RSS

събота, 22 октомври 2016 г.

Съботно...с чаша вино

   Точно като за хладна съботна вечер, споделям с вас една статия, която написах през лятото. Изчаквах подходящият момент, за да ви я представя... и той настъпи. По-рано днес, бях попитана: "Не те ли е страх, да не останеш сама?" Всъщност точно за това е и статията. Отговорът ще намери всеки за себе си, всеки ще си направи своите изводи. Но живеейки живота, осъзнавайте, че понякога най-големите ни страхове, ни спират да бъдем успешни или щастливи; най-честите ни компромиси с нас самите, ни карат да се чувстваме непълноценни; а понякога в най-шумната и весела компания, имаме усещането, че сме най-сами. 
    А сега отделете две минути, сипете си чаша вино и се насладете на моята компания.


-   - Какво ще правиш тази вечер? – попита тя.
-   - Ще приключа с чистенето и ще поседна на прохлада на терасата, да изпия едно вино.
-   - Сама ли?
-   - Да, сама!
-   - Хм, ще ти върви ли виното така?
-   - Разбира се, много ще ми върви!
   Затворих телефона, хванах отново парцала и продължих да чистя. „Какво странно има човек да изпие чаша вино сам? Нали сами идваме на тая земя и сами си тръгваме от тук?“ А и тази вечер, имам нужда от малко тишина и спокойствие; от малко време за себе си. Не, не съм саможива; нито пък съм самолюбка. Още по-малко съм вълк единак, просто…умея да се адаптирам. Извлякла съм най-ценното от всички ситуации и събития в живота ми. Доста често бях сама; доста често търсех компания за по питие; доста често ми се искаше някой да ме попита „Как си?“. Страх ме е от самотата, но не ме е страх да бъда сама! 
Да, определено вкусът на розето би бил по-различен, ако беше споделен с някой, който е на същата честота, като моята! Но поради липсата на такъв човек, пия розето си сама! И ми е приятно, и ми е хубаво! Не отричам -  „светът е за двама“. Но тези двама трябва да виждат по сходен начин звездите; трябва еднакво да усещат пясъка под краката си и да намират една и съща красота в изгрева. Не, защото трябва, а защото така го чувстват!
Лято е. Едно по-различно лято, в което осъзнавам колко добре се чувствам да правя само това, което ми харесва. Не правя нищо, просто защото трябва и е редно. Затворих тази страница! И съм по-щастлива и обичам, и съм обичана! Не, защото съм сама, а защото успявам да се насладя на собствената си компания и да оценя това, което имам. Животът е прекрасен, ако успееш да му се насладиш, сам! Ако сам не успееш да видиш красотата му и двама едва ли ще успеете. Ненужно е да се мъчим да напасваме части от пъзели. Всъщност моя пъзел отдавна е нареден. Аз не търся липсващото парче, което да пасне. На мен вече ми е нужен истински и цял човек, с който да слеем нашата цялост и да се допълним в едно цяло! Не знам какво ще се случи с вкуса на виното, но знам, че ще се чувствам все така щастлива, обичаща и обичана.
А ти как мислиш? Все още ли искаш да бъдете двама на всяка цена?

4 коментара:

Мария Ковачева каза...

Двама на всяка цена - не. Но мисля,че по-лесно е да намериш парчето от пъзела и че спойката тогава ще е по-здрава.Пожелавам ти да намериш истинския човек. Успех и късмет!

Katya Kovacheva каза...

Обичам те, майче :) Благодаря!

Borqna каза...

Колко интересно за мен -
мислех Мария за твоя сестра и
тя ... тя е прекрасна!

Посети моя блог / виж за Таня Укнова/
или просто отиди на
http://tanya-ukhova.blogspot.bg/2016/09/blog-post.html
Това е една млада жена, която преди 1 год. постави своята цел и ...
Виж клиповете, които тя прави, как и защо споделя..
Тя намери своето парченце от пъзела..
А в това, да се насладиш на едно хубаво вино -
няма нищо лошо!

Katya Kovacheva каза...

Благодаря ти много затоплящия комента и за препоръката, Бо! Ще посетя блога, който си ми предложила.
Колкото до Мария - това е чудесната ми майка ;)

Публикуване на коментар

С нетърпение очаквам и чета всеки ваш коментар!
Благодаря, че се отбихте в моето пространство!