RSS

четвъртък, 2 юни 2016 г.

Малките радости от големите пътища

В деня на Ботев и героите, загинали засвободата на България, избрах да споделя с вас една по-различна история. Разказ през моите очи за изкачването на величествения връх Ботев и за емоциите, които породи това изкачване. Трудно се описва с думи такова нещо, но ако успея да ви развълнувам и да ви накарам да почувствате  поне част от моите впечатления, ще бъда щастлива.

Да поемеш пътеката и да стигнеш до края, без значение вятър дъжд или слънце ще те споходят по пътя; без значение кого и какво ще срещнеш по пътя. Да осъзнаеш колко си малък, в сравнение с това, което се разкрива пред очите ти. Да нямаш сили да спреш, спомняйки си колко воля са имали всички онези Герои, които са поемали по-трудни пътеки, в името на тази прекрасна страна. Да вярваш, че най-горе те чака нещо велико, което си струва всяка крачка и драскотина. Да знаеш, че силата е в теб и единствено от теб зависи, дали ще стигнеш до върха; дали ще надскочиш собствените си ограничения; дали ще преодолееш собствените си страхове. Да стъпиш на върха и да погледнеш назад… Назад към пътя, който те доведе до тук. Път, който в този миг ти се струва безумен. Безумен, но красив! Стоиш, вперил поглед към тесните, криволичещи и стръмни пътечки; към гъстите гори в далечината; към малката точка, от която тръгна. Тук горе всичко това изглежда в пъти по-красиво и по-магично. Не усещаш студа от пронизващия вятър, защото се наслаждаваш на остатъците сняг, сякаш изрисувани като в картина на Златю Бояджиев. А с всяка следваща крачка надолу, става чудо; мъглата се вдига, като с магическа пръчка и слънцето бавно, но решително се прокрадва иззад облаците. Велико е! В миг си даваш сметка, че не е нужно фотоапарата непрекъснато да щрака, защото най-хубавите снимки се запечатват в съзнанието ти. Там е и онази жива енергия, която не може да се пресъздаде или преразкаже; там е искрата, която кара очите ти да светят; там е силата, която те крепи, въпреки умората! Там е желанието, да не спираш да вървиш (да изкачиш поредния връх)!
По пътя на връщане, вече не бързаш за никъде. Имаш време да поседнеш в тишина, да загледаш облаците, да  помечтаеш и да се полюбуваш на величествената красота, която те заобикаля. Тук имаш време за всичко. И точно тук, с поолекналата раница, която седи до теб и полупразната бутилка вода, насред поляната отрупана с цветя…, в точно този момент, си даваш сметка, колко всъщност си богат! Защото имаш очи да видиш; защото имаш сърце да почувстваш; защото имаш крака да вървиш! 
Продължаваш да вървиш към края на пътя, с най-искрената усмивка. А тя издава удовлетворение и наслада. Наслада от изминатият път. Път, който всички знаем, че няма да бъде последен. Защото несравнимо е чувството да пътуваш; да откриваш непознати места от света и непознати черти от характера си; да сбъдваш малки мечти и да те залива ураган от големи емоции; да се чувстваш едновременно богат и щастлив. Да се чувстваш завършен!
Пътят свърши, но ти не спираш. Не спирай! Пътувай! Бъди богат! 


















1 коментара:

Мария Ковачева каза...

Прекрасно си описала красотата и емоцията. Мога да кажа,че четейки и аз изживях насладата и удовлетворението от тази неземна красота. Дори и да не съм стъпвала там, мога да кажа,че сам била. Благодаря ти, Кате.

Публикуване на коментар

С нетърпение очаквам и чета всеки ваш коментар!
Благодаря, че се отбихте в моето пространство!