RSS

понеделник, 14 ноември 2016 г.

Ръчна изработка

Днес няма да ви показвам поредното си творение, а ще ви говоря за ръчната изработка.  Модерно стана в последно време всичко да е ръчна изработка или както по-модерно го наричат „хендмейд“. Като тръгнем от поканите за сватбата ни, минем през първия рожден ден на нашето слънчице и стигнем до обзавеждането в дома… Всичко, всичко трябва да е „хендмейд“. Необходимо ли ни е или държим да е така само защото е модерно? Еднозначен отговор няма, тъй като хората са различни и всеки е воден от своя мотив. Едни избират ръчна изработка, за да подхранят егото си; други защото са ценители и държат на  уникалността; трети, защото „съседката“ така прави… или иначе казано „разни хора, разни идеални“.


А всъщност и в ръчната изработка има различия. Ръчна изработка означава продуктът да бъде направен с двете ни ръце. Да, с тези две ръце, с които пишем; с които се храним; с които се прегръщаме. Но определението за ръчна изработка далеч не се изчерпва с това… Освен с двете ни ръце, продуктът трябва да е направен с цялото ни въображение; да носи всяка наша емоция и да бъде наистина единствен. Точно от тук идва и различието. Има хора, които смятат, че ръчната изработка е нещо правено с ръце. Да, с ръце, но и със сърце!
Защо обръщам внимание на това ли? Факт е, че все повече хора си мислят, че ръчната изработка е изключително лесно занимание. Тук нямам за цел да обидя никого, нито да изтъквам себе си. Всеки е достатъчно интелигентен, за да определи кое е ценно и кое не. Живеем в ерата на технологиите и ежедневието ни е свързано в интернет. Голяма част от нещата са измислени много преди нас. Интернет е пълен с идеи и хрумки за всевъзможни неща. Идеята обаче, е не да ги прекопираме буквално, а да ни вдъхновят да развихрим въображението си, да ги изменим и да направим нещо колкото подобно, толкова и различно, пречупено през нашия поглед и нашите емоции. И когато видим идея и я реализираме без грам въображение, без капка чувство и без да обръщаме внимание на материалите, с които работим, тогава и крайният продукт е далеч от определението ръчна изработка. Такива продукти срещам все по-често в интернет пространството и при тях мога отговорно да заявя, че уникалност липсва, тъй като те се правят масово. Целта на ръчната изработка е да предлагаме уникалност.
Но както е казал народа – „има хора за всичко“.  Опитът ми показва, че едни търсят евтина ръчна изработка и не им пука за качество и естетичност; други търсят уникалност и качество, на приемлива цена; а трети държат продукта, който купуват да ги усмихва и да им „разказва история“ и са готови да платят цената.
А каква е цената на ръчната изработка?
Всъщност часовете прекарани в изработка на определен продукт; безсънните нощи; вложената енергия; емоциите и чувствата… нямат цена. 

Повече за цената, четете в следващия пост...

2 коментара:

Te4eto каза...

Съгласна съм напълно с констатациите ти. Всъщност скоро срещнах едно обяснение, което ме накара да се замисля - че има разлика между понятията "ръчна изработка" (в която може и да не се влага много сърце) и "единствено по рода си" - това което е индивидуално и уникално...
Права си, темата е сложна! И е модерно... и дори сред предлагащите ръчно изработени продукти има много, които не ги оценяват - не искат или не могат.

Katya Kovacheva каза...

Да, липсва култура не само сред хората, които търсят, но и сред тези, които предлагат ръчна изработка. Вярвам, че е поправимо, въпреки, че е много дълъг процес :)

Публикуване на коментар

С нетърпение очаквам и чета всеки ваш коментар!
Благодаря, че се отбихте в моето пространство!