RSS

четвъртък, 29 септември 2016 г.

За кривите пътища, смелите решения и отлаганите избори

Привет прекрасни!
Гледам, че напоследък съм занемарила писането тук и ме хваща срам на моменти :)
Разбира се, че имам какво да ви покажа, а имам и какво да ви кажа. Май доста неща около мен съм пропуснала...
Днес ми се иска да говорим за пътя; оня път, който всеки от нас поема, още с първата глътка въздух. Този път, който за всеки е индивидуален и различен. Пътят, който според нашите представи е много по-неравен и труден, от лесния път на другарчетата ни. Само, че изборът по кой път да вървим е наш. И странно как в повечето случаи хората избират равните пътеки, на които дори края можеш да видиш. А не е ли идеята да се бориш, за да видиш края? Истината е, че всички се имаме за борци, но се отказваме и при най-малката спънка; при първият провал даваме назад и заявяваме, че това не е за нас. Или още по-лошо, някой ни го натрапва.
Преди няколко месеца, взех решение да сменя посоката на своя път. След дълго мислене и равносметки, слязох от гладкия път, по който вървях почти десет години, за да поема по една неутъпкана и пълна с неравности пътека. Много хора ме питаха, защо напускам най-сигурното нещо в живота си, за да се впусна в нищото? Защото искам, защото мога, защото вярвам!

Не е тайна, че обичам да пиша и понеже нямам време да поддържам и втори блог, все по-чето ще се появявам и с текстови твоврения :) Днес ви предлагам да прочетете част от историята ми "Едно дълго пътуване", а след това да прецените дали лесният път винаги е най-добрият избор.

Едно дълго пътуване...

"...Защо реших да си тръгна? Предадох ли се?

Никога не се отказвай от нещо, за което мислиш всеки ден. – Неизвестен автор


Извървях дълъг и нелек път от началото, до самия край. Имах своите възходи и падения; имах своите съмнения и убеждения; имах… В един момент, започнах да усещам, че нямам. Това усещане се засилваше с всяка следваща стъпка.
No reason to stay, is good reason to GO!
Преди две години се замислих:
„Какво ли ще е да се откажа от този дълъг и прав път и да поема по малката криволичеща и изпълнена с препятствия пътечка?“
Не спирах да мисля всеки ден. Преди година седнах насаме със себе си и отново си зададох този въпрос. Една планирана отпуска и един откровен разговор ме отказаха от решението тогава. Преди шест месеца, обърнах поглед към малката криволичеща пътечка. Представих си колко дълго ще трябва да вървя, за да стигна до равния и гладък път. Не се изплаших! Не бях разколебана! Бях убедена, че това е верният път за мен!
Чаках най-подходящият момент, а той е винаги днес! Толкова време чаках това днес, за да убедя себе си, че дори и с 90% от мен мога да работя ефективно; че няма нужда да бъда перфектна, за да си върша добре работата; че няма безгрешни хора; че няма невъзможни неща!
Не се издигнах нито в кариерната, нито във финансовата йерархия; но не всичко в живота е слава и пари, поне не за мен! Доказах многократно, че моите ценности са различни! А с това различие, място тук за мен няма!
“Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете.“ – Франческо Петрарка
Уморих се да свиквам с всички ежедневни странности и да приемам за нормални нелогични действия. Уморих се постоянно да мисля и да крада от личното си време, опитвайки се да си обясня поредния неадекватен ход. Все по-виновна пред себе си ставах с всеки изминал ден. Непростимо е да седя на място, където не се чувствам себе си и дори напротив, вървя срещу себе си.
Точно затова си тръгвам днес!
Знам, че си тръгвам достойно, с гордо вдигната глава! Изпълнила мисията си тук! Намерила себе си! Оценила собствените си умения и качества! Спечелила уважението на колеги и партньори! С няколко нови приятелства и още много добри познанства!

Какво научих тук?
„Проблемите са възможности в работни дрехи.“ – Хенри Дж. Кайзер
Опитвам се да си спомня какво съм отговорила на въпроса, от първоначалният въпросник: „Какво научих от предишния си работодател?“, но не успявам… Всеки ни учи на нещо!
Тук научих, че най-важното е да вярваш в себе си и в това, което правиш. Да не се отказваш; да не спираш, а да продължаваш напред, въпреки трудностите!

А сега на къде?
„Животът е твърде кратък да живееш чужди мечти.“ – Хю Хефнър
Ако средната продължителност на живота е 70 години, то означава, че 1/8 от живота си съм изкарала във фирмата. Една осма от най-съзнателният ми, ефективен и пълноценен живот…
Затварям тази страница. Време е за промяна!
Не знам какъв ще бъде пътят от тук нататък, за фирмата. Сигурна съм, че с точни действия и правилни решения, гладкия път напред ще продължи.
Аз поемам надясно по малката, криволичеща пътека на мечтите. Моите собствени мечти!
Животът е низ от редуващи се събития и случки. Не съжалявам за нищо до тук! Всяко нещо ме е научило на друго, накарало ме е да се замисля, да оценя, да стана по-добра. Да бъда тук, където съм днес!

На добър път
„Логиката ще те заведе от А до Б. Въображението, ще те заведе навсякъде.“ – Алберт Айнщайн
Ето, че дойде времето да затворя и аз вратата от външната страна. Тръгвам си със смесени чувства. Всяка раздяла е трудна, но всяко ново пътуване е несравнимо!
Днес искам да кажа само Благодаря! Благодаря, че бях част от това дълго пътуване!
На всички вас, които оставате тук - желая да бъдете по-добри от мен и да се справяте със задачите с лекота. Работете с ентусиазъм и хъс. Загърбете интригите и лицемерието. Спрете да се съревновавате по между си. Никой нищо не взима след себе си от тая Земя. Тогава няма да има значение каква длъжност сте заемали и с колко средства сте разполагали. Единственото важно накрая, е какъв човек сте били.
Безгрешни хора няма, затова ви остава да бъдете истински!"

Пътят продължава, колко е крив и колко са правилни изборите ми, ще научите скоро... Очаквайте продължение :)

3 коментара:

Didi Georgieva каза...

Аз с нетърпение очаквам продължението.Прегръдки...

Borqna каза...

Браво!

Katya Kovacheva каза...

Благодаря ви, момичета :)

Публикуване на коментар

С нетърпение очаквам и чета всеки ваш коментар!
Благодаря, че се отбихте в моето пространство!