RSS

вторник, 25 октомври 2016 г.

Есенна декорация


Привет, слънчеви същества!
Последните ми постове са подтикнати от есента, но какво да се прави такъв е сезонът :)И днешният ще бъде такъв, но не мрачен и дъждовен, а слънчев, цветен и озаряващ. Есента е най-богатият на цветове сезон. В едно дърво можем да видим, невероятна гледка. Приливащи листа, разноцветен есенен килим...това е есента.И на фона на всичките тези цветове слънчевите лъчи се прокрадват крадешком иззад клоните на дърветата, за да ни усмихнат още повече.Днес повече от всякога, в творенията ми присъстват многоцветни листа. Предизвикателтво беше да направя голям венец, отрупан с листа. Не по-малко предизвикателство бях и хартиените листа. Но пък се получиха! Поръчителката много си ги хареса и това ме прави още по-щатлива. игурна съм, че и малчуганите, чийто празник ще украят много ще им се зарадват. Защото децата дават най-справедливите оценки ;)

Сега се потопете в багри, позволете на душата си да чувствав цветно и се насладете на днешния прекрасен ден.





понеделник, 24 октомври 2016 г.

Октомврийска есен

Преди да е свършил Октомври, бързам да ви споделя още едно тематично стихотворение. 
Есен е, а с всеки изминал ден мен ми е все по-коледно. Хубаво е, че от време на време има кой да ме върне  към есента. 
Ръчното ми творчество за днес е една много жизнерадостна катеричка. В края на миналата седмица, когато взимах племенницата си от градината, учителката й даде домашно - да измайтори с помощта на възрастен нещо от природни материали. Темата - "Златна есен". И ето, че няма по-подходящ възрастен от мен за "написване" на това домашно. Обичаме да си събираме шишарки и всичко от гората, така, че материалите не бяха проблем. Първоначалната ми идея беше да направим момиченца от кестени, но кестените които имам не бяха особено подходядщи, затова преминахме към вариант две. Две шишарки, по-късно се роди и нашата катеричка. За глава получи орех, вместо ръчички й сложихме канелени пръчици и естествено жълъд, който да гризка. Добавихме малко есенен цвят с велурени листа и така изпълнихме успешно домашното. Може да опитате и вие, забавно е и не е никак трудно :)

Октомврийска есен
Есента на Октомври е златна смирена,
тихо капе дъждец и душата обзема,
чувство смирено, меланхолично,
в лекия полъх на вятъра се крие нещо различно.
Прегръщат се клоните оголени вече,
сякаш са тъжни мисли на объркано малко човече.
А небето сърдито е даже се мръщи,
хора със шалове бързат към вкъщи.
Няма шум, има само магия,
тихо е, светло е...с лек привкус на зима.

 Усмихната и успешна есенна седмица, ви желая!

събота, 22 октомври 2016 г.

Съботно...с чаша вино

   Точно като за хладна съботна вечер, споделям с вас една статия, която написах през лятото. Изчаквах подходящият момент, за да ви я представя... и той настъпи. По-рано днес, бях попитана: "Не те ли е страх, да не останеш сама?" Всъщност точно за това е и статията. Отговорът ще намери всеки за себе си, всеки ще си направи своите изводи. Но живеейки живота, осъзнавайте, че понякога най-големите ни страхове, ни спират да бъдем успешни или щастливи; най-честите ни компромиси с нас самите, ни карат да се чувстваме непълноценни; а понякога в най-шумната и весела компания, имаме усещането, че сме най-сами. 
    А сега отделете две минути, сипете си чаша вино и се насладете на моята компания.


