя обич и много свобода,за тебе също има, вярвай в любовта!






Летен полъх

Привет прекрасни!
Обичате ли лятото? Е, кой не го обича... Даа, и летните разходки край морето сигурно са ви любими. Именно за това, днес ще ви представя една малка колекция диадеми, които създадох, за да носят много лятно настроение. Освен настроение, те са чудесно допълнение и аксесоар към летния тоалет не само на малките дами, но и на големите гопожици. Любопитното за тези диадеми е, че те са с история... Един не много горещ ден преди седмица, се отправих към един от крафтърските магазини, с ясната идея да си набавя материали, за да изработя диадемите. Тръгнах аз, а то е заоблачи... Все пак съм с колата, няма проблем. Няма, но когато паркираш колата на 10 преки от магазина и когато завали проливен дъжд, ситуацията изглежда малко по-различна. И така заваля ме порой, точно пресечка преди магазина. Отворих си чадъра и успях да стигна полусуха :) Влизайки, дъжда започна да се усилва. Хвърлих един бърз поглед на готовите ранички, защото бяха изключително красиви и се отправих да взема, това, за което бях дошла. Но късметът си е късмет и в този момент спря тока, а дъждът навън се усили. Споделих на момичетата, че ще си светна с телефона, но без материали от тук, няма да си тръгна. Те любезно ми изкараха една лампа,която свърши чудесна работа.15 мин по-късно вече бях щастлива с покупките и се отправих към колата, прецапвайки през "реките", които се стичаха по булеварда. Мокра, но безкрайно вдъхновена се чувствах. Прибрах се, изсуших се и започна да ми мирише на море. Така се появиха и въпросните модели диадеми :)









сряда, 22 юни 2016 г.

Попътен вятър

Днешният ден е прекрасен и горещ... И как иначе - лято е!
Лятото ни кара да е потопим сред вълните, да оставяме стъпки в пясъка и да събираме летни съкровища. Лятото има време за всичко, дните са дълги, а нощите безкрайни. И в тази безкрайност намираме онази забравена частица от себе си... Изпитваме едно приятно усещане за свобода и безгрижие, за топлина и любов. Усещане, което ни помага да летим и да се носим по вълните; да намираме бряг, а после да се понесем на гребена на най-високата вълна и да си припомним, че е лято. Защото лятото е ектремност, нови преживявания и наслада...
Понасяме се по вълните с корабът на живота и ви пожелавам попътен вятър и безгрижно лято! 



четвъртък, 9 юни 2016 г.

4 в 1 неочаквано добра комбинация

Здравейте, Приятели!
Днес е международния ден на приятелството. Искам да ви бладгодаря, за това, че ви има; че се отбивате тук да почерпите енергия и вдъхновение от моите творения; че ме подкрепяте и зареждате с нови сили да творя.
И днешната картичка е празнична, от онези специалните ;) Създадена за една приятелка с много интереси. Чудейки се как да обединя всичко в едно, реших да я разделя на четири части и всяка да изразява едно нейно призвание. Готварство, професионални компютърни умения, шев и кройка, любов към цветята - това са част от интересите. Получи се 4 в 1, неочаквано добра комбинация.




четвъртък, 2 юни 2016 г.

Малките радости от големите пътища

В деня на Ботев и героите, загинали засвободата на България, избрах да споделя с вас една по-различна история. Разказ през моите очи за изкачването на величествения връх Ботев и за емоциите, които породи това изкачване. Трудно се описва с думи такова нещо, но ако успея да ви развълнувам и да ви накарам да почувствате  поне част от моите впечатления, ще бъда щастлива.

Да поемеш пътеката и да стигнеш до края, без значение вятър дъжд или слънце ще те споходят по пътя; без значение кого и какво ще срещнеш по пътя. Да осъзнаеш колко си малък, в сравнение с това, което се разкрива пред очите ти. Да нямаш сили да спреш, спомняйки си колко воля са имали всички онези Герои, които са поемали по-трудни пътеки, в името на тази прекрасна страна. Да вярваш, че най-горе те чака нещо велико, което си струва всяка крачка и драскотина. Да знаеш, че силата е в теб и единствено от теб зависи, дали ще стигнеш до върха; дали ще надскочиш собствените си ограничения; дали ще преодолееш собствените си страхове. Да стъпиш на върха и да погледнеш назад… Назад към пътя, който те доведе до тук. Път, който в този миг ти се струва безумен. Безумен, но красив! Стоиш, вперил поглед към тесните, криволичещи и стръмни пътечки; към гъстите гори в далечината; към малката точка, от която тръгна. Тук горе всичко това изглежда в пъти по-красиво и по-магично. Не усещаш студа от пронизващия вятър, защото се наслаждаваш на остатъците сняг, сякаш изрисувани като в картина на Златю Бояджиев. А с всяка следваща крачка надолу, става чудо; мъглата се вдига, като с магическа пръчка и слънцето бавно, но решително се прокрадва иззад облаците. Велико е! В миг си даваш сметка, че не е нужно фотоапарата непрекъснато да щрака, защото най-хубавите снимки се запечатват в съзнанието ти. Там е и онази жива енергия, която не може да се пресъздаде или преразкаже; там е искрата, която кара очите ти да светят; там е силата, която те крепи, въпреки умората! Там е желанието, да не спираш да вървиш (да изкачиш поредния връх)!
По пътя на връщане, вече не бързаш за никъде. Имаш време да поседнеш в тишина, да загледаш облаците, да  помечтаеш и да се полюбуваш на величествената красота, която те заобикаля. Тук имаш време за всичко. И точно тук, с поолекналата раница, която седи до теб и полупразната бутилка вода, насред поляната отрупана с цветя…, в точно този момент, си даваш сметка, колко всъщност си богат! Защото имаш очи да видиш; защото имаш сърце да почувстваш; защото имаш крака да вървиш! 
Продължаваш да вървиш към края на пътя, с най-искрената усмивка. А тя издава удовлетворение и наслада. Наслада от изминатият път. Път, който всички знаем, че няма да бъде последен. Защото несравнимо е чувството да пътуваш; да откриваш непознати места от света и непознати черти от характера си; да сбъдваш малки мечти и да те залива ураган от големи емоции; да се чувстваш едновременно богат и щастлив. Да се чувстваш завършен!
Пътят свърши, но ти не спираш. Не спирай! Пътувай! Бъди богат!