RSS

петък, 30 септември 2016 г.

Днес аз, празнувам живота!

Днес живота празнува мен, днес аз празнувам живота! Преди няколко години, аз му се случих и от тогава сме неразделни. Преди колко? Ама какво значение имат годините, някакви си цифри, които всяка година се сменят. Непостоянни, незначими... А само като се сетя преди години, как не исках да идва този ден; как изпадах в дупка при мисълта, че още една цифра ще се присъедини към мен. Днес, очаквам този ден с трепет и вълнение. Все още се чувствам дете, но вече не чакам подаръци... сега ми е достатъчно удовлетворение. Вече не правя грандиозни партита, сега ми е достатъчно да съм с най-близките ми хора. Сега не  обикалям любопитно около хладилника, за да видя каква торта ми е приготвила мама, вече си я правя сама. Вече не тичам през час до пощенската кутия, за поредното писмо; сега се радвам на всяко телефонно обаждане. Спрях да пазя най-хубавата си рокля, за да я облека точно днес, а я нося когато искам; защото разбрах, че няма смисъл да пазя вещите, по-важно е да опазя чувствата си. А когато лицето ми е озарено от искрящите свещички на тортата, не си пожелавам "онова" момче да ме обича, а си пожелавам да бъдем здрави, аз и хората, които обичам. Днес съм дете, но в тяло на жена; и гледам реалистично на света. Осъзнала, че живота е затова да се празнува и то не само в днешният конкретен ден, а всеки следващ. Оценила, че всеки ден е подарък и трябва да ценя всяка минута. Разбрала, че за да му се насладя истински, не е нужно да следвам нечии измислени правила, а собствените си желания. Доверила се на себе си, повярвала на сърцето си, днес празнувам, с живота! Животът трябва да го обичаш, трябва да го осъзнаваш, трябва да го искаш и най-вече, трябва да го цениш! Животът ли? Той е най-големият подарък, който съм получавала. Благодаря ви, мамо и тате, че ме дарихте с живот! Благодаря на всички хора и случки, които ме накараха да го оценя!
Днес съм щастлива, защото знам, че в днешния ден ще накарам поне пет човека да се усмихнат. А щом съм успяла и този ден не бил пропилян! 

четвъртък, 29 септември 2016 г.

За кривите пътища, смелите решения и отлаганите избори

Привет прекрасни!
Гледам, че напоследък съм занемарила писането тук и ме хваща срам на моменти :)
Разбира се, че имам какво да ви покажа, а имам и какво да ви кажа. Май доста неща около мен съм пропуснала...
Днес ми се иска да говорим за пътя; оня път, който всеки от нас поема, още с първата глътка въздух. Този път, който за всеки е индивидуален и различен. Пътят, който според нашите представи е много по-неравен и труден, от лесния път на другарчетата ни. Само, че изборът по кой път да вървим е наш. И странно как в повечето случаи хората избират равните пътеки, на които дори края можеш да видиш. А не е ли идеята да се бориш, за да видиш края? Истината е, че всички се имаме за борци, но се отказваме и при най-малката спънка; при първият провал даваме назад и заявяваме, че това не е за нас. Или още по-лошо, някой ни го натрапва.
Преди няколко месеца, взех решение да сменя посоката на своя път. След дълго мислене и равносметки, слязох от гладкия път, по който вървях почти десет години, за да поема по една неутъпкана и пълна с неравности пътека. Много хора ме питаха, защо напускам най-сигурното нещо в живота си, за да се впусна в нищото? Защото искам, защото мога, защото вярвам!

Не е тайна, че обичам да пиша и понеже нямам време да поддържам и втори блог, все по-чето ще се появявам и с текстови твоврения :) Днес ви предлагам да прочетете част от историята ми "Едно дълго пътуване", а след това да прецените дали лесният път винаги е най-добрият избор.

Едно дълго пътуване...

"...Защо реших да си тръгна? Предадох ли се?

Никога не се отказвай от нещо, за което мислиш всеки ден. – Неизвестен автор


Извървях дълъг и нелек път от началото, до самия край. Имах своите възходи и падения; имах своите съмнения и убеждения; имах… В един момент, започнах да усещам, че нямам. Това усещане се засилваше с всяка следваща стъпка.
No reason to stay, is good reason to GO!
Преди две години се замислих:
„Какво ли ще е да се откажа от този дълъг и прав път и да поема по малката криволичеща и изпълнена с препятствия пътечка?“
Не спирах да мисля всеки ден. Преди година седнах насаме със себе си и отново си зададох този въпрос. Една планирана отпуска и един откровен разговор ме отказаха от решението тогава. Преди шест месеца, обърнах поглед към малката криволичеща пътечка. Представих си колко дълго ще трябва да вървя, за да стигна до равния и гладък път. Не се изплаших! Не бях разколебана! Бях убедена, че това е верният път за мен!
Чаках най-подходящият момент, а той е винаги днес! Толкова време чаках това днес, за да убедя себе си, че дори и с 90% от мен мога да работя ефективно; че няма нужда да бъда перфектна, за да си върша добре работата; че няма безгрешни хора; че няма невъзможни неща!
Не се издигнах нито в кариерната, нито във финансовата йерархия; но не всичко в живота е слава и пари, поне не за мен! Доказах многократно, че моите ценности са различни! А с това различие, място тук за мен няма!
“Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете.“ – Франческо Петрарка
Уморих се да свиквам с всички ежедневни странности и да приемам за нормални нелогични действия. Уморих се постоянно да мисля и да крада от личното си време, опитвайки се да си обясня поредния неадекватен ход. Все по-виновна пред себе си ставах с всеки изминал ден. Непростимо е да седя на място, където не се чувствам себе си и дори напротив, вървя срещу себе си.
Точно затова си тръгвам днес!
Знам, че си тръгвам достойно, с гордо вдигната глава! Изпълнила мисията си тук! Намерила себе си! Оценила собствените си умения и качества! Спечелила уважението на колеги и партньори! С няколко нови приятелства и още много добри познанства!

Какво научих тук?
„Проблемите са възможности в работни дрехи.“ – Хенри Дж. Кайзер
Опитвам се да си спомня какво съм отговорила на въпроса, от първоначалният въпросник: „Какво научих от предишния си работодател?“, но не успявам… Всеки ни учи на нещо!
Тук научих, че най-важното е да вярваш в себе си и в това, което правиш. Да не се отказваш; да не спираш, а да продължаваш напред, въпреки трудностите!

А сега на къде?
„Животът е твърде кратък да живееш чужди мечти.“ – Хю Хефнър
Ако средната продължителност на живота е 70 години, то означава, че 1/8 от живота си съм изкарала във фирмата. Една осма от най-съзнателният ми, ефективен и пълноценен живот…
Затварям тази страница. Време е за промяна!
Не знам какъв ще бъде пътят от тук нататък, за фирмата. Сигурна съм, че с точни действия и правилни решения, гладкия път напред ще продължи.
Аз поемам надясно по малката, криволичеща пътека на мечтите. Моите собствени мечти!
Животът е низ от редуващи се събития и случки. Не съжалявам за нищо до тук! Всяко нещо ме е научило на друго, накарало ме е да се замисля, да оценя, да стана по-добра. Да бъда тук, където съм днес!

На добър път
„Логиката ще те заведе от А до Б. Въображението, ще те заведе навсякъде.“ – Алберт Айнщайн
Ето, че дойде времето да затворя и аз вратата от външната страна. Тръгвам си със смесени чувства. Всяка раздяла е трудна, но всяко ново пътуване е несравнимо!
Днес искам да кажа само Благодаря! Благодаря, че бях част от това дълго пътуване!
На всички вас, които оставате тук - желая да бъдете по-добри от мен и да се справяте със задачите с лекота. Работете с ентусиазъм и хъс. Загърбете интригите и лицемерието. Спрете да се съревновавате по между си. Никой нищо не взима след себе си от тая Земя. Тогава няма да има значение каква длъжност сте заемали и с колко средства сте разполагали. Единственото важно накрая, е какъв човек сте били.
Безгрешни хора няма, затова ви остава да бъдете истински!"

Пътят продължава, колко е крив и колко са правилни изборите ми, ще научите скоро... Очаквайте продължение :)

събота, 17 септември 2016 г.

За фолклора с любов

Здравейте, мили същества!
На този светъл празник се появявам, за да ви поздравя. Да ви поздравя за Вярата, Надеждата и Любовта, с които живеете живота си. Днес празнуваме всички, защото в живота на всеки ни има любов; защото всеки носи в себе поне мъничко вяра; защото всички сме изпълнени с надежда, за нещо предстоящо. Животът е прекрасен подарък, опакован с тези  истински усещания. Точно за едно  усещане ще ви разкажа днес - за любовта; любовта към фолклора.
Напоследък тази любов се засилва в мен, а с нея и желанието ми, да съхраня и предам традициите ни нататък. На думи изглежда лесно, но в действителност, това, което искам да постигна, изисква много усилия и средства. Стремейки се към нещо голямо, правя по-малки крачици; крачици, които не водят далеч, но ми носят удовлетворение и радост. Все по-често виждам шевици наоколо, чувам думата фолклор, познавам хора, които не просто танцуват народни танци, а го правят с желание. Все по-често получавам запитвания за картички с фолклорни мотиви. 
Помните ли тази картичка? Тогава бях горда със себе си, че успях да я направя. Не съм подозира, че ще предизвика интерес, но уви... Тези дни с мен се свърза едно момче, което искаше да му направя подобна картичка. Беше силно притеснен, дали ще успея да се справя навреме, но след като го уверих, че ще има картичката за празника пристъпихме към уточняване на детайлите. Момичето, за което е картичката се занимава с народни танци и пеене, интересува се от птици и е родом от Свиленград. Беше ясно, че картичката ще е с птички, а носията ще е от тракийска фолклорна област. Изискването беше да е малко по-голяма от стандартните, защото компанията е голяма и трябваше да има място всеки да напише по нещо. Това също много ме очарова - компанията демонстрира цялото си персонално внимание, което напоследък не е често срещано явление :) Веднага си пуснах народна музика и пристъпих към изпълнение. Да "ушиеш" носия от хартия не е никак лесно, но когато го правиш с желание и любов, се получава. Наистина вложих много чувство в тази картичка. По принцип всяка картичка я създавам с мисъл, но тази понеже е по така наболялата ми тема, ме изпълни. Какво се получи ли? След малко ще ви покажа резултата. Преди това много искам да споделя с вас реакцията на поръчителя, когато му изпратих снимки на готовата картичка: "просто съм впечатлен". Това ме навежда на мисълта, че и момичето, за което е предназначена, ще я хареса и това няма да е поредната картичка за рожденния й ден, а ще е специалната. Защото това е идеята на моите картички - да бъдат специални за притежателите си.
Честит рожден ден, мило момиче от Свиленград :) 
Желая ти вяра и любов да изпълват живота ти! 
Носи фолклорните традиции в себе си и ги разпространявай! 

Ето я и самата картичка, ще се радвам да чуя и вашите мнения :)