-   - Какво ще правиш тази вечер? – попита тя.
-   - Ще приключа с чистенето и ще поседна на прохлада на терасата, да изпия едно вино.
-   - Сама ли?
-   - Да, сама!
-   - Хм, ще ти върви ли виното така?
-   - Разбира се, много ще ми върви!
   Затворих телефона, хванах отново парцала и продължих да чистя. „Какво странно има човек да изпие чаша вино сам? Нали сами идваме на тая земя и сами си тръгваме от тук?“ А и тази вечер, имам нужда от малко тишина и спокойствие; от малко време за себе си. Не, не съм саможива; нито пък съм самолюбка. Още по-малко съм вълк единак, просто…умея да се адаптирам. Извлякла съм най-ценното от всички ситуации и събития в живота ми. Доста често бях сама; доста често търсех компания за по питие; доста често ми се искаше някой да ме попита „Как си?“. Страх ме е от самотата, но не ме е страх да бъда сама! 
Да, определено вкусът на розето би бил по-различен, ако беше споделен с някой, който е на същата честота, като моята! Но поради липсата на такъв човек, пия розето си сама! И ми е приятно, и ми е хубаво! Не отричам -  „светът е за двама“. Но тези двама трябва да виждат по сходен начин звездите; трябва еднакво да усещат пясъка под краката си и да намират една и съща красота в изгрева. Не, защото трябва, а защото така го чувстват!
Лято е. Едно по-различно лято, в което осъзнавам колко добре се чувствам да правя само това, което ми харесва. Не правя нищо, просто защото трябва и е редно. Затворих тази страница! И съм по-щастлива и обичам, и съм обичана! Не, защото съм сама, а защото успявам да се насладя на собствената си компания и да оценя това, което имам. Животът е прекрасен, ако успееш да му се насладиш, сам! Ако сам не успееш да видиш красотата му и двама едва ли ще успеете. Ненужно е да се мъчим да напасваме части от пъзели. Всъщност моя пъзел отдавна е нареден. Аз не търся липсващото парче, което да пасне. На мен вече ми е нужен истински и цял човек, с който да слеем нашата цялост и да се допълним в едно цяло! Не знам какво ще се случи с вкуса на виното, но знам, че ще се чувствам все така щастлива, обичаща и обичана.
А ти как мислиш? Все още ли искаш да бъдете двама на всяка цена?

сряда, 19 октомври 2016 г.

Неочаквана есен

Днес ще ви зарадвам с две мои произведения. Едното, крато - печатно; а другото, цветно - ръчно измайсторено. Май ми стана навик да ви вдъхновявам с текстове, но какво да се прави - харесва ми. Надявам се и на вас ви харесва!

Заглавието го подсказва, все още сме в есенния сезон, но много скоро ще се пренесем в следващия :) Въщност, идеите в главата ми вече напират, но непредвидени обстоятелства им пречат да се осъществят. Но ...до края на месеца ще ви зарадвам и със нови зимни творения.
Сега да отдадем нужното внимание на есента.

 Неочаквана есен
Есента ме срещна така неочаквано,
на един оживен булевард,
Спрях за миг и видях изненадано,
пожълтелите вече листа.
Клони голи полюшват се нежно,
вятър студен ме прегръща от всички страни,
време е да се сбогувам с надеждата
и да тръгвам към широко отворените врати.
Дъжд вали и денят си отива,
идва нов, отново забулен в мъгла.
Сиво, мрачно е, но и красиво - 
след пороя винаги има дъга.



петък, 14 октомври 2016 г.

Успех или провал, десерт или основно?

Истината - колко често я търсим и колко често я изричаме. Готови ли сме да поемем отговорността и да живеем с нея? Ровим, за да я намерим; преобръщаме света, за да я разберем и накрая..., бягаме от нея като попарени, защото ни е страх.
Всъщност, истините са около нас, във нас. Понякога дори и да ги виждаме, не ги осъзнаваме, друг път ги изкривяваме, защото не сме готови за тях... И какво се оказва, цял живот търсим нещо, а когато го открием,  склонни сме да го оставим, въпреки всичките положени усилия; само защото ще е трудно и може да не се справим. Но може и да се справим! От неуспеха ли ни е страх? Страхът не ни води никъде. По-добре да се провалим, защото сме опитали, отколкото от страха, че ще се провалим. Всяка истина има цена, която трябва да бъде платена. Ако не си готов да платиш цената, то това не е твоята истина. Много хора искат да  бъдат щастливи, богати, известни, да имат перфектно семейство, но не осъзнават отговорностите от всичко това. Светът не е вълшебно кълбо, на което да си пожелаваме желания и да чакаме да се случат. Всъщност много е хубаво да си пожелаваме, но ако сами не работим за тези желания, те ще си останат такива. И ето я истината - искаме нещо, но не ни стиска да си мръднем пръста да го имаме. И все чакаме добрата фея, но тя все не идва и не идва. Все ходи при хората, които така или иначе си имат късмет в живота и във всичо им върви. Що за несправедливост? А несправедливостта си я измисляме ние; защото истината не ни устройва. Все чакаме да ни се паднат ония милиони от лотарията, за да сме богати и безгрижни; да се случи онова вълнувашо пътуване, за да сме щастливи... А перфектното семейство - то вече е мит. О, ма те мъжете...то вече няма нормални мъже! То и нормални жени няма, но съвършенството се крие в това да разшознаеш своя ненормалник сред всичките.
Ехо, да се осъзнаем! Ама наистина ли го искаме? Ако си лягаме и ставаме с мисълта за нещо, то няма да чакаме лотарията, принца на белия кон или пътуването до Малдивите..., за да бъдем. Не! Ами какво, ако наистина искаме нещо, няма да спим, но ще работим, за да го постигнем. И няма да се страхуваме да платим цената. А цената много рядко е изразена във финикийски знаци. Понякога трябва да пожертваме нещо, да загърбим друго, да направим компромис с трето, но истина ли е това, което искаме, това няма да ни кара да се чувстваме прецакани. Напротив - ще ни мотивира да продължим! И накрая, когато сложим черешката върху тортата, ще си отдъхнем с облекчение: "Струваше си да платя цената!"
Десертът е най-хубавият завършек на храненето. Затова докато търсите своята истина, мислете за нея като за десерт. Възможно е доста дълго да се борите с основното, докато стигнете до десерта; а ако сте достатъчно прозорливи ще преминете директно към десерта. Всичко е въпрос на лична мотивация. А сега истината - готови ли сте за десерта или ще се задоволите с основното?
Днес споделям с вас една кратка лекция на един много вдъхновяващ човек - Александър Ненов. Ако имате нужда от мотивация и позивитивизъм, разходете е из сайта му, има какво да научите!

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Горска есен


Днес есента ни напомня за себе си. Мрачно и студено е навън, но не и в душата ми. Както често ви казвам, откривам радост във всички малки неща. Та какво по-хубаво от един есенен ден, макар и мрачен. Напълно пододящ е за чаша ароматен билков чай, интересна книга и време за мен. Е, аз няма да го прекарам точно така, но вие може да се възползвате. Или развихрете фантазията си представете си красивите цветове на есента как огряват денят ви и нищо чудно  след няколко часа да се покажат и слънчевите лъчи. А дори и да не се покажат, може да се загърнете с мек шал и да излезете на приятна разходка... Улиците са обсипани с причудливи цветове листа, вече и кестените падат и е приказно. И в тази приказка е възможно да се случват вълшебства. Така, че опитайте да станете герой от нея, забавно е :)
В тон с днешното време, ще ви стопля с малко есенна декорация. Не крия, че есента ме вдъхновява,  но почти никога не мога да изпълня есенните си проекти, така е и тази година. Днес взех малко горски богатства и сътворих един красив есенен венец. Обичам на вратата да има нещо през всеки сезон. Малко шишарки, жълъди, мек и топъл филц и декоративни елементи и вече вратата има нова премяна. А вие вашата киприте ли я?