RSS

петък, 14 октомври 2016 г.

Успех или провал, десерт или основно?

Истината - колко често я търсим и колко често я изричаме. Готови ли сме да поемем отговорността и да живеем с нея? Ровим, за да я намерим; преобръщаме света, за да я разберем и накрая..., бягаме от нея като попарени, защото ни е страх.
Всъщност, истините са около нас, във нас. Понякога дори и да ги виждаме, не ги осъзнаваме, друг път ги изкривяваме, защото не сме готови за тях... И какво се оказва, цял живот търсим нещо, а когато го открием,  склонни сме да го оставим, въпреки всичките положени усилия; само защото ще е трудно и може да не се справим. Но може и да се справим! От неуспеха ли ни е страх? Страхът не ни води никъде. По-добре да се провалим, защото сме опитали, отколкото от страха, че ще се провалим. Всяка истина има цена, която трябва да бъде платена. Ако не си готов да платиш цената, то това не е твоята истина. Много хора искат да  бъдат щастливи, богати, известни, да имат перфектно семейство, но не осъзнават отговорностите от всичко това. Светът не е вълшебно кълбо, на което да си пожелаваме желания и да чакаме да се случат. Всъщност много е хубаво да си пожелаваме, но ако сами не работим за тези желания, те ще си останат такива. И ето я истината - искаме нещо, но не ни стиска да си мръднем пръста да го имаме. И все чакаме добрата фея, но тя все не идва и не идва. Все ходи при хората, които така или иначе си имат късмет в живота и във всичо им върви. Що за несправедливост? А несправедливостта си я измисляме ние; защото истината не ни устройва. Все чакаме да ни се паднат ония милиони от лотарията, за да сме богати и безгрижни; да се случи онова вълнувашо пътуване, за да сме щастливи... А перфектното семейство - то вече е мит. О, ма те мъжете...то вече няма нормални мъже! То и нормални жени няма, но съвършенството се крие в това да разшознаеш своя ненормалник сред всичките.
Ехо, да се осъзнаем! Ама наистина ли го искаме? Ако си лягаме и ставаме с мисълта за нещо, то няма да чакаме лотарията, принца на белия кон или пътуването до Малдивите..., за да бъдем. Не! Ами какво, ако наистина искаме нещо, няма да спим, но ще работим, за да го постигнем. И няма да се страхуваме да платим цената. А цената много рядко е изразена във финикийски знаци. Понякога трябва да пожертваме нещо, да загърбим друго, да направим компромис с трето, но истина ли е това, което искаме, това няма да ни кара да се чувстваме прецакани. Напротив - ще ни мотивира да продължим! И накрая, когато сложим черешката върху тортата, ще си отдъхнем с облекчение: "Струваше си да платя цената!"
Десертът е най-хубавият завършек на храненето. Затова докато търсите своята истина, мислете за нея като за десерт. Възможно е доста дълго да се борите с основното, докато стигнете до десерта; а ако сте достатъчно прозорливи ще преминете директно към десерта. Всичко е въпрос на лична мотивация. А сега истината - готови ли сте за десерта или ще се задоволите с основното?
Днес споделям с вас една кратка лекция на един много вдъхновяващ човек - Александър Ненов. Ако имате нужда от мотивация и позивитивизъм, разходете е из сайта му, има какво да научите!

0 коментара:

Публикуване на коментар

С нетърпение очаквам и чета всеки ваш коментар!
Благодаря, че се отбихте в моето пространство